Елена Александрова, РИМ-Благоевград: Първото освобождение на Горна Джумая е знаково събитие в историята на българското население от този край

Снимка: Радио "Фокус" - Пирин

Елена Александрова, историк и уредник в Регионален исторически музей-Благоевград, в интервю за Радио „Фокус“ Пирин по повод 140-годишнина от първото освобождение на Горна Джумая, днес Благоевград.

Фокус: Г-жо Александрова, днес се навършват 140 години от първото освобождение на град Горна Джумая. Какво се случва на 12 февруари 1878 година в града, за да се стигне до осъществяването на този акт?

Елена Александрова: Първото освобождение на Горна Джумая на 12 февруари 1878 година е знаково събитие в историята на българското население в града. Причината е, че макар и само за няколко месеца, то се докосва до свободата, а това дава импулс в следващите няколко десетилетия, населението да не остане безучастно в извоюването на политическа автономия за християнското население в Македония. В историята на Благоевград, тогава Горна Джумая, този епизод от не е останал забравен и днешното поколение се връща към него всяка година. През възраждането, Горна Джумая е един сравнително малък град, в който е преобладавало турското население. Имало е 5 турски махали, с 5 джамии и само 1 българска църква – емблематичната и до днес „Въведение Богородично“. Въпреки това, когато се обявява Руско-турската война, вестта провокира чувства за национално съпричастие и сред населението в тези географски ширини. Първото освобождение на града всъщност има и своята предистория, която се корени в дипломатическото решение или по-скоро опитите в за дипломатическо решение на Източната криза от края на 1876 и началото на 1877 година. Става въпрос за натиска от страна на Великите сили за реформи в Османската империя, която обаче отказва да ги извърши и се стига до решението на руския император Александър II да реши проблемите на бойното поле. На 12 април 1877 година в Кишинев е издаден манифест на император Александър II, с който Русия обявява война на Османската империя. Към нея се  присъединяват още Румъния, Сърбия и Черна гора. Вестта, както вече казахме, провокира чувства на национална съпричастност и желание за саможертва на голям брой българи и от Пиринския край, които влизат в редовете на българското опълчение. Това е първата бойна единица, от която се ражда в последствие Българската земска войска, тоест първата българска армия на Княжество България след Освобождението. От Горна Джумая като доброволци се записват Антон Георгиев, Филип Иванов, Стефан Трифонов, Ангел Христов, Иван Ванчев, Тодор Георгиев, Дончо Николов, Лука Христов, Панайот Стойков, Георги Василев, Дончо Витанов, Стоян Георгиев. Може би е имало и други доброволци, но това са имената, с които ние в момента разполагаме. В началото на януари 1878 година една малка част от предния отряд на генерал Гурко, съставляваща една дружина пехота, кавалерия и една батарея-артилерия, под командването на майор Иван Павлович Орлински, се отправя на юг по долината на река Струма. Тази част е част от състава на 4-ти хусарски полк, командван от граф Щакелберг. Същевременно в Рилското корито се образуват чети, които влизат в непрекъснати схватки с турския аскер и башибозук. Начело на Горноджумайската и Рилската чета застават учителите Арсени Костенцев, който преподавал в Горна Джумая по това време, и Петър Рафаилов от село Стоб. Безредията в района принуждават населението да изпрати няколко пъти депутация при майор Орлински в Дупница, където е било седалището му, с молба войските му да продължат на юг по струмското направление и да овладеят и град Джумая. По-късно с оглед на Одринското примирие градът влиза в зоната, която е трябвало да бъде окупирана от руските войски и на 10 февруари 1878 година руското командване издава заповед градът да бъде освободен от намиращите се най-близо руски военни части, именно това се оказва отрядът на Орлински. На следващия ден започват боевете в Рилското корито, прехвърлят се във височината Баларбаши, откъдето идват руските войски и на 12 февруари влизат тържествено в Горна Джумая. Един топовен залп показва на турския гарнизон в града, че има работа насреща си действително с войска, а не с четите, организирани от местното население. Тъй като първоначално турските военни части не са очаквали да има руска намеса, това създава безредие в града сред турското население, гарнизона напуска града и се отправя на юг към Кресненското дефиле, а заедно с него се изселва и мирното гражданско турско население, което е живеело в града, така че за едно денонощие градът е освободен и е прочистен от турски войскови части и от населението. Цялото християнско население в града начело със свещениците, с икони и хоругви в ръце, отиват да посрещат войсковата част, предвождана от майор Орлински. Няколко дни след освобождаването на града се присъединяват генерал-губернаторът Пьотър Алабин и българският общественик Марин Дринов към каузата за освобождението на Горна Джумая. Те организират комитет за гражданското му управление. За военен комендант е назначен майор Орлински. Назначен е и окръжен началник начело с Йосиф Вартоломеевич Шевченко, който устройва и първата административна власт. Назначен е временен градски управителен съвет и съвет на старейшините от селата. В окръжния съвет освен Шевченко влизат още учителите Васил Разсолков, Арсени Костенцев, Хаджи Коте Чорбаджи Гошев, Спас Харизанов и други общественици. За пръв председател на градския съвет е избран уважаваният гражданин Иван Стоименов. Още от април същата година е събран и първият набор младежи за войската, в който се записват 27 момчета от Горна Джумая, но радостната еуфория за населението в града трае само няколко месеца, тъй като по силата на Берлинския договор от 1 юли 1878 година целият Пирински край влиза в границите отново на Османската империя, при което започва и мирната съпротива и продължава в Кресненско-Разложкото въстание, но това са събития, които последват самия договор и са негов резултат.

Фокус: А как първото освобождение на града спомага за последващите борби в Пиринския край?

Елена Александрова: Ще започна с това, че в хода на Руско-турската война единственият град, освободен в Пиринския край е Горна Джумая, тъй като руските войскови части навлизат на юг до Симитли и Железница. Има данни, че Симитли и околните села също са били освободени, но това са данни предимно по спомнена устна традиция. Макар и само за няколко месеца наистина жителите на Джумая почувстват полъха на свободата, защото се създават граждански органи на управление; турските военни части са отблъснати на юг и започва едно мирно изграждане административно на града. Това дава стимул за една непрестанна борба и за последващите години за населението в Горна Джумая. Още през 1902 година избухва Горноджумайското въстание. В Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година също се включват много голяма част от хората в региона, организирани от четите на ВМРО и Върховния комитет. Но ако се върнем малко назад, трябва да кажем, че първият въоръжен отпор на решенията на Берлинския договор идва още през есента същата година. Това е Кресненско-Разложкото въстание, именно център, на което се оказва Горноджумайският регион. Идеологически ръководител и подбудител на въстанието е митрополит Натанаил Охридски, а то е организирано с финансовата и материалната подкрепа на комитетите „Единство“ в Княжество България, начело на които застават Стефан Стамболов в Търново и Захари Стоянов в Пловдив. Така че населението в града макар и само за няколко месеца почувствало едно самостоятелно развитие и еманципираност за такова, вече трудно би могло да остане примиримо към това, което се случва с него в Берлин през 1878 година.

Фокус: Датата 12 февруари до днес се помни от благоевградчани, както казахте и Вие, в тази връзка традиционно как се отбелязва тя тук в града?

Елена Александрова: Трябва да кажа, че във връзка с тази годишнина и с тази дата има изградени няколко паметни знака в града ни. Единият от тях е мястото, където са посрещнати руските войски. Там има паметен знак, под формата на големи каменни морени. Намира се в близост до градския стадион. Другият паметен знак е в двора на черквата „Въведение Богородично“. Той е поставен по повод смъртта на майор Иван Павлович Орлински. Всъщност майор Орлински намира смъртта си в Горна Джумая, след войната избухва епидемия от тиф заради множеството войници, които преминават през града за това кратко време, пренася се заразата и майор Орлински умира. На тези паметни знаци всяка година на тази дата се поставят цветя в знак на признателност от страна на населението към това, което те са извършили.

Ливия НИНОВА