Елена Драгостинова, Музей „Борис Христов“: Домът на оперния артист, педагог и дарител е оазис на изкуството в центъра на града

Елена Драгостинова, директор на Музей „Борис Христов“, в интервю за предаването „Съкровищница на тайните“ на Радио „Фокус“

Водещ: Борис Христов е определян като един от най-великите оперни изпълнители на ХХ век, оставил ярка следа не само с големия си талант, но и с обичта към родината и стремежа да помага и поддържа всичко българско. Разкажете ни за живота и творчеството на Борис Христов.

Елена Драгостинова: Борис Христов има толкова богата биография, така че едва ли бихме могли в рамките на минути да преминем през този огромен житейски и творчески път, но най-важното, върху което може да се постави акцент, това е родолюбието. Борис Христов е изключителен родолюбец, макар че голяма част от живота му е минал в чужбина. Не е бил емигрант така, както мнозина се заблуждават, но действително в продължение на 20 години не се е завръщал в България. Затова пък е интересно да погледнете снимките, които са в музея „Борис Христов“, които са запечатели, хроникирали са неговите първи завръщания в България. Неговото тържествено посрещане от страна на близките му, на приятелите, на съхористите от прославения хор „Гусла“, в който той е пеел. Това, което е интересно да се разкаже за Борис Христов, е, че тази огромна личност, този колос в изкуството се е формирал в една среда още в ранна възраст. Борис Христов е роден в Пловдив затова, защото неговият баща Кирил Христов Совичанов е бил командирован като учител в Пловдив. Но след това се завръщат и семейството си построява един уютен прекрасен дом на ул. „Цар Самуил“ 43. Това всъщност е домът, в който е днес музеят „Борис Христов“. Това е едно извънредно интересно място, защото то е място, където са се сприятелявали съседите, те са били изключително задружни и един руски белогвардеец Константин Чернов, който е бил зет на братя Миладинови, формира тогава един оркестър от балалайки, също и театрален състав. В тези два ансамбъла участват изключително само хора, които са населявали квартала. Когато представленията са били готови, те изнасяли своите спектакли в градината на семейство Христови. Така че този дом винаги е бил един малък оазис на изкуството, на духовността, където израства Борис Христов, идвали са много хора в този дом, които са музицирали. Това е било едно от основните забавления на семейството. И по-късно вече когато Борис Христов започва да пее в различни хорове, независимо от това, че той е следвал в Юридическия факултет и е завършил Юридическия факултет, той винаги е бил обвързан с музиката.  И ето че идва 1942 година един празник Благовещение, когато хорът, в който Борис Христов е пял, изнася концерт в царския дворец. Там цар Борис III случайно чува Борис Христов като солист, защото Борис Христов е бил изключително срамежлив и той е пеел само в хор, но така в този празник се е случило, че той се е осмелил да пусне гласа си. Тогава цар Борис III идва и го пита: „Вие в кой спектакъл на операта пеете? Кога мога да ви чуя?“ Борис Христов отговаря, че много е мечтал да следва в Италия, за да се учи и все още не може и да се говори да пее в операта. И тази мечта негова, той да отиде да учи в Италия, се сбъдва благодарение на това признание, на тази случайност. Десетина дни след този празник Борис Христов получава една заповед, която идва от цар Борис III, че той може да отиде да учи в Италия и ще получава стипендия. Оттук нататък започва неговият дълъг път за сбъдване на мечти. Не за оцеляване, а за сбъдване на мечти, и то в един изключително труден момент. Това е по време на Втората световна война – 1942 година. Борис Христов в рамките на тези години по време на войната се завръща няколко пъти – връща се, заминава, връща се, заминава и в крайна сметка след много перипетии той започва да гради своята кариера на оперен певец и оттам нататък вече тръгва по най-големите световни сцени по цял свят, за да се завърне след 20-на години в България и тук в България да осъществи своите най-големи мечти – да запише прочутата „Литургия Доместика“ от Александър Гречанинов в храм-паметника „Александър Невски“ и руски и български църковни песнопения. Наистина Борис Христов никога не е пял на българска сцена, но затова пък звукозаписите, които ни е оставил и начинът, по който са се случили, са емблематични за това време. В православната църква, в православния храм не могат да влизат музикални инструменти, защото се смята, че единението с Бога е преди всичко чрез човешкия глас, чрез хоровете, чрез солистите. Но тъй като Борис Христов много е държал да запише „Литургия Доместика“, в която има и малък камерен оркестър, много е държал това да се случи в храм-паметника „Александър Невски“. Тогава лично българският патриарх прави този компромис и се записва това произведение, което всъщност винаги при настъпването на Новата година чуваме – „На многая лета“. Това е една биография, която е изключително наситена с извънредни събития, с жестове от страна на Борис Христов, които са свързани с дарителство. И когато кажем Борис Христов, много е тясна рамката да кажем оперният певец. Той е оперен артист, защото има отношение не само към пеенето, но и към актьорската игра, към костюма, към сцената, към партньорите си. И много често той е бил този, който е рисувал и е имал проектите, правил е проектите за своите костюми. Затова той е пътувал с едни огромни сандъци, с огромен багаж, когато е бил канен да гастролира, защото там е събирал костюмите, които именно той си е измислял. Когато говорим за Борис Христов, не можем да прескочим и неговата педагогическа всеотдайност. Той е дарил своята римска вила на ул. „Мадона де Кампильо“ за българска академия за изкуство и култура. И през 1986 година неговата мечта се сбъдва. Тази академия отваря врати, неговата вила е преустроена и оттам нататък само български певци са били обучавани в тази академия под личното ръководство на Борис Христов. Когато аз постъпих на работа в музея „Борис Христов“, една от първите ми инициативи беше да издиря учениците – те не са много, тези ученици на Борис Христов, които са имали щастието да получат вокалната си подготовка под негово ръководство. И сега с много от тях поддържаме контакт, правим концерти. Доста от тях са в добра артистична форма. И те са едни от най-добрите приятели на къщата на Борис Христов. Те правят дарения, те издирват снимки от онова време. А един от тях – Георги Петков, дари и най-скъпото за един музикант – своето пияно, на което се е обучавал. Така че сега в музея имаме доста много предмети, много архиви, които са свързани с педагогическата работа на Борис Христов. Той е дарител, всеотдаен в пълния смисъл на думата, защото и софийският му дом на ул. „Цар Самуил“ 43 е дарен също за това да съхранява музейна експозиция, свързана с оперната слава и едновременно с това да бъде жив център за изкуството. И така от 15 години насам тази къща е като един оазис на изкуството в центъра на града, защото тук правим всяка година фестивал, който се нарича Фестивал на изкуството „Борис Христов“. Той се открива всяка година на 18 май и в него участват  инструменталисти, художници, поети. И най-хубавите моменти от този фестивал са когато всички тези творци от различни жанрове и от различни изкуства събират, обединяват усилия, за да направят обща програма. Това, което се случва пък още по-хубаво по време на тези инициативи е след финала обикновено след един сполучлив финал се ражда идеята пък за нови проекти. И така осъществявайки настоящите си проекти, ние вървим и към бъдещите проекти.

Водещ: Като казвате проекти, вие в момента в Берлин, където представяте музея. Поводът е 105-та годишнина от рождението на Борис Христов. Концерт, изложба и представяне на документалния филм „Сбъдване на мечти“, който всъщност разказва за завещанието на Борис Христов, са част от акцентите на дните, посветени на артиста, педагог и дарител, както казахте. Как ви приеха в Берлин? Защо това събитие е толкова важно за музея „Борис Христов“?

Елена Драгостинова: За музея „Борис Христов“ е важно да присъства преди всичко в пространствата на софийския дом на Борис Христов, за да може този музей да бъде различим, мястото да става популярно. И действително аз се надявам, че доста хора знаят за този музей, защото ние имаме непрекъснато публика с тези толкова много събития – 70-80 събития годишно. Но този музей трябва да отмества граници, трябва да се заяви, да се покаже и извън България. Защото по този начин ние, като хранители, пазители на паметта за големия оперен певец, напомняме за тази личност и в чужбина. И затова досега за 15-на години сме направили много гастроли с подходяща програма в Москва, в Санкт Петербург, и то в едни от най-големите зали – Международният дом на музиката в Москва и залата на филхармонията „Шостакович“ в Петербург. По-нататък продължихме и в Берлин, и в Братислава, Банска Бистрица, в Казахстан, в Астана и Алмати – двете, предишната и настоящата столица, в Париж. Миналата година направихме две много хубави събития във Вашингтон и в Ню Йорк. Защо трябва да бъдем навън? Тъкмо затова, за да напомняме, че Борис Христов е личност от световен мащаб. И освен това, когато гостуваме на такива места, винаги каня оперни певци и инструменталисти, с които да изнесем програма, за да се види, че онова, което Борис Христов е поставил като основа, има своя следа, остава своя следа и има продължители сред младата генерация музикални артисти. В Берлин приемът беше изключително топъл. Това е един гостоприемен дом на българската култура. И от една година насам г-н Борислав Петранов е директор на Българския културен институт в Берлин. Неговата концепция за ръководството на този Български културен институт е да насочи програмите така, че да привлече преди всичко германската публика. Това е една извънредно трудна задача, защото прегледах какъв е календарът на културните събития, музикалните културни събития в Берлин, и се оказа, че просто няма празно. Няма ден, в който да няма по 2-3 изключително значими събития. И да привлечеш германската публика в български културен център с български събития – това наистина е една много амбициозна цел. И мисля, че това се случва. Ето така, както се случи и на нашия концерт, който беше на такова ниво, че бих казала, че може да бъде представен на всяка авторитетна сцена. Той беше с участието на сопраното Милена Георгиева, баса Божидар Бошкилов, баритона Петър Данаилов и пианиста Янко Маринов – музиканти, които имат своята тежест и на националната, и на световна сцена, и които наистина представиха една програма изключително интересна, близо 2-часова, която беше приета наистина така, както се приема нещо, което е на високо ново. Съчетахме този концерт с представянето на изложбата, фотографската документална изложба на Светослав Чулин – много интересен и много талантлив фотограф, за когото фотографията всъщност е едно любимо занимание, иначе той е инженер по професия. И тази изложба представя пък другото дарение на Борис Христов – онова, което е в Рим, за което преди малко говорихме. В тези фотографии са вградени интериорите на дома, които още пазят, съхраняват паметта за велия оперен певец. Там няма нито едно живо същество, нито едно лице заснето, всичко е предмети, но така заснети, че сякаш очакват всеки момент своя стопанин да дойде и отново да вдъхне живот, отново да почувстваме атмосферата на този дом, на това гнездо на музиката. И като трето събитие към това представяне е филмът „Сбъдване на мечти“. Защо сбъдване на мечти – това е документален  филм, в който вградихме архивни кадри и заснехме същевременно и днешното битие на дома на Борис Христов в София. Борис Христов е имал една огромна мечта – този дом да заживее, този дом да бъде средище на изкуство, да ври, да кипи от събития в него и архивните кадри показват как Борис Христов води своя най-добър италиански приятел в този дом, който през години е бил пуст, Борис Христов отключва вратата, показва на своя приятел и разказва за своята мечта този дом някога отново да заживее сред изкуството на младите. След това следват кадрите, които заснехме преди 2-3 години – отваря се вратата на концертната зала, светла и просторна, и се вижда какво правим днес в тази зала: изложби, концерти, литературни четения, съвместни проекти между различни изкуства. Домът наистина живее. Това искахме да покажем в Берлин, това и показахме, и сме щастливи, че този Български културен институт с ръководител Борислав Петранов наистина направи всичко възможно, за да представим творчеството на Борис Христов и неговата многостранна личност така, както подобава представяне наистина на колос в изкуството и представяне на един великан в човешките отношения, един пример за следване, за което съм изключително благодарна и бих пожелала на всички български културни творци, които съществуват по света, наистина да имат един еталон за следване, така че да можем да представим пред света онова, което притежаваме като най-ценно – българската култура.

Марияна ВАЛЕНТИНОВА