Елза Драгомирова, ОД БАБХ – Перник: В селата на Община Перник, попаднали в 20-километрова зона, бяха заклани 116 прасета

Елза Драгомирова, директор на ОД БАБХ – Перник, в интервю за предаването „Перничани – потомците на Кракра“ на Радио „Фокус“

Водещ: Насочваме вниманието си към една от злободневните теми на последните месеци – африканската чума по свинете. Каква е ситуацията в област Перник и община Перник? На пряката ни телефонна линия е директорът на Областната дирекция по безопасност на храните в града Елза Драгомирова. Добър ден.

Елза Драгомирова: Добър ден. Започвам с най-важното – това, че на територията на област Перник към момента нямаме регистриран случай на заболяването африканска чума по свинете.

Водещ: Въпреки това преди известно време беше издадена заповед за унищожаване на домашни прасета. Защо се стигна до това?

Елза Драгомирова: Да, тази заповед беше във връзка с превенцията, която предприе Министерството на земеделието на храните, във връзка с това около индустриалните ферми да създадем един по-безопасен пояс, в който да не се отглеждат прасета „заден двор“, за да ограничим възможността и вероятността заболяването да навлезе в индустриални ферми. На територията на Пернишка област ние нямаме индустриални ферми, но близо до нас, на територията на София-област – в Петърч, има индустриална ферма. И спазвайки радиуса от 20 км се оказа, че наши населени места попадат в този периметър. Затова беше издадена заповед в 11 населени места да бъде предприето доброволно заколване на прасетата, така че стопаните да могат да ги оползотворят за лична консумация.

Водещ: Срокът за това доброволно унищожаване на прасетата изтече. Какви са резултатите?

Елза Драгомирова: Срокът изтече на територията на град Брезник и на селата от Брезнишка община. Това са Красава, Горни и Долни Романци, Арзан, Гост, Бабица и село Брусник. На тази територия бяха заклани 68 прасета. На територията на Пернишка община, където селата Дивотино, Расник, Вискяр и Радуй попаднаха в 20-километровата зона, бяха заклани 116 броя прасета.

Водещ: Какъв е броят на прасетата, които са извън 20-километровата зона, от типа „заден двор“?

Елза Драгомирова: По данни, подадени ни от общинските кметове, а тяхната информация е на база преброяване от кметовете на населени места и кметските наместници, на територията на област Перник имаме около 1500 броя прасета, от тях 184 са унищожени, тоест под 10% са доброволно заклани и оползотворени за лична консумация.

Водещ: Имаше ли напрежение сред собствениците на домашни прасета, които трябваше да ги  заколят?

Елза Драгомирова: От всички обекти, които бяха посетени след изтичане на срока за унищожаване, колегите срещнаха трудности в 3 земеделски стопанства. В едно от тях е разбираемо, защото се касаеше за свине-майки, които в момента имаха малки прасета. Въпреки всичко успяхме да ги убедим, че това е необходима мярка – прасетата да бъдат заклани и оползотворени, за да намалим риска от възникване на заболяването и особено от проникването в големи индустриални ферми.

Водещ: Запазва ли се практиката стопаните на прасета, които ги отглеждат в дворовете си, да не ги регистрират?

Елза Драгомирова: Да, тази практика в момента я има и няма как да бъде променена, защото за да се регистрира един обект, той трябва да отговаря на минимални условия за биосигурност. Нашият апел е и продължава да бъде всички стопани със задни дворове, заколвайки прасетата си един-два месеца по-рано от обичайния сезон, да оползотворят месото, да направят почистване и дезинфекция на своите помещения и след 6-8 месеца, полагайки усилия за покриване на минимални изисквания за биосигурност, да гледат отново прасета за лични нужди.

Водещ: Тоест собствениците, заклали прасетата сега, не означава, че в бъдеще няма да могат да отглеждат прасета?

Елза Драгомирова: Прасетата, заклани доброволно сега, да, не е веднъж и завинаги, но следващия път, когато решат да отглеждат прасе, първо, трябва да го закупят не от случайно преминаващ автомобил, трябва да се купят от регистриран стопанин, регистрирана ферма, която има право да развъжда прасета. Прасетата, които закупуват, трябва да бъдат маркирани задължително, трябва да имат сключен договор с ветеринарен лекар, който да ги обслужва, трябва да имат определени условия за отглеждане, спазвайки изискванията за хуманно отглеждане на животни, да бъдат покрити минимални изисквания за съхранение на фуража и добива на фураж, защото фуражът е една много важна брънка по веригата и възможност за разпространение на зараза. Така че, отговаряйки на минимални изисквания, които ще бъдат официално оповестени, регистрирайки при нас, ще могат да отглеждат прасета наново пролетта, условно казано.

Водещ: Съществува ли все още риск за прасетата, които са на територията на област Перник, но са извън тази 20-километрова зона, за която говорихме в началото на разговора ни?

Елза Драгомирова: Разбира се, рискът съществува за всички прасета, които са в България. Пернишка област не прави изключение. Бих напомнила, че последните дни бяха регистрирани случаи в област Благоевград, в Софийска област, освен това и в Сърбия. Територията на Пернишка област има достатъчно голяма граница със Сърбия, в Сърбия има вече официално регистрирани случаи. По отношение на превенцията, бих искала да обясня още веднъж, че на граничен пункт Стрезимировци има постоянно 24-часово присъствие на наши колеги, които заедно с Гранична полиция и Агенция „Митници“ проверяват всички лични автомобили, които влизат на територията на страната. Забранен е вносът на хранителни продукти от животински произход, като тези, които са в сурово състояние и са свински, говорим за месни заготовки или месо, незабавно се изпращат за изследване в софийска лаборатория. Все още обаче хората пазаруват от Сърбия и правят опити да внасят месо. Призовавам ги да не го правят. Извършват се проверки, непрекъснато има неприятни ситуации и скандали на границата заради това, че това, което са си закупили, им бива иззето, насипано с дезинфектанти и сложено във фризер, от който се извозват на екарисаж, за да бъдат унищожени храните, които се конфискуват на Стрезимировци. Заболяването африканска чума по свинете може да бъде пренесено с храна, в която да се съдържа, без хората да подозират, че е в нея.

Водещ: Искра, която може да запали пожара на територията на област Перник, и не само, както виждаме от това, което се случва в страната като цяло. Какво бихте посъветвали собствениците на домашни прасета, които към момента слава Богу не се налага да ги заколят?

Елза Драгомирова: Моята категорична препоръка е да бъдат заклани тези прасета, да си ги оползотворят за нуждите на себе си и на семейството, да не продължат с очакването – ама то при нас няма, защото ако при нас бъде регистриран случай на заболяването, в 3-километрова зона прасетата не се колят и ядат, а се унищожават по хуманен начин и загробват, точно с цел превенция и неразпространение. И тогава, вместо да оползотворят месото, ще претърпят загубата от прасе, което е унищожено. А понеже прасетата не са маркирани по законно установения ред, няма да има и обезщетения.

Водещ: Благодаря ви, госпожо Драгомирова. Да се надяваме, че няма да имаме нови поводи за коментар на тази тема и ситуацията поне ще бъде на нивото, на което е към момента.

Елза Драгомирова: Дано.

Росица АНГЕЛОВА