Елена Поптодорова: Окончателното приобщаване на Македония към НАТО е вече предпоследна стъпка към завършването на мира на Западните Балкани  

Елена Поптодорова, вицепрезидент на Асоциацията на атлантическия договор и бивш посланик в САЩ, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

Водещ: С постигнат на кантар кворум, макар впоследствие с пълно единодушие на присъстващите депутати, Народното събрание със 140 гласа „за“ ратифицира Протокола за членство на Северна Македония в НАТО. Ратификацията мина без гласовете и присъствието на БСП в пленарна зала. ДПС не се регистрира за кворума. Точно час по-късно  започна речта на Владимир Путин пред Федералното събрание, в която заплаши САЩ и Европа с нови оръжия, ако разположат на континента американски ядрени ракети. Още няколко часа по-късно министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров заяви на конференция, че Западът „засмуква“ Балканите в НАТО, без да се съобразява с волята на народите на страните от региона. Когато в международната политика в един ден се съчетават тези и събития по една тема, изводите не водят към случайното стечение на обстоятелствата. Поканих за анализ Елена Поптодорова, вицепрезидент на Асоциацията на атлантическия договор и бивш посланик в САЩ. Добър вечер, посланик Поптодорова.

Елена Поптодорова: Добър вечер.

Водещ: Какви послания отправи българският парламент с начина на ратификацията на членството на Македония в НАТО?

Елена Поптодорова: За съжаление, посланието беше както еднозначно от гледна точка на монолитното гласуване вътре в парламента, така и негативно от гледна точка на отсъствието на една цяла политическа тенденция в това гласуване. И това в среден и далекосрочен план за съжаление няма да бъде положително развитие и по отношение на връзките са Македония. Със съжаление, трябва да констатираме, че за пореден път, наистина за пореден път важни стратегически външнополитически решения попадат в плен на една вътрешнополитическа конюнктура. И да ви кажа – това, пак казвам, за съжаление не се случва за първи път. Аз помня такива драматични обрати в Народното събрание още от 90-та година. И като че ли не се уталожва духът в залата и продължава да се използва средството за напускане на пленарната зала, която всъщност не води до никакъв следващ положителен резултат.

Водещ: Посланик Тодорова, можеха ли въпреки бойкота заради Изборния кодекс от БСП все пак да гласуват ратификацията?

Елена Поптодорова: Разбира се. Аз си мисля, пак казвам, на базата на 11-годишен опит в Народното събрание, че беше напълно възможно със съответна декларация парламентарната група да обяви, че без да променя своята позиция по Изборния кодекс и по други вътрешнополитически въпроси, влиза само и единствено за тази важна ратификация на членството на Република Северна Македония в НАТО. Това беше верният политически ход, защото, аз ще отида още една крачка напред, свързана с другите новини, които съобщихте накратко, които идват от Русия – някак не може да не се направи наистина връзка между тези събития или по-скоро тези публични изказвания, които идват от руска страна. И за пореден път БСП оставя впечатлението, че тя по-скоро върви в синхрон с позициите на друга държава, на чужда държава, отколкото с външнополитическия интерес на България.

Водещ: Питам ви за изключението от правилото, защото в нарушение на пълния бойкот депутатът Кристиан Вигенин е заминал командировка във Виена за участие в 18-тата Асамблея на ОСС. Близо е до логиката, че и останалите депутати от „БСП за България“ можеха да направят такъв жест – да влязат и да гласуват ратификацията. Докато сега оставят възможности за подозрения.

Елена Поптодорова: Точно за това става дума. Аз за това ги изговорих. Това беше много деликатен и много важен елемент. Много важно гласуване, което има и подтекст, има и последици. За съжаление, този тест БСП не го издържа.

Водещ: Какво означава за региона членството на Северна Македония в НАТО?

Елена Поптодорова: То е от огромно значение. По този начин все повече се свива този „сив кордон“, тази „сива зона“, която разделя България, Румъния, Турция от другата част на Югоизточна Европа, на Западните Балкани от другите страни-членки на Алианса. Разбирате ли? Черна гора дори имаше последователно и твърдо поведение, за да придобие собственото си членство. С добавянето на Македония ние свиваме зоната на несигурност в Западните Балкани. Аз само ще припомня един отдавнашен, от миналия век доклад на Комисията „Карнеги“, която описва Балканите като „зона на незавършен мир“. Ами ако направим тази препратка, бих казала, че окончателното приобщаване на Македония към Северноатлантическия договор е вече предпоследна стъпка към завършването на мира на Западните Балкани.

Водещ: На какво да отдадем думите на руския външен министър Сергей Лавров, че „Западът „засмуква“ Балканите в НАТО, без да се съобразява с волята на народите на страните от региона“.

Елена Поптодорова: Разбира се, то е политическо изказване и естествено стъпва върху външнополитическите разбирания на Русия. Но то отразява и едно манталитетно различие. Никой не ни е вкарал насила в Пакта. Ние като България дори говорим само за собствените си спомени и собствения ни опит, ние добре знаем, колко дълги бяха преговорите, колко щателно се договаряше всеки един най-обикновен елемент от влизането на България в НАТО. И той далеч не беше само военен разговор и най-малко може би военен. Темата за сигурността, икономическото развитие, икономическата подплата на отбраната беше също толкова важна. И пак казвам, по-скоро една идеологическа съпротива срещу Пакта обосновава и оплътнява думите на външния министър Лавров. Но те са обясними. Ние не можем да очакваме друго разбиране. Пак казвам – за да се пристъпи към членство в Пакта, първо и основно изискване беше да има съответен висок процент на подкрепа сред населението, каквото имаше във всяка една от държавите, които вече са членове. Неслучайно след Македония, вече трябва да свикнем да казваме след Република Северна Македония ви дадох за пример една малка Черна гора, която при всички опити да бъде възпряна от членство, включително опит за атентат през 2016-та година срещу  министър-председателя й, тя отвоюва правото си на собствен самостоятелен избор да бъде член на Алианса.

Водещ: В речта си пред руския Сенат в сряда преди обед президентът Владимир Путин заплаши САЩ и Европа с нови оръжия, ако разположат на континента американски ядрени ракети. Като новина от последните минути буквално дойде реакцията на НАТО с осъждане на неприемливите заплахи на Владимир Путин. Обаче речта идва след годишната Мюнхенска конференция по сигурността. Вече ли сме в новата ера на надпреварата във въоръжаването?

Елена Поптодорова: Ами първата мисъл, първата препратка, която идва на ум, е 1962-ра година. Изявлението на президента Путин напомня кубинската ядрена криза през 1962-ра година, тогава СССР отговори на разполагането на ракети от страна на САЩ в Турция със собствени балистични ракети около Куба. И тогава действително светът смяташе, че е на ръба на ядрена война, която за щастие бе избегната. Така че тези асоциации са неизбежни. Но аз ще кажа нещо друго, което пак се потвърждава от предишния опит. Очевидно ще има по-високо напрежение във военната област, ще има стремеж за натрупване на нови въоръжения от страна на Русия. Не зная, от тази реч на президента Путин не стана ясно как технически точно ще разположи нови ракети, които да достигат за по-кратко време американската територия, така че това е друга, по-скоро военно-техническа въпросителна. Но факт е, че това беше заплашителна част от изказването, от речта на президента Путин. И смятам, че бързата реакция на НАТО е напълно оправдана. Президентът Путин гради словото си в тази му част с тезата си върху предполагаема военна заплаха от страна на Алианса. Той смята, че физическото разполагане на оръжия означава непременно нанасяне на удар. Може би умишлено предпочита да го тълкува така за своята вътрешна територия. След три седмици предстоят изборите – междинния вот за попълване на вакантните позиции в Държавната Дума. Няма никакво съмнение, че той ще ги спечели. Единствената интрига би била в процентите. Но другата част от неговото слово беше свързана с икономическото положение в страната. И съвсем не е нов прийом да се размахва заплахата от външна атака, външен удар, външно нападение, за да се мобилизира всякак си духа на руската нация за понасяне на повече лишения, за понасяне на повече вътрешни несгоди. И аз така тълкувам тази по-агресивна част от словото на президента Путин – като неизбежно и неразривно свързана с тезите по положението вътре в страната. Но, пак казвам, да се тълкува чисто дефанзивна политика, каквато е политиката на НАТО, като агресивна и нападателна, е тотално грешен прочит на смисъла на съществуването на НАТО.

Водещ: Според руското Министерство на отбраната в Черно море има създадена военна групировка, която може да отговори на всяко действие на САЩ и НАТО, обезпечена с противокорабни комплекси „Бал“ и „Бастион“, с крилати ракети „Калибър“, а в Крим са разположени четири дивизиона С-400. От страна на НАТО от испанската военна база Рота често идват в Черно море, особено след кризата между Украйна и Русия, ескадрените миноносци „Доналд Кук“, „Карни“, „Рос“ и „Портър“. И въпросът е: за какво говори дрънкането на оръжия в Черно море? И тук отново отиваме към препратката за  Карибската криза.

Елена Поптодорова: Точно така. Говори за много сериозен дисбаланс в Черно море. Има явно военно преимущество от страна на Русия в региона на Черно море. Вие дори не споменавате конвенционалните оръжия, а там в пъти е по-голям броят. Вярно е и друго, още нещо казват тези данни, за които говорите – че дълго време Черно море остана встрани от вниманието като зона на сигурност или по-скоро на несигурност. Имаше една илюзия за хармонично, гладко, перспективно развитие на отношенията Русия – Запад, Русия – НАТО, Русия – САЩ, затова може би Черно море някак тихомълком беше оставено само на себе си. За мен това е сериозна грешка от страна на стратезите и в Брюксел, и във Вашингтон, и в националните столици. Няма да изключа и нашата столица – София. Защото ние, крайбрежните държави, Румъния, България, Турция – ние сме най-заинтересовани от това да има доказан съгласуван баланс на въоръженията в Черно море и да има не просто мерки, а взети решения за гарантиране на дългосрочна сигурност на Черноморския регион. Аз няма да скрия, че в Атлантическия клуб например сме говорили често за необходимостта от натовска военно-морска база по нашия бряг, нашата част от Черно море, именно за да се калибрира военноморското съотношение между Русия и нас, останалите държави в Югоизточна Европа.

Водещ: Е да, но наскоро руският посланик Анатолий Макаров се изрази доста остро, ако такава база бъде разкрита. Предупреди за остра реакция на Русия.

Елена Поптодорова: Разбира се. Вие виждате, ето и днешната реакция. Не бива да има никакви илюзии. Това няма да хареса на Русия. Въпросът е,  на нас какво ни харесва, ние какво искаме като колективна сигурност, регионална сигурност, национална сигурност, дори. И отново идва препратката към днешното гласуване в парламента.

Водещ: Посланик Поптодорова, наясно ли сме какво искаме?

Елена Поптодорова: Част от нас са наясно, друга част инерционно смятат, че може би продължаваме да живеем в статукво от миналия век. Това е тъжното. И то не е само тъжно, то носи и рискове след себе си. Защото презумпцията е, че всяка политическа партия, парламентарна партия със силна подкрепа сред населението, има като цел, близка цел, управлението. И когато има диаметрално противоположни виждания по такива фундаментални въпроси, като сигурността на държавата и решения, които трябва да бъдат взети, то това създава рискове в бъдещо време, в бъдещи години, за последователното и защитимо управление на страната.

Цоня Събчева