Елена Александрова, Регионален исторически музей – Благоевград: Македоно-одринската епопея изобилства от запомнящи се образи, но Борис Сарафов е сред най-ярките

Елена Александрова, историк и уредник в Регионален исторически музей – Благоевград в интервю за Радио „Фокус“ – Пирин по повод 110-годишнина от смъртта на Борис Сарафов, която ще отбележим на 28 ноември 2017 година.

Фокус: Г-жо Александрова, припомнете за нашите читатели кой е Борис Сарафов и защо е важно да си спомняме за него?

Елена Александрова: Македоно-одринската епопея изобилства от запомнящи се образи и характери, и може би една от най-спорните, ярки и неподражаеми личности е поручик Борис Сарафов.  Неговата съдба е белязана от семейната среда в която израства. Баща му – известният просветител Петър Сарафов е участник в църковната борба. С нея се свързва и името на дядо му по майчина линия – архимандрит Харитон. А чичо му Коста Сарафов е делегат на първият Църковно-народен събор в Цариград. Майка му Сирма пък успява да възпита децата си в дух на възрожденски ценности.

Фокус: Какво може да ни кажете по отношение образованието на Борис Сарафов?

Елена Александрова: Първоначално Борис Сарафов учи в родното си село Либяхово, днес Илинден, Гоцеделчевско при учителят Петър Коемджиев. След това се премества в Солунската българска мъжка гимназия. За неговите години в гимназията, Георги Баждаров си спомня, че Сарафов изпъквал с лидерските си способности и с изключителната си поетичност и артистичност. В гимназията Сарафов оглавява революционен кръжок. Докато е в Солун, баща му бива арестуван и заточен в Мала Азия. Борис Сарафов вижда отвеждането му с кораб. През 1890 година завършва гимназия и се записва във Военното училище в София. През 1893 година е произведен в чин „подпоручик“ и въдворен в 15-ти пехотен Ломски полк със седалище в Белоградчик. От 1 януари 1895 година е приведен в служба в 1-ви пехотен Софийски полк на гарнизон – София. Тук се включва в подготовката на четническата акция, подготвяна от македонският комитет. На 12 юли четата на Борис Сарафов разбира турският аскер и превзема Мелник. Славата му непрестанно расте. От края на август 1896 година служи в 5-ти пехотен Дунавски полк в Русе. Поддържа непрестанна връзка със задграничните представители на Вътрешната македоно-одринска революционна организация – Гоце Делчев и Гьорче Петров. Между Върховния македоно-одрински комитет и Вътрешната организация се установяват ползотворни контакти и взаимно сътрудничество, особено след като на 6 конгрес на комитета, Сарафов е избран за негов председател. Това се случва през май 1899 година. През март 1901 година Сарафов бива арестуван по обвинение в подбудителство на покушения срещу румънски журналист в Букурещ, тъй като във вестника си той компрометира Македоно-одринската освободителна борба.  След като е оправдан е освободен и изцяло се ориентира към революционна дейност. Предприема обиколки из Западно европейските столици с цел да набере средства и съмишленици в подготовката на бъдещо възстание. С получените суми, Сарафов закупува оръжие. Води сражение с чета в Македония при село Владимирово, Малешевско.

Фокус: Важен период в живота на Сарафов е 1903 година и участието му в Илинденско – Преображенското въстание. Разкажете ни за тази страница от неговият живот.

Елена Александрова: Ще започна с това, че през пролетта на 1903 година, заедно с четата си, Борис Сарафов подпомага революционната борба в Битолският революционен окръг и по точно в Костурско и Прилепско. Именно през 1903 година Борис Сарафов е в зенита на своята слава. Избран е за член на Главния въстанически щаб на Илинденско – Преображенското въстание, заедно с Даме Груев и Анастас Лозанчев. С чета обикаля и подпомага въстаналите чети в Битолски революционен окръг през цялото лято на 1903 година. След въстанието славата на Сарафов отново го отвежда из европейските столици. Обикаляйки столиците на големите държави, той пропагандира революционната борба в Македония и Одринско. Посещава и Белград, за да търси парични средства  от сръбското правителство и подкрепа от обществеността за освободително движение в Македония чрез автономия. Попада в капана на сръбската дипломация, която използва авторитета му и от своя страна подготвя сръбски чети в Азот и Поречието, които са оръжие на сръбската въоръжена пропаганда в областта. Това става и основната причина за възникналите конфликти между Сарафов и дейците на Серския революционен окръг. През 1905 година участва в общия Рилски конгрес на ВМОРО, където се конфронтира с Яне Сандански. След него македоно-одринските дейци изпадат във все по-дълбоки противоречия и взаимни обвинения. Жертва на тях стават Борис Сарафов и Иван Гарванов, като задгранични представители на ВМОРО. Решението за смъртната присъда на тези двама герои, взема окръжния съвет на Серският революционен окръг на 10 октомври 1907 година, когато е проведено специално събрание.  Сарафов и Гарванов са убити в дома на Сарафов от Тодор Паница, която изпълнява по-рано взетото решение.

Фокус: А съхранявате ли в музея някакви артефакти, които да са свързани с живота и делото на Борис Сарафов?

Елена Александрова: Да, в музея имаме някои неща, които са свързани със Сарафов, както например фотодокументални материали – имаме оригинални негови фотографии и на четата му. Снимката на четата му е направена в навечерието на Илинденско – Преображенското въстание пред къщата на Марко Секулички в Кюстендил. Той е бил пунктов началник на ВМОРО в Кюстендил и четите, преди да преминат границата с Македония са се събирали там от където са се прехвърляли в Македония. Непосредствено преди въстанието, четата му е фотографирана там и ние съхраняваме една от оригиналните фотографии на тази чета.

Фокус: Какви са Вашите лични впечатления – хората, които идват в музея наясно ли са с това кой е Борис Сарафов?

Елена Александрова: Когато имаме някакви събития, които са конкретно свързани с Илинденско – Преображенското въстание ние включваме и подготовката на въстанието, както и Главният въстанически щаб, тоест ние по някакъв начин акцентираме дейността на Сарафов чрез материалите, с които разполагаме. Определено мога да кажа, че има интерес към неговата личност. Хора, които принципно и тенденциозно се занимават с Македонският въпрос пък се обръщат към нас с някои конкретни въпроси. Освен това ние често прави и музейни уроци по теми, свързани с освободителните борби на българите в Македония, за да запознаем и младата  публика на музея с това, което се е случило. Бих допълнила, че в определени ситуации, когато ние инициираме такива събития се подбужда пък и интересна на обществеността.

Ливия НИНОВА