Елена Поптодорова: Моите очаквания са, че американският президент Тръмп ще препотвърди предаността на САЩ към значимостта на Алианса

Снимка: Информационна агенция "Фокус"

Елена Поптодорова, вицепрезидент на Асоциацията на Атлантическия договор – мозъчния тръст на НАТО, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

Водещ: В навечерието на срещата на върха на НАТО във Вашингтон ще се състои 8-та Трансатлантическа конференция на мозъчните тръстове „В преосмисляне на голямата трансатлантическа сделка“. Това е темата на конференцията. За предизвикателствата пред Алианса, свързани с породеното от търговската война напрежение между ЕС и САЩ, за влиянието на Брекзит върху САЩ и Европа, само в понеделник двама ключови министри се оттеглиха от кабинета на Тереза Мей, за изтеглянето на САЩ от ядреното споразумение с Иран разговаряме с Елена Поптодорова, вицепрезидент на Асоциацията на Атлантическия договор, а това е мозъчният тръст на НАТО. Посланик Поптодорова, защо срещата е озаглавена „В преосмисляне на голямата трансатлантическа сделка“? Защо „преосмисляне“ и защо „сделка“?

Елена Поптодорова: Нека да кажем, че вие представяте на нашите слушатели събитие, което всъщност попада в много по-големия и критично важен контекст на срещата на най-високо равнище на държавните и правителствените ръководители на НАТО в Брюксел, където паралелно с тази среща, всъщност е същинската среща на неправителствените организации. И тя се нарича „Брюкселски диалог на най-високо равнище“. Така че тези организации, които ще се съберат във Вашингтон, всъщност дублетно или по-скоро паралелно ще заседават. И аз пътувам за там утре вечер, за да участвам в тази дискусия. Паралелно ще се състои същият формат с повече видимост и повече публичност в Брюксел на самото място, където се провежда и срещата на държавните ръководители. Това, според мен, е много добре замислен паралел. Тази среща, за която вие споменавате във Вашингтон, тя ще има повече вътрешна насоченост към американската публика, към американските медии, към американските политици. И това е много, много важно. Защото за първи път, практически от основаването на Пакта, Америка е държавата, която чрез своя президент започна да създава въпросителни, не само сред членовете на Пакта, но и вече в по-широк мащаб в света. Така че това за мен е много, много добър знак – заседават правителствените ръководители, заседават лидерите на неправителствените организации – това са Атлантическият съвет, Германският фонд, Мюнхенската конференция, друга важна организация „Жени в международната сигурност“ и съответно подобен състав пък заседава във Вашингтон, където се разчита да участват много повече политици, медии. И там на място много нужен е този диалог във Вашингтон, тъй като така или иначе там трябва да се създаде много здрава вълна на защита на Алианса от гледна точка на вътрешни решения, които трябва да се взимат, включително американското участие, обемът му в рамките на Пакта. Сега, нека да кажа и нещо друго – така както ставаме свидетели на съмнения, изразявани публично от президента Тръмп относно, примерно, жизнеността на Пакта, неговата съвременност, както той се усъмни преди време, после се коригира, доколко чл. 5 е адекватен и релевантен, пак се коригира, така както това върви в публични изявления, трябва да ви кажа, че откакто администрацията на Тръмп пое, както се казва, отговорностите си начело на САЩ, финансирането на американското присъствие в Европа нарасна с 40%, което говори само за себе си. Темите, обаче, няма да са само пари и проценти на участие. Темите са далеч по-тревожни и важни. Именно заради появили се, да ги наречем, пукнатини в средите на Северноатлантическия договор, но те са по-скоро продиктувани от отношенията ЕС-САЩ, така че тези появили се пукнатини, трябва непременно да бъдат и обсъдени, и съответно заздравени в идните 2-3 дни. И мисля че натам ще бъдат насочени дискусиите както във Вашингтон, така и в Брюксел.

Водещ: Посланик Поптодорова, задълбочава ли се трансатлантическия разрив и как може да се запълни? Имаме търговско напрежение, имаме изтегляне от програмата с Иран, имаме Брекзит, към когото ЕС и САЩ имат различно отношение. Това преодолимо ли е? И как рефлектира върху бъдещето на НАТО?

Елена Поптодорова: Въпросът ви е напълно резонен, точно поради разнородни и противоречиви изказвания, които наводниха публичното пространство през последните месеци. Ако обаче се вгледаме по-надълбоко и по-прецизно в действията, и аз затова споменах това 40-процентно увеличение на американското финансиране, на американското участие само за последната година, ще видим, че докато върви тази, така да я наречем, сага, търговска, тя е такава, наистина има напрежение по линия на търговските отношения, в никакъв случай не са спрели програмите за сътрудничество, участието в мисии, плановете на НАТО в никакъв случай не са прекратени. И оттук нататък виждате колко сложно става днешното време. Имаме сфера на отношения, каквато е търговско-икономическата и друга, паралелна с нея, аз обаче я определям като много по-важната, която опира до живота, до всекидневните ни гаранции, това е сферата на сигурността. Моето очакване е да няма тежък разрив в Брюксел или по-скоро повторение на това, което видяхме по търговска линия в Канада на срещата на Г-7, моите очаквания са, че американският президент Тръмп ще препотвърди отново и предаността на САЩ към Вашингтонския договор и значимостта на Алианса. Разбира се, той ще иска по-силно финансово участие. Това го знаем, това не е ново, каза го в Полша, каза го в Брюксел миналата година, ще го повтори отново. Но не смятам, че това ще бъде неговият претекст той да раздруса, да разтърси Алианса по начин, който да бъде, нека да кажа, критичен за бъдещето на евроатлантическия договор. Смятам че това е част от калкулацията, включително предвид срещата с президента Путин само броени дни след това, на 16 юли. Мисля си, че, да ги наречем, стратезите, съветниците в Белия дом няма да допуснат президентът Тръмп да отиде на среща с Путин, след като той е срутил най-сериозната си, най-важната си опора в международен план. И още нещо ми се иска да ви кажа. Това остава встрани от темата, която обсъждаме, но присъства. И това са стъпките по отношение на Северна Корея. Нека да напомним, че буквално преди ден, преди два, държавният секретар Помпео проведе разговори в Северна Корея, които бяха далеч неудовлетворителни. И първото  изявление на Помпео беше доста обло, там почти нищо не се казваше, докато не излезе официалното съобщение на севернокорейската страна, която изрази дълбоко неудовлетворение от тези разговори, защото, видите ли, американската страна настоявала за пълно проверимо и необратимо ядрено разоръжаване. Т.е. там стои много тежък, сложен процес. Но какво стана след това? Помпео, държавният секретар изведнъж си спомни за съюзниците. И той вече публично даде и следващо изявление, поясни или призова вече не само Америка, не само САЩ, но и съюзниците на САЩ да се ангажират в тези стъпки на преговори със Северна Корея и въобще към отношението на Северна Корея. Защо разказвам това подробно? Защото оттук насетне все повече и по отношение на Северна Корея, и по отношение на хибридни заплахи, и по отношение на тероризма, и по отношение на една от големите цели на НАТО – стабилност около зоните на Алианса, около границите на Алианса, във всички тези големи цели, които пряко опират до американския национален интерес, САЩ ще има нужда от своите съюзници. Това само ще става по-видно.

Водещ: На срещата на върха дали ще се обсъжда срещата след 4 дни между двамата президенти – американският и руският? Очаквате ли, че американският президент би могъл да даде известни разяснения или да хвърли светлина върху намерението му за разговорите?

Елена Поптодорова: Друг американски президент, неговите предшественици, всички до един, биха го направили. Но президентът Тръмп вярва в някаква лична своя дипломация, която е много различна от това, което знаем досега, така че аз не очаквам той да разговаря по темата, освен в някакъв кулоарен разговор. Но така или иначе, цялата програма на срещата на най-високо равнище, тя е обсъждане на общите мерки, на общата политика. Русия ще присъства много видимо, много ярко и то като заплаха. Само да си припомним, че германският канцлер Ангела Меркел на висок глас подчерта и настоя да се обсъди поведението на Русия в рамките на  срещата на най-високо равнище в Брюксел. Т.е. това е една от най-съществените точки от дневния ред и общо взето подходът на НАТО, който очакваме, че ще се обсъди и ще се възприеме е възпиране на Русия и същевременно отворени канали за разговори, за диалог. Това, което според мен Тръмп очаква от тази среща, е да постигне някакви ползи за САЩ. Т.е. основно това е свързано със ситуацията в Сирия и с Иран. След като така демонстративно излезе от сделката, ядрената сделка с Иран, Тръмп според мен ще очаква и ще поиска от президента Путин едва ли не някакво рамо, някаква помощ в това Иран да бъде изолиран и да бъде някак си изведен от Сирия, което няма да се получи, в никакъв случай президентът Путин няма интерес от това нещо. А да ви кажа откровено аз не съм сигурна дали той има и способностите да го направи. Не знам как точно той би убедил Иран да се оттегли от ключовите позиции, които вече Иран има на територията на Сирия. Тъй че Сирия според мен ще запази ситуацията си и няма да може президентът Тръмп да получи това, което него го вълнува. Той направи обещание, както знаем, той се опитва да изпълнява обещанията от предизборната си кампания, та както казвам, направи обещание да изведе американските войски от Сирия, включително и от Ирак, но по отношение на Сирия там той не би искал да има по-силно американско ангажиране. Но към момента това очевидно няма да е възможно. Така че тази среща ще завърши със сигурност с някакви положителни, да ги наречем, заявления от двамата участника, но това по подобие на предходната среща със Северна Корея няма да доведе до някакви практически резултати.  Вижте, Тръмп прави тази среща в контекст и поредица от срещи, които няма да му дадат възможност да триумфира. Срещата на НАТО-вските ръководители ще е трудна, ще е тежка, ще се говорят истини, ще се търсят сложни решения. След това той отива във Великобритания, където да – с Тереза Мей имат много важни разговори, но публиката, обществото английското няма да го посрещне с възторг. И това е евфемизъм, това е меко казано. Така че на Тръмп ще му е нужно нещо поне да извади от тази среща с Путин и със сигурност нещо такова ще се намери. Но то няма да е онзи прагматичен, съществен резултат, който той си представя, че може да постигне сега.

Водещ: Посланик Поптодорова, наблюдаваме две линии, които са успоредни в пространството и не се пресичат. От една страна е обречеността по ключови въпроси на разговорите между двамата президенти Тръмп и Путин. И от друга страна, е линията за запълване на трансатлантическия разрив. Как двете линии ще могат да се съчетаят? Как очакванията на американския президент, които няма да се сбъднат след 4 дни, по някакъв начин могат да бъдат заобиколени в името на атлантическата сигурност и стабилност?

Елена Поптодорова: Ще ви кажа как практически това ще стане. На първо място, имаме един все пак единен съюз. И по-скоро всички останали държави, членове на Алианса, по-скоро се тревожат от някаква непредсказуемост, някаква поредна спонтанност на президента Тръмп. Така че има много на брой, да не кажа всички останали държави на брой, които са еднакво заинтересовани от поддържане на спойката на Алианса. Но има нещо друго, което се случва, пак остава може би малко встрани от публичното внимание, защото не е така зрелищно и то е вътрешната политическа картина в САЩ. Президентът Тръмп не би могъл да вземе кардинални политически решения, включително по отношение на Русия, без Конгреса. Първо, да погледнем неговите съветници. Той подмени голяма част от своя съветнически състав и сега ние имаме там имена като, разбира се, Помпео – държавният секретар, Джон Болтън, който е съветникът му по национална сигурност, шефът на кабинета му, това са хора с много, да ги наречем, ярки, критични виждания и позиции по отношение на Русия. Отделно, неговата собствена партия, републиканската партия, чрез сенаторите си представителите си в Камарата на представителите, конгресмените, в никакъв случай няма да допусне компромис към Русия, който по някакъв начин да увреди на дългогодишната американска политика с интересите на САЩ, а именно от гледна точка на, да го наречем, роля в международните отношения. Защото вижте как се развива въпросът за санкциите. Тръмп е много внимателен. Той никога не критикува откакто е в Овалния кабинет Путин пряко. Той може да говори за Русия, да има критични бележки по отношение на държавата като такава, но много внимава да не отправи критика към самия президент Путин. Всичко това обаче не му помага, когато трябва да се вземе национална решение за САЩ по отношение на санкциите. И виждате, че те не само не се прекратяват, те се удължават и се разширяват. Защото в американската политическа система Конгресът е в състояние да свие някои от правомощията на президента, които са му дадени по Конституция, като ето например американският конгрес реши, че по въпросите на Русия, било то примерно санкции, било законът „Магнитски“, било въпросите на сигурността и отбраната, по тези въпроси президентът Тръмп няма право на вето. Така че по този начин очевидно ще се предотвратят някакви резки и неочаквания хрумвания, които президентът Тръмп би могъл да има или по време на срещата с президента Путин или след това.

Водещ: И последен въпрос – на 25 юни 9 държави от ЕС – 8 плюс Великобритания, се подписаха под намерение за създаването на Европейска група за военна намеса, която, обаче, ще действа вън от рамките на НАТО и вън от САЩ. Това европейско предупреждение ли е към САЩ?

Елена Поптодорова: Не. По-скоро смятам, че това е опит по-ефективно да се върви към европейски стълб, европейски компонент в рамките вече на общата политика на отбрана в рамките на НАТО. Разбира се, дори и благодарение на Тръмп, Европа, европейците се поразтърсиха, посъбудиха се, мога да кажа. Имаше една идилична летаргия след падането на стената, 90-те години бяха прекрасен период на хармония, на споделени цели, нямаше трусове в тези отношения в рамките на пакта. Сега вече, когато излизат прагматичните проблеми на преден план, трябва да се мисли – да, действително как най-добре Европа може да организира и свой дял по отбрана. И по това никой не спори. Въпросът как ще се реализира той? И вижте, какъв е подборът на държавите. Той е много любопитен. Сега, аз самата не съм спокойна от такова решение. Друг е въпросът, дали може да се реализира, аз смятам че това е по-скоро политически, отколкото реално акт на отбранителни действия. Те няма да са възможни и сега, и в близко бъдеще. Но мен ме тревожи фактът на групирането. Тогава къде оставаме ние?

Водещ: Няма ни. Не сме поканени, изолирани сме.

Елена Поптодорова: Няма ни. Просто ни няма. Да. И именно затова още по-силна и настойчива трябва да бъде България чрез своите представители в защитаване на голямата рамка, на голямата формула за сигурност, защото така или иначе ние сме, всички ние, не само България, всички ние сме бенефициенти по нея – учения, подготовка на военни кадри, всичко това става през НАТО, не става през регионални сдружения. Пак казвам, нека да има видим европейски профил, той е важен, за да имаме ние самочувствието на равноправни участници. Но също така да съзнаваме ясно докъде реалистично можем да стигнем в практическото упражняване на защита, на сигурност и т.н. Сега, другото много важно нещо – Великобритания. Да, има Брекзит, излиза от ЕС, но за миг дори не помисля да напуска НАТО. Така че както ще се отнеме един много сериозен дял от финансирането на ЕС чрез излизането на Великобритания, това в никакъв случай няма да бъде накърнен приносът на Англия, английският принос в рамките на НАТО. Затова ви казвам, че вървят 2 процеса, които както са много свързани, така и имат в голяма степен свой самостоятелен живот.

Цоня Събчева