Елена Поптодорова: Ключът към регулирано и добро взаимоотношение между Русия и Алианса се съдържа във фразата „Да се съгласим, че не сме съгласни“

Генерално консулство- Ню Йорк

Елена Поптодорова , вицепрезидент на Асоциацията на атлантическия договор и бивш посланик в САЩ в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ по повод срещата на министрите на отбраната на 29-те страни-членки на НАТО. Въпросът за увеличението на разходите за отбрана ще създадели вътрешно напрежение в Алианса. Русия обяви, че ще предприеме компенсационни военни мерки при конкретно проявление на заплахите на НАТО във връзка с Договора за ракети със среден и малък обсег, това ще повиши ли негативният натиск в отношенията с Москва?

 

Водещ: Тази среща може ли да увеличи разделението в Алианса?

Елена Поптодорова: До този момент Алиансът е показвал доста единна позиция, да не кажа изцяло консенсусна позиция независимо от това, че разбира се вътре има спорове, има дискусии, но може би това, с което исках да завърша, с него ще започна – за разлика от състоянието в момента в рамките на Европейския съюз, НАТО показва единна целенасочена линия на политика и на поведение, тъй като всички държави членове на Алианса са напълно наясно с критичното значение на гаранциите за сигурността на всички негови членове. Така че каквито и дискусии да се водят – и публично, и при закрити врати, Алиансът до този момента винаги е излизал единен по отношение на своята политика за себе си, а и по отношение на други страни. Но тъй като говорим за темата на сегашното заседание на министрите, трябва да кажем, че то ще е много по-широко като тематика от анонсираната в началото на разговора. Рамката на темите ще бъде свързан с продължаване на модернизацията си. А основните въпроси – да, разбира се на първо място излизат отношенията с Русия и по-специално нарушаването от страна на Русия на договора за ракетите с къс и среден обсег на действие. Но разбира се ще бъдат обсъждани и въпросите за споделяне на разходите, на финансовата тежест, ще се обсъдят и способностите на НАТО в областта на отбраната  възпирането, нови технологии, мисията в Афганистан, така че не бива да оставяме слушателите с грешната представа, че това поредно министерско заседание е само и единствено насочено срещу Русия или за Русия. Нека да кажа още нещо. Темата „Русия“, тъй като тя ще вълнува повече нашите слушатели, тя ще бъде ориентирана към изтичането на срока, който е даден на руското правителство, на руските власти да решат дали ще се върнат обратно в договора, дали ще изберат да спазват неговите условия, или към дата 1 август ще настъпи окончателната раздяла. Така че Алиансът се готви и за тази  евентуалност. Трябва да кажа, че съдейки по всички признаци, това е по-вероятният завършек, но нещо също много важно искам да подчертая – никога НАТО не е имал нападателна роля и подготовка за нападение. Във всички свои действия Алиансът е  преди всичко една отбранителна организация, така че и тези мерки, които без съмнение не просто ще бъдат обсъдени, а ще бъдат приети в тези два дни – вчера и днес, ще бъдат насочени по-скоро за засилване позициите на НАТО като възпиране и като отбрана на неговите членове.

Водещ: Нека да продължим разговора за Договора за ликвидиране на ракетите за среден и малък обсег. Смятате ли, че за тези няколко седмици – до 2 август, Русия ще успее да унищожи крилатите ракети, за които е обвинявана, и за които САЩ казаха, че нямат защита?

Елена Поптодорова: Не смятам. Затова споменах в първата част на разговора ни, че не виждам признаци за благоприятно развитие в оставащите няколко седмици до края на месец юли. Това не е разбирането на Русия. Тук имаме изцяло манталитетно различие в областта на отбраната. Да започнем само от това, че в отбранителната доктрина на Русия НАТО е посочен като враг – нещо, което не се съдържа по отношение на Русия в нито един официален, открит или поверителен документ на Алианса. Да, Русия е сочена като източник на тревоги, като предизвикателство, но никога не е описвана като враг и не спират никога усилията от страна на Алианса като колективен орган и на отделните държави да се водят разговори с Русия. Даже ще ви кажа, че идната седмица ще се състои отново заседание на Съвета НАТО – Русия в пореден опит да се сближат позиции и по-скоро Русия да бъде поканена, да бъде насърчена, да бъде стимулирана,  да се върне отново в рамките на договора. Но в духа на по-големия анализ, по-общия анализ трябва да кажем и още нещо – този договор беше преломен момент в 1987 година и той маркира всъщност това затопляне, това отваряне на политически и дипломатически отношения, които бяха тотално замразени преди него, между  Запада и Източна Европа, но този договор носи всички белези на времето си, на десетилетия назад спрямо днешния ден. Той не обхваща другите ядрени държави. Така че ако говорим в по-далечна перспектива в стратегически план, аз си мисля, че вероятно като се изчерпят усилията от чисто политически и дипломатически характер да се възстанови, да се загърби някак договорът такъв, какъвто го знаем, вероятно трябва да се премине с едно изчистено съзнание от страна на всички участници към опити да се създаде един по-широк регламент за контрол, верификация, регулиране на ядрените оръжия въобще в света. Това е страшно трудно, аз не го виждам да се случи лесно и бързо, но това е вече новата фаза. Ние преминахме един цял исторически период, разбирате ли? А Договорът за ракетите с къс и среден обсег, колкото и важен и полезен да е бил той в изминалите десетилетия, той наистина принадлежи към вече отминал период в развитието на света бих казала.

Водещ: И има нужда от ревизия.

Елена Поптодорова: Да, така е.

Водещ: В контекста на затоплянето, за което вие говорите, да считаме ли като такъв знак и изказването на президента на САЩ Доналд Тръмп, че той не нарича Русия противник, а потенциален противник? Как от дипломатически език да си го преведем?

Елена Поптодорова: Точно затова говорех преди малко. Лексиката дори е различна, изборът на думи е различен. И аз ви говоря с опит от десетилетия назад. Поколения бяха индоктринирани –поколения в Източна Европа – сигурно същото е вярно и за другата половина на света, но ние бяхме индоктринирани буквално в приемане на Запада и специално САЩ като архиврага. Всичко трябваше да бъде насочено към срутване на отсрещната система и това не може да не оставя своите последици. Затова и днес аз първо тръгвам от езика. Езикът, който се използва, той е белег на следващите действия и затова, както усетихте може би, аз ви говоря за дипломатически и политически усилия. Във военен план аз просто не виждам да се случи нищо по-различно. Русия ще продължи своите разходи и усилия за военно изграждане, за военно развитие. Само преди броени дни видяхте какво внезапно учение нареди президентът Путин и видяхме една демонстрация на руска военна мощ, което съвсем не беше случайно. Това е пътят на поведение и на развитие на Русия в областта на военната политика и на отбраната. И това не може да се промени. То е като ДНК някак заложено и ако ние имаме спорове помежду ни затова дали и докъде трябва да стигнат разходите за отбрана, дали не трябва да бъдат пренасочени в други области, в Русия такива спорове няма. Вие да сте видели някъде протест за това, че се дават средства за изграждане на  една много тежка, много агресивна военна машина в Русия, а да не се насочат тези средства към развитие на областите, които тънат в изостаналост и мизерия – няма такова нещо. Затова ви говоря. Тук имаме сблъсък на две концепции, на два манталитета, на два свята. Най-доброто, което можем да направим ние всъщност като НАТО и като държави членки, визирам и България, е да се договорят едни взаимно приемливи, потвърдени и спазвани условия на съвместно мирно съществуване с ясно отчитане на полетата на различие. Има една фраза в дипломацията, която е „Да се съгласим, че не сме съгласни.“ Това е ключът според мен към едно регулирано, добро, полезно взаимоотношение между Русия и Алианса.

Водещ: С една дума добра дипломация и политически усилия в посока Русия. Искам да ви върна към разходите за отбрана, в доклад на Алианса стана ясно, че се очаква България да повиши разходите си за отбрана – 1,6% от БВП, страната ще се справи ли, може ли да си позволи този разход?

Елена Поптодорова: Да започнем първо от общата картина. Знаете ли, че сега на това заседание на военните министри всъщност за първи път ще се дадат публично числата за разходите за отбрана за 2019 година и всъщност реалният ръст общо за Европа и Канада е от 3,9%. И сега бележим 5 поредни години на такъв ръст, като до края на 2020 година се очаква европейските съюзници и Канада заедно да добавят общо над 100 млрд. долара принос към НАТО считано от 2016 година насам. Инвестира се същевременно и в носи способности, увеличават се военните сили, военното участие в мисии, в операции на НАТО, тоест това е една обща тенденция за всички държави. Много важно е да огледаме нашето собствено и присъствие, и участие. Един огромен и много важен въпрос е как точно се изразходват тези средства. Аз смятам, че България трябва да направи един стратегически план за начина, по който се инвестират и разходват парите за отбрана, защото ние имаме необходимост и в трите рода войски, неслучайно се говори публично за три големи проекта в областта на отбраната и наистина това трябва да се случи планово и добре размерено. Не е възможно развитие на никаква друга област в далечната перспектива, без да е гарантирана отбраната на страната и това го разбират всички. Самият факт, че към определени теми, по които разсъждава НАТО – това се случва и сега в момента в Брюксел  – се присъединяват неутрални държави като Швеция и Финландия – тя е основно в областта на киберсигурността – ви говори ясно, че няма да има намаляване, а по-скоро обратното – ще има много повече засилено и технологично, и финансово усилие в областта на осигуряване на отбраната на държавите по единично и на държавите като членове на Алианса. За България – аз се надявам наистина, че в рамките на следващия месец ние ще финализираме сделката за придобиване на изтребителите. Само преди дни Атлантическият клуб беше домакин на прощалното събитие за отпътуването на посланик Рубин от България и трябва да ви кажа, че той успя да отбележи следващ исторически момент в развитието на страната с практическото финализиране на тази сделка. Това е пътят, по който страната ни може да разшири своите възможности не само в отбранителен смисъл, но и в икономически, индустриален смисъл, защото тези пари, които ние започваме да влагаме и очевидно ще влагаме и в бъдеще в областта на отбраната, те не са единствено за т.нар. военни играчки на жаргон. Това са възможности за индустриално включване на страната в един много по-голям, по-широк свят на икономически и промишлени технологии и възможности. Затова аз казвам, че отбраната е стратегическа сфера. Тя се планира с оглед на развитие на десетилетия напред и обхваща много по-широки сфери. И когато смятаме сега парите за отбрана, ние не можем и не бива да ги смятаме в рамките на годишен бюджет. Те излизат от годишен бюджет, но са заложени за развитие, което е начертано в десетилетия напред.

Водещ: Казвате отбраната е стратегическа сфера, нараства ли опасността от напускането на Турция на НАТО заради С-400?

Елена Поптодорова: Не мисля, че това ще случи. Турция ясно осъзнава ползите си от това членство. Даже ако вземем, да използваме малко политически цинизъм, даже и по отношение на нейните най-преки съседи и интереси – Гърция и Кипър. Ако НАТО е влагал в продължение на десетилетия най-големи средства, най-големи усилия включително за въоръжаване на членове на НАТО през изминалите десетилетия в Гърция и Турция, това е именно заради специфичната регионална обстановка. И както вече добавих и Кипър. Турция не може да няма ясна преценка за това къде стои и нейният голям стратегически интерес. Да, има заиграване с Русия. Това е характерно в подхода на Ердоган, той иска да покаже, че има повече от една опция. Но аз си позволявам – това е хубавото да си свободен човек – аз бих задала един „закачлив“ въпрос: къде би отишла Турция като поведение в момент, в който трябва да се реши някакъв въпрос между нея и Гърция или нея  Кипър, и хайде да помислим къде би застанала Русия в един такъв спор. Много по-сложна формула тук и аз нямам никакви съмнения за това, че Турция ще се опита да си играе козовете. Да, ще има надиграване, ще има надцакване, но крайният интерес на Турция ще бъде оставане в Алианса.

Елеонора ЧОЛАКОВА