Елена Гладичева, логопед: Общуването с детето би трябвало да започва още в пренаталното развитие, когато е в утробата на майката

Според наблюденията на експертите зачестяват случаите на деца, които проговарят първо на английски, а след това научават български заради прекаленото използване на новите технологии от страна на родителите. Радио „Фокус” – Пазарджик разговаря за проблемите при най-малките и ролята на родителите в тези процеси с Елена Гладичева, учител в детска градина „Приказно вълшебство” в град Септември и логопед.

 

Фокус: Госпожо Гладичева, какви са основните проблеми на децата в детските градини, с които се сблъсквате като логопед?

Елена Гладичева: Проблемите на дечицата, когато дойдат от вкъщи, не са никак малко. Първо е това, че се откъсват от семейната среда и са поставени в друга среда. Това е първият фактор който предполага тяхното по-голямо стеснение, притеснение и по-трудна комуникация с учителите, с по-възрастните, както и помежду си. Второто е това, че се срещат по-голям брой дефицити при изговарянето на съответните звукове, които трябва вече да се появили в ранната онтогенеза на детето. Такива са „с”, „з”, „к” и „г”, които липсват при някои от дечицата. Това пак е едно предразположение за по-трудна комуникация и по-трудно разбираемо. След като не е разбираемо, детето става по-раздразнително, не може да общува, повече плаче. От такова естество са проблемите, които се наблюдават при най-малките.

Фокус: Знаем, че е много важно общуването между родители и деца. Какви са вашите наблюдения?

Елена Гладичева: Много е важно общуването, даже общуването би трябвало да започва още в пренаталното развитие, когато детето е още в утробата на майката. Тогава и слушането на реч от страна на майката и таткото, но такава, че да не е агресивна, а спокойна, приятна, да се избягват конфликти и скандали. Когато детенцето се роди, във всеки един момент – и при хранене, и при къпане, при всяка дейност, трябва да му се говори. Тази реч, която детето слуша от мама, от татко и от заобикалящите го около него, е много важна. Защото съм наблюдавала случаи на дечица, чиито родителите са били в чужбина, когато майката е била бременна, и проговорят много трудно, идвайки си в България. То там е слушало друга реч, не българска, а прибирайки се е заобиколено с българи, българска среда и се чуди на какъв език да проговори и се получават по-трудно нещата.

Фокус: Как се отразява развитието на модерните технологии на тези процеси?

Елена Гладичева: Има негативно влияние, първо защото филмчетата, които се пускат на малките деца, са доста агресивни, със зловеща музика, с говор, който получават децата от телевизора, който също е негативен. Самата комуникация също не е положителна.

Фокус: Гледането на филмчета и слушането на реч на английски език положително или отрицателно е за детето?

Елена Гладичева: Положително е дотолкова, доколкото впоследствие може да помогне за по-лесното научаване на езика. Хубаво е детето да слуша английска реч, но да си слуша и българската. Нещата трябва да вървят паралелно, защото когато е само в едната посока, става много трудно. Детето по-трудно проговаря и започва да говори английски, като го прави осъзнато, дори с тяхното произношение.

Фокус: Доколко е важно родителите да четат книги на децата си и на каква възраст трябва да започне това?

Елена Гладичева: Много е важно да се четат книжки на детето. И в детската градина наблягаме на това. Самото четене и преди лягане и във всеки момент, в който е удобно, е много хубаво. Но трябва да уточним, че приказката трябва да е подходяща за възрастта. Това е важно, защото, когато децата не разбират приказката и тя не е за съответната възраст, те губят интерес. За децата на около 3-годишна възраст, например, е подходящо да се четат приказки за животни, по-близки неща до тяхната действителност. В по-голяма възраст вече се надгражда според познанията и опита на детето. Важно е да се чете и заради развитието на детското въображение. Телевизията в никакъв случай не може да замести книгата. Там нещата са канализирани, получава се като информация и толкова. Докато загадъчният момент в приказката, с промяната на гласа при четене, не се улавя във филмчето, а точно това ги провокира да развиват въображението, да фантазират и така нататък.

Фокус: И накрая да ви попитам на каква възраст, ако детето не е проговорило, родителите имат повод да се притесняват и трябва да вземат мерки?

Елена Гладичева: Това е много индивидуално и няма точно определена рамка. Факторите за това дали детето ще говори или не са много. Но вече някъде около година и половина – две години детето трябва да може да прави свързано изречение. Оттам насетне, ако нещата тръгнат на зле, трябва да се потърси логопедична помощ, да се види каква е първопричината и да се почне съответната работа с логопед или психолог, за да може нещата да тръгнат нормално и спокойно.

Теодора ДИМИТРОВА