Елена Александрова, РИМ- Благоевград: В българската военна история Петър Дървингов ще остане преди всичко като ръководител и началник- щаб на Македоно-Одринското опълчение по време на Балканските войни от 1912- 1913 г

Снимка: Информационна агенция "Фокус"

Елена Александрова, историк в Регионален исторически муезй- Благоевград в интервю за Радио „Фокус“- Пирин.

Фокус: Г-жо Александрова, кой е Петър Дарвингов?

Елена Александрова: В българската военна история Петър Дървингов ще остане преди всичко като ръководител и началник- щаб на МакедоноОдринското опълчение по време на Балканските войни от 1912- 1913 г. Неговата военна кариера започва много по- рано като тя се свърза с въоръжените опити на населението от Македония  за извоюване на политическа автономия. За да си изясним подбудите на неговата военна дейност и избор, трябва да се върнем към някои възлови моменти от биографията на полковник Петър Дървингов. Роден е в град Кукуш през 1875 година. Това е град с будно народно самосъзнание на населението. Подобно на Гоце Делчев, с когото са съграждани и почти връстници, Петър Дървингов  заедно с много будни младежи от Македония завършва Солунската българска мъжка гимназия и още като ученик членува в революционен кръжок, който действа към училището. Дървингов показва добри успехи като гимназист, които му създават възможност да продължи образованието си и той избира Висшето военно училище в София, където е приет и завършва с отличие през 1896 година. Като отличен курсант, Дървингов има право на избор за продължаване на военната си кариера. Изборът му се спира върху конния Шуменски гарнизон, където е назначен за командир на конен взвод. Отличната му подготовка във военното дело е причина да бъде назначен като преподавател във военното училище в София, а на 25- годишна възраст е произведен в чин поручик. Въпреки, че кариерата му се развива бляскаво в Българското княжество, Дървингов остава завинаги емоционално свързан с Македония.

Фокус: След учредяване на Върховният македоно- одрински комитет, той се зачислява в него и участва в подготовката и провеждането на Горноджумайското въстание. Разкажете малко повече.

Елена Александрова: В края на август и началото на септември 1902 година Върховният македоно- одрински комитет съсредоточава в Петрич четите на Петър Дървонгов, Тодор Заев, Йордан Стоянов, Владимир Каназирев, Димитър Думбалаков и Костадин Кондов. За база на въстанието е определена Горноджумайската околия, като най- добре подготвена. Тъй като атака на Горна Джумая не се осъществява, Петър Дървингов и Борис Сугарев с четите си се прехвърлят в Разложко. При село Добърско влизат в бой с турските части. След сражението четите се отправят към Малешевско с цел да вдигнат въстание и да подпомогнат капитан Йордан Стоянов. По време на Илинденско- Преображенското въстание през 1903 година, Дървингов е военен инструктор на четите на Вътрешната македоно- одринска революционна организация, като войвода на чета в Серски революционен окръг и води сражение в Малешевско и Мелнишко. След въстанието Петър Дървонгов се връща в България и продължава военната си служба в българската армия. През 1909 година завършва и военна академия в Торино. На 23 септември 1912 г. е създаден щаб на Опълченските дружини, в който взима участие и Петър Дървингов. На 25 септември е назначен за началник- щаб на Македоно- Одриснкото опълчение. Подобно на много други българи от Македония, той включва името си с участие в Балканската война. Подробно и много обстойно Дървингов описва пътя на опълчението и участието на четите на македоно- одринските доброволци в Балканската война в издадената от него през 1912 година в два тома „История на Македоно-  Одрнското опълчение“.

Фокус: Дървингов свързва името си и с участие в Първата световна война, нали така?

Елена Александрова: На 1 септември 1915 година, съгласно заповеди на военното междуведомство започва формирането на една пехотна дивизия, която е наречена 11-та пехотна македонска, тъй като е съставена от македонски емигранти  и бежанци. За началник на дивизията е назначен полковник Кръстьо Златарев, а подполковник Петър Дървингов е назначен за началник- щаб. През 1917 година Дървингов е произведен в чин полковник. Действително идеята за съставяне на такава войскова единица е на Дървингов, който в началото на 1915 година внася предложение пред Военното министерство за формиране на войскова част подобна на Македоно- Одринското опълчение в Балканската война. Идеята му е тази 25 000 армия да нахлуе във Вардарска Македония и да предизвика въстание в тила на сръбската армия воюваща на север. Поради бързото включване на България във войната тези планове се осуетяват. След Първата световна война Дървингов преминава в запаса. Обвинен е от правителството на БЗНС за един от виновниците за войната. Занимава се в публицистична дейност. Умира в София на 8 март 1958 година.

Лора КАЛЧЕВА