Елена Александрова, РИМ – Благоевград: Солунската гимназия е едно от най-емблематичните училища в историята на просветното дело на българите в Македония

Благоевград. След края на Балканската война от 1913 година, гърците завладяват Солун и закриват Солунската гимназия и всички български училища. Това каза за предаването „100 години свобода“ по Радио „Фокус“ – Пирин Елена Александрова, уредник в Регионален исторически музей – Благоевград. Поради невъзможност да бъдат назначени на щат в Княжеството, редица учители от Македония се отправят към Струмица, която по силата на Букурещкия договор е оставена на България – там се приютява и Солунската българска мъжка гимназия. „През 1916 – 1917 година училището се мести в Щип и работи с командировани учители-войници, тъй като това е времето на Първата световна война.  От пролетта на 1919 година Солунската гимназия отново намира седалище в Струмица. След подписването на Ньойския мирен договор от 1919 година, гимназията мести седалището си в Петрич като смесена непълна гимназия, но поради липсата на добра перспектива за развитието на училището в Петрич, който е бил препълнен с бежанци“, каза още Александрова. През 1920 година учителския съвет решава училището да бъде преместено в Горна Джумая, днес Благоевград, а през 1933 година със средствата на Общината и частни дарения гимназията се сдобива със собствена сграда. „В съвременния период от на училището на база профилирано обучение, то се развива като Политехническа гимназия. Специализираните математически и езикови паралелки се отделят и поставят начелото на Природо-математическата гимназия в града „Акад. Сергей Корльов“ и Езикова гимназия „Акад. Людмил Стоянов“.  През 1991 година в самостоятелно училище се обособяват и паралелките с интензивно изучаване на руски език, като СОУИЧЕ „Св. Климент Охридски“, а бившата Солунска гимназия  получава статут на Национална хуманитарна гимназия със специализирани паралелки в областта на хуманитарните науки – литература, история, изобразително изкуство и музика“, коментира Александрова. Според нея Солунската гимназия е едно от най-емблематичните училища в историята на просветното дело на българите в Македония. „Не само на просветното може да се каже, но и на революционното, защото като вече споменах, там действа революционен кръжок в който са включени ученици и учители. Председател на този кръжок е бил Борис Сарафов, а след неговото заминаване във Висшето военно училище в София го наследява революционера Гоце Делчев. Също така Солунската гимназия дава цяла плеяда от революционери, които отдават живота си за освобождението на българския народ в Македония и Одринско. Именно в гимназията се взима и решението за Илинденско – Преображенското въстание от 1903 по време на Солунския конгрес от 2 до 4 януари“, заяви Александрова.

Ливия НИНОВА