Елена Хайтова, дъщеря на писателя Николай Хайтов: Баща ми положи дервишовото семе на родолюбието в душевната почва на българите

Нова мемориална плоча в памет на писателя Николай Хайтов бе открита в Асеновград днес – 30 юни, когато се навършват 15 години от смъртта му. Инициативата е на неговата дъщеря –  Елена Хайтова. Плочата вече е в училището, където Хайтов учи от 1937 до 1939 година – днес Професионална гимназия „Св. Патриарх Евтимий“. В интервю за Радио „Фокус“ – Пловдив Елена Хайтова изгради ментален портрет на своя баща, акцентира върху основите на неговата мисия и подчерта дебело заветите на писателя, звучащи актуално и към днешна дата.

Фокус: Г-жо Хайтова, навършват се 15 години от смъртта на баща ви – великият български писател, драматург и публицист Николай Хайтов. Нека да е опитаме да изградим негов ментален образ. Кой беше Николай Хайтов?
Елена Хайтова: Николай Хайтов е неизменно свързан с името на България. Той си отиде от този свят болен от любов и мъка за тази България. Целият си живот беше свързал с родната си страна и няма ред в неговото творчество, в който да не се споменава за отечеството. Баща ми е оставил голямо творчество – над 50 книги и знакови филми, които са познати в целия свят. Един от тях е „Козият рог“. Авторът Николай Хайтов, роден в Родопа планина, издигна нивото на родния си край по целия свят. Всички знаят за Родопа, където живеят истинските хора – планинците, които са с много чисти и светли души.
Любопитен детайл от биографията на писателя Николай Хайтов са неговите битки – битката за доказване къде са препогребани костите на Левски, битката за съхраняване на езика и битката за опазване на българските гори от сеч. Баща ми казваше, че не бива човек да си отиде от този свят, без да е оставил нещо. Такъв девиз имат всички творци, всички хора, които творят и създават. Наистина човек временно е на тази земя и ако не направи нещо, за което хората да говорят след като си отиде, значи е живял напразно. Николай Хайтов отдели почти 20 години от живота си, за да докаже, че костите на Левски не са оставени просто така да бъдат погребани в позорните софийски гробища. Има юнаци и борци, които са препогребали неговите кости. Баща ми не е направил това от суета, едва ли не и той да каже нещо за Апостола на свободата. Направил го е, защото е вярвал в патриотизма на тогавашните хора – смелите хора. Искал е тях да изведе на преден план, тоест че именно те са изровили костите и са ги препогребали в църквата „Св. Петка Самарджийска“. Това са много спорове с академици и учени, които Хайтов е водил. Всеизвестни са неговите полемики и книгите, които издаде. Все пак той си отиде, но моите братя доведоха нещата докрай. Поставена е плоча на църквата „Св. Петка Самарджийска“ с надпис, че според народните предания и някой учени тук са погребани костите на Апостола на свободата Васил Левски. Продължават споровете и до ден днешен. Както знаем в България, при учените никоя истина не е последна. Аз, моите близки и роднини, както и много други привърженици смятат, че костите са препогребани в тази църква. Причината за този извод на баща ми е, че там е бил революционния комитет, там са заседавали и са готвили всички неща за въстанието. Николай Хайтов приведе многобройни доказателства и доказа тезата си.
Фокус: Тук е мястото да кажем, че друга битка на писателят Николай Хайтов е за опазване на българската гора от сеч.
Елена Хайтова: Да, в моята книга „Гладиаторът Хайтов“ показвам срещу кого и какво е водил битките си. Просто няма нещо, което да засяга съдбата на България и той да не се е включил. Битката за българската гора се слива с неговата вътрешна вселена – тази на роден в Родопа планина. В родното му село Яврово, в неговия двор, във вилата и в къщата му има дървета, донесени и подарени му от цял свят. Той казваше, че живее и диша чрез дърветата, защото са около него. Те го вдъхновяват и успокояват, докато повечето хора го ядосват. Той казваше, че усеща как дърветата вярват, че хората имат ум и мисъл и могат да измислят нещо по-мъдро, за да опазят гората. Николай Хайтов си отиде без да стане свидетел как се изсича гора в Родопите и навсякъде другаде, свързано с комерсиални цели. Все още има негови последователи, които милеят и продължават неговото дело за опазване на гората. Оттук излиза и неговият девиз – „Мир с природата на всяка цена“. Няма ли мир с природата, идват големите природни катаклизми, които един ден могат да ни нанесат голям удар.
Фокус: Кои са заветите на Николай Хайтов към нас? Какво ни оставя като послания?
Елена Хайтова: Посланията, които ни е оставил Николай Хайтов, са многобройни. Един от заветите му е изписан на новооткритата мемориална плоча в Асеновград – „Планината може да не повдигнеш, но си струва да опиташ“. Тоест, непрекъснато да действаш. Това е свързано и с другия му завет – „Ти прави каквото трябва, пък да става каквото ще“. Това е заветът срещу мързела. Може малко да направиш в битката за някаква кауза, но важното е, че си се опитал, че си направил нещо и не си стоял със скръстени ръце. Най-известна е неговата мъдрост „Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто е да го направиш“. Това е насочено срещу тези, които непрекъснато приказват и заявяват себе си, без да вършат работа. Тоест, срещу празнодумството, което не е покрито с дела. Всичко написано от него, макар и отдавна, звучи съвременно. Ето това е големият писател и мъдрец Николай Хайтов.
Фокус: Според вас отдаваме ли нужната почит на големия български писател в рамките на съвремието? Заел ли е той заслуженото си място акад. Николай Хайтов?
Елена Хайтова: Съвсем младите хора не познават личността и творчеството на Николай Хайтов. Те не са гледали филмите „Петко войвода“ и „Козият рог“. Те ги научават сега, а със знаковите му филми са се възпитавали цели поколения. Заедно с моят съпруг обикаляхме цяла България в подкрепа на неговото творчество и развиващи темата за това откъде извира българската сила. По този начин се срещнахме с много ученици и млади хора. Николай Хайтов са обикнали тези, които го познават и чиито учители са акцентирали върху писателя. Разбира се, учениците, на които не е обърнато повече внимание във връзка с творчеството на баща ми, не го познават. Трябва все повече да се показват Хайтовите филми, защото те са пример за родолюбие, за опазване на езика. Всичко е съвременно в тях. Кой не иска да се опази нашия език? Кой иска той да се заличи? Трябва да се обръща засилено внимание в училище предимно на тези акценти за Хайтов и за неговите битки. Така и учениците ще разберат, че животът е една битка. Не може само да се черпят блага от него и да се иска всичко наготово.  Николай Хайтов положи дервишовото семе на родолюбието в душевната почва на българите. Това положено семе на любовта към родината е знакът за продължението. И ако продължението е в името на голямото добро – то тогава е нещо велико и трябва да го има.
Тони МИХАЙЛОВ