Елена Поптодорова: Конюнктурата много често взима превес в политическото говорене на Тръмп, Макрон и Ердоган

Генерално консулство- Ню Йорк

Елена Поптодорова, вицепрезидент на Асоциацията на атлантическия договор, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Продължаваме със следващата тема и наш гост. На фона на вътрешни противоречия и процедура за импийчмънт в САЩ, в Лондон започна двудневната среща на Върха на НАТО, посветена и на неговата 70-годишнина. Във вторник и сряда лидерите на страните-членки ще обсъдят повишаването на средствата за отбрана, ситуацията в Сирия и Афганистан, отношенията с Русия и евроатлантическото сътрудничество. Очаква се в центъра на дебатите да бъде и изказването на френския президент Еманюел Макрон, че НАТО е в мозъчна смърт. Какви предизвикателства се очертават пред Алианса, научаваме впечатленията от първа ръка от посланик Елена Поптодорова – вицепрезидент на Асоциацията на атлантическия договор, която участва в лидерската среща.

Елена Поптодорова: Паралелно със същинската лидерска среща, която започва в четвъртък  сутринта, се провежда и по-широк панел с участие на представители от различни държави, така наречения граждански сектор. Но горе-долу вече извършихме един преговор на това, което вероятно ще се случва в четвъртък на същинската среща на лидерите. Знаете ли, като ви слушах анонса си мислех, че когато Тереза Мей предложи тази среща да стане в столицата на Великобритания Лондон, където е бил и първия съмит преди много години, за да се отбележи 70-годишнината на Алианса, надали е подозирала, че ще изправи своя наследник в такава сложна ситуация. И тук в интерес на истината начинът и организация на провеждане е по-различен от предишните съмити или от същинските съмити,  както ги знаем. Първо, ще е много кратка същинската сесия, както я определям, за да я отлича от целия днешен ден на дискусии. Вероятно ще бъде около три часа. Тази вечер няма обичайната седяща вечеря за лидерите на НАТО, а ще бъде прием в Бъкингамския дворец. Така че самата среща ще бъде далеч извън Лондон, в едно имение. Доста по-различна е хореографията на срещата и това не е случайно. Вие споменахте Макрон, но срещата се свиква с още дразнители. Така че освен да кажем несполучливите и това е мек израз, реплики на президента Макрон, трябва да се справяме, и това правим цял ден с анализи на поведението на Турция и на президента Ердоган. Също така в интерес на истината президентът Тръмп е фокусът, върху който се съсредоточават тревогите за утрешния ден. Не е ясно какво ще се случи – дали ще има някакво следващо предизвикателство към Алианса. Или напротив – ще има доказателство за единственото на Пакта, което всъщност е и целта на срещата. Сега още нещо трябва да кажа. Има един текст от две страници, който е договорен на ниво експерти и дипломати в Брюксел, чиято цел е точно това – да потвърди пред всички, и държавите-членки, националните аудитории, практически пред света единственото на Алианса. Което, ако трябва да сме откровени, не изглежда разклатено. Да, има спорове, които винаги препращат към съдбата на Пакта. Но в крайна сметка практическите резултати само говорят за неговото продължаващо добро здраве. Така че ще видим. Най-любопитни пак казвам, ще са тези трима лидери, които разклащат лодката и предизвикват вълнения и сред анализатори, и сред медии, и разбира се сред политици.

Водещ: Госпожо посланик, а потвърждават ли се лошите предчувствия преди срещата за дрязги между големите в Алианса?

Елена Поптодорова: Аз неслучайно се опитах да опиша сцената. Да, такива има. Но вижте, сега какво се случи. Когато Тръмп обяви, че съкращава приноса на САЩ до 16%, тоест с 6%, веднага Германия обяви, че вдига своята вноска, своят принос на 16%. Така че веднага да се запълни дупката. Това е едно от нещата, които се очаква да бъдат коментирани. И  едно от решенията, които са взети предварително преди срещата във вторник и сряда, е именно за да се избегне нервност, когато самите лидери седнат на масата. За мен по-тревожни могат да бъдат реакциите на Ердоган. Знаете, че той заплаши, че ще блокира плановете на НАТО за защита на Балтийските държави, докато не бъдат обявени, не бъдат посочени като терористи кюрдските сили в Североизточна Сирия. Което към момента, разбира се, не може да се случи. Тоест ще има размяна на позиции, на реплики вероятно. Те могат да бъдат дори не най-любезни по тази тема. Но това е открит въпрос, който също ще смути идилията, ако някой въобще очаква да се случи такава идилия на срещата. Но пак казвам, това са вътрешни спорове в една променена действителност. В никакъв случай няма признаци за разпад на Алианса. Защото противниците на НАТО пророкуват точно това, но то не е заложено, както се казва, нито в картите, нито в звездите. Между другото нещо друго интересно има. Ще има специална част от дискусията, посветена на Китай и ще се гледа доклад за Китай. Защото за първи път Китай ще бъде посочен като заплаха за сигурността на Пакта. Защото нали всички си даваме сметка, че НАТО няма как да навлезе в южнокитайско море например, но Китай навлиза в трансатлантическата зона. И то през инфраструктура, с високи технологии, дигитална инфраструктура Китай е в Африка, в Арктика, в киберпространството. Така че това е вече нова тема. И тук отново пак стигаме до президента Макрон, който реши да обезсили малко рисковете от Русия за сметка на други рискове. Което отново пък срещна напрежение вътре, особено между по-новите държави-членки на Пакта. Той избра тероризма като най-голяма заплаха. А преобладаващото мнение е, че всъщност заплахите за НАТО и за многомилионното население, което е защитено от НАТО, не са само една. Тероризмът, разбира се, е такава заплаха и трябва да бъде адресиран. Но паралелно и еднакво силно с него идват и останалите заплахи. Едната включва агресивното поведение на Русия в района на Черно море и прилежащите там държави. Другата е за по-различното, но също така много напористо поведение на Китай, което само ще се засилва в бъдеще. И в този обхват ще бъдат дискусиите между лидерите на държавите. Пак казвам, има изработен текст. Да се надяваме той да бъде приемлив за всички, особено след като дипломатическите експерти на всички държави са го договорили буквално преди дни.

Водещ: Има ли враг външен НАТО днес? Срещу който той трябва да сдържа военната му сила?

Елена Поптодорова: Вижте, има заплахи и нека да кажа нещо друго, което е повтаряно многократно, но то бива постоянно доказвано от поведението на НАТО. НАТО не е нападателен Пакт. И не е навлязъл, не е нападнал никого. И това продължава да бъде абсолютно вярно. Аз само ще напомня отново и пак ви връщам към думите на Макрон, с които той в публичното си изявление реши да омаловажи рисковете, идващи от Русия. Даже една Меркел, умерената Меркел реагира остро публично, именно с думите, че съхраняването на НАТО е наш общ фундаментален интерес – така го нарече тя. Така че Макрон използва едни чувствителни въпроси, според повечето експерти и наблюдатели по-скоро с вътрешнополитическа цел. Заплахите на НАТО ги има, те трябва да бъдат посрещани. Трябва да бъде изградена достатъчна отбранителна мощ. И да, тя се измества на изток, ние попадаме в тази гранична линия, в тази гранична зона, това току-що беше отчетено от военните министри на 6 поне от държавите, прилежащи в този район, в района на Черно море и това е задачата. Вижте, има още нещо, което е толкова очевидно. Някак нападението е по-лесно от отбраната. И именно, защото НАТО не напада, а се отбранява – задачата е много по-сложна, с повишена трудно. Разбира се – става дума и за кибер заплахи, и за дезинформация. Затова казвам, че списъкът от заплахи нараства и върви по много различни канали.

Водещ: Коментира ли се в Лондон факта, че паралелно със срещата на върха, в Сочи се провежда военно съвещание, ръководено от президента Владимир Путин, на което той категорично е заявил, че разширяването на НАТО към границите на Русия представлява основна заплаха за страната?

Елена Поптодорова: Не. Не се коментира, защото в интерес на истината това не е новина. Агресивна Русия се зароди именно в стремеж да попречи на едни абсолютно независими, самостоятелни държави да направят своя стратегически избор. Русия не е особено щастлива и от членството на Северна Македония. И помним поредицата от опити да бъде възпрепятствано това членство, но като че ли географското положение на Северна Македония прави тези усилия по-малко успешни. Докато това, което Брежнев навремето наричаше близка чужбина, имам предвид Грузия и Украйна, впрочем тук преди малко говореха военните министри на двете държави. И двамата потвърждават желанието на държавите им да бъдат пълноправни членове съответно Грузия и Украйна на Алианса. Така че към тях Русия има инструменти, има начини, по които да се намесва. Но това в никакъв случай не оправдава намесата на една външна държава в работите на други суверенни държави, каквито са Грузия и Украйна. Това е големият въпрос – трябва да ли да бъде спирано желанието, националната воля на дадена държава да избира своя път на развитие? Опити бяха правени и в България да бъде спряно членството, и аз съм и участник, и свидетел 90-те години на това. Но Слава Богу имаше добра благоприятна международна конюнктура и България успя да си вземе това самостоятелно решение. Пак казвам – няма друга отбранителна структура, която да гарантира сигурността на тези вече 30 държави като НАТО. Даже ето сега казах 30 и се замислям, знаете ли, в 1989 г. членовете на Алианса бяха 15.

Водещ: Сега са два пъти повече.

Елена Поптодорова: Днес 30 години по-късно са 30. Да, два пъти повече. И нали разбирате – това е свободно волеизявление  на още 15 държави. А толкова по-просто би било да се приемат тези факти и да се върви към спокойно, добронамерено и сътрудничество, и съжителство с Русия. Да няма амбиция да се контролират територии, които вече не са части от руската федерация. Тоест от една страна е толкова просто, само че е много трудно да се постигне. Но целта на държавите-членки на Северноатлантическия договор е именно тази. И даже и днес, защото и Столтенберг беше в публична дискусия тук при нас, за пореден път той това очерта като поведение на пакта към Русия – възпиране и диалог. В никакъв случай не бива да се зачерква диалога и същевременно задължително е това да става при едни силни укрепени позиции. За да няма беззащитност на членовете по отделно и на Пакта като цяло.

Водещ: Ердоган, Макрон и Тръмп. Това ли ще бъде Бермудския триъгълник на срещата?

Елена Поптодорова: Добре го нарекохте.

Водещ: И в крайна сметка ще оцелее ли НАТО под залповете на партньорския огън?

Елена Поптодорова: Да. Аз засега предпочитам да ги наричам триада, защото зловещо звучи метафората с Бермудския триъгълник. Не. Краткият отговор е: не. Защото и тези държави, всяка една от тях много ясно съзнава интересът си и жизнения си интерес като сигурност, ако щете и прагматичния си интерес на членство в НАТО. Да не забравяме, че всъщност американското присъствие в Европа и финансовите вложения в Алианса са се увеличили. Говорим за рекордни числа сега. Така, както реториката на Тръмп сочи в друга посока. Така че това, което мен ме натъжава, е, че конюнктурата много често взима превес в политическото говорене на тези лидери. И просто ще трябва да се преживее, да се изтърпи. Истината е, че същинските нива, оперативни нива, които се грижат за действията, за живота така да кажа на Алианса, те ще си работят добре всекидневно и в синхрон.

Цоня Събчева