Елена Александрова, РИМ – Благоевград: Солунската гимназия е едно от най-емблематичните училища в историята на просветното дело на българите в Македония

Елена Александрова, историк и уредник в Регионален исторически музей – Благоевград в интервю за предаването „100 години свобода“ по Радио „Фокус“ – Пирин.

Фокус: Г-жо Александрова, през 2017 година отбелязваме 137 години от създаването на Солунската българска мъжка гимназия, чиито наследник днес е Национална хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ – Благоевград. Какво трябва да знаем за това училище?

Елена Александрова: Българската солунска мъжка гимназия е открита през октомври 1880 година по инициатива на възрожденския просветен деец Кузман Шапкарев, Екзарх Йосиф I и българската община в Солун и със съдействието на архимандрит Методи Кусев. Пръв главен учител и организатор на училището е Кузман Шапкарев от Охрид. Особени заслуги за развитието на училището имат директорите Божил Райнов, Георги Кандиларов, Михайл Сарафов и други. През учебната 1887 – 1888 година е открит педагогически курс в училището, През същата година във връзка с големите потребности на гимназистите от литература е основана и първата българска печатница в Солун на Коне Самърджиев. През пролетта на 1893 година към гимназията е открита и метеорологична станция и забележете тя е първата в Османската империя. На 11 септември 1893 година бившият гимназиален учител Иван Хаджиниколов открива в Солун и втората българска книжарница, отново във връзка с нуждите на гимназистите от литература. Учебната 1893 – 1894 година е първата на новооткрития класически отдел към гимназията. В учебната 1896- 1897 година педагогическите курсове в гимназията са преустановени в следствие на откриването на Серското и Скопското педагогически училища.

Фокус: В гимназията действа и революционен кръжок. Кога е учреден той?

Елена Александрова: През 1897 година се създава революционно братство начело с Иван Гарванов, в него са привлечени и много ученици от мъжката гимназия. По отношение историята на училището искам да добави, че през 1899 – 1900 година по решение на Екзархията, класическите паралелки са отделени и учениците им заминават за Битоля. Към Солунската гимназия се открива търговски курс, който в последствие се обособява в Търговска гимназия. В учебната 1910 – 1911 година, гимназията става 8 – класна, като долните три класа се смятат за прогимназиални. След края на Балканската война от 1913 година, гърците завладяват Солун и закриват българските училища в града. Поради невъзможност да бъдат назначени на щат в Княжеството, редица учители от Македония се оптравят към Струмица, която по силата на Букурещкия договор е оставена на България. Там се приютява и Солунската българска мъжка гимназия. През 1916 – 1917 година училището се мести в Щип и работи с командировани учители-войници, тъй като това е времето на Първата световна война. От пролетта на 1919 година Солунската гимназия отново намира седалище в Струмица. След подписването на Ньойския мирен договор от 1919 година, гимназията мести седалището си в Петрич като смесена непълна гимназия, но поради липсата на добра перспектива за развитието на училището в Петрич, който е бил препълнен с бежанци. През 1920 година учителския съвет решава училището да бъде преместено в Горна Джумая, днес Благоевград. А през 1933 година със средствата на Общината и частни дарения гимназията се сдобива със собствена сграда. В съвременния период от на училището на база профилирано обучение, то се развива като Политехническа гимназия. Специализираните математически и езикови паралелки се отделят и поставят начелото на Природо-математическата гимназия в града „Акад. Сергей Корльов“ и Езикова гимназия „Акад. Людмил Стоянов“. През 1991 година в самостоятелно училище се обособяват и паралелките с интензивно изучаване на руски език, като СОУИЧЕ „Св. Климент Охридски“, а бившата Солунска гимназия  получава статут на Национална хуманитарна гимназия със специализирани паралелки в областта на хуманитарните науки – литература, история, изобразително изкуство и музика.

Фокус: С оглед на всичко което споменахте какво е най-важното нещо свързано със Солунската гимназия според Вас?

Елена Александрова: В общи линии може да се каже, че Солунската гимназия е едно от най-емблематичните училища в историята на просветното дело на българите в Македония. Не само на просветното може да се каже, но и на революционното, защото като вече споменах, там действа революционен кръжок в който са включени ученици и учители. Председател на този кръжок е бил Борис Сарафов, а след неговото заминаване във Висшето военно училище в София го наследява революционера Гоце Делчев. Също така Солунската гимназия дава цяла плеяда от революционери, които отдават живота си за освобождението на българския народ в Македония и Одринско. Именно в гимназията се взима и решението за Илинденско – Преображенското въстание от 1903 по време на Солунския конгрес от 2 до 4 януари.

Ливия НИНОВА