Емануил Йорданов: Антикорупционният закон следва да се отмени изцяло и да се обърне повече внимание на текстовете в Наказателния кодекс

Емануил Йорданов, бивш министър на вътрешните работи, сега практикуващ адвокат, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

Водещ: Какви промени са необходими в антикорупционните закони? Представяме гледната точка на Емануил Йорданов – бивш министър на вътрешните работи, сега практикуващ адвокат. Г-н Йорданов, разбрахме, че развихрилия се скандал „Апартамент гейт“ има политически и социални измерения, но до какви правни той доведе?

Емануил Йорданов: Всичко това ни показва, че в момента българското законодателство има такъв вид, че в комбинация с действията на съдебната система очевидно не може да се постигне абсолютно никакъв резултат. Антикорупционното ни законодателство е на нивото на Глава 3 на Закона за собствеността на гражданите, който действаше по време на социализма – абсолютно неефикасен закон, много зле конструиран и неработещ,  определено. В случая виждате какво се получава в казуса с шефа на Комисията за борба с корупцията. По закон, когато той има тежко нарушение, което би могло да доведе до отстраняването му от длъжност, би следвало зам.-председателят да събере Комисията и да изследват данните по случая. След което ако установят, че има действително тежко нарушение, да внесат материалите в Народното събрание, което да реши отстранява или не председателя. В същото време обаче се оказва, че зам.-председателят има по-голяма тераса от тази на председателя. И се изправяме пред омагьосан кръг, в който полезен ход поне аз не виждам.

Водещ: Какви промени трябва да се направят в Антикорупционния закон? Какво трябва да се измени, на каква основа и върху какви принципи да се построи?

Емануил Йорданов: Антикорупционният закон следва да се отмени изцяло и да се обърне повече внимание на текстовете в Наказателния кодекс, които регламентират престъпления по служба, престъплението подкуп. Наскоро един колега каза, че ако прокуратурата си гледа работата като хората, няма въобще никаква необходимост от комисия аналогична на КОНПИ, защото не след дълго ще се види в практиката, че самите правомощия на Комисията са така нелепо приети, че ще доведат дотам, че всяко тяхно участие в някаква дейност ще води до компрометирането на събиране на доказателства.

Водещ: Едва ли в този парламент Антикорупционният закон ще бъде оттеглен, а поправки кой би могъл да внесе и какви, ако трябва нещо да се поправи?

Емануил Йорданов: По принцип, законите могат да бъдат променяни по предложение на Министерския съвет или по предложение на народни представители, но в случая народните представители са продължение на Министерския съвет. Народното събрание приема основно това, което подава Министерския съвет.

Водещ: Г-н Йорданов, вие сте адвокат на обвиняем зам.-кмет на Район „Младост“ – Биляна Петрова, която също е разследвана с подозрение за корупция. Толкова широкомащабно ли е това явление и много лесно ли може всеки, който е във властта, да бъде обвинен в него?

Емануил Йорданов: Абсолютно всеки може да бъде обвинен, както могат да бъдат подхвърлени белязани пари, може да се намери удобен свидетел, който дава показания такива, каквито са му подсказали. Много неща могат да се случат.

Водещ: След като виждаме, че КОНПИ загуби общественото доверие, има ли институция, която да разследва имотните схеми?

Емануил Йорданов: Разбира се, че има институция. Тази институция се нарича прокуратура. И аз си мечтая от време навреме следващият прокурор да бъде достатъчно енергичен и неотклонимо да изисква спазването на закона от останалите прокурори.

Водещ: Има вече и нов министър на правосъдието – това е бившият председател на Правната комисия Данаил Кирилов. Какви са очакванията ви от него?

Емануил Йорданов: След като вие се затруднихте при изказване на името му, какви очаквания мога да имам? Моята представа за министър на правосъдието се разминава диаметрално от г-н Кирилов. Нека не забравяме, че във времето, в което той беше председател на комисия, при положение, че се твърди, че е бил адвокат в миналото, се прие законов текст, който задължава адвокатите да клеветят клиентите си пред ДАНС. Това нещо на първо място противоречи на Конституцията и законите на Република България, а след това е равнозначно на приемането на текст в Закона за здравето, който да задължи хирурга преди да отстрани апандисита на пациента да му отреже главата.

Водещ: Г-н Йорданов, до сега набедените със закупуване на евтини, но иначе луксозни апартаменти твърдят, че от юридическа гледна точка всичко е изрядно. Е, да, но са подали оставка. Защо моралният проблем в някаква степен предизвиква повече разместване на пластове от правните норми?

Емануил Йорданов: Струва ми се, че стоим малко встрани от основата на този въпрос, защото как е закупен един апартамент от гледна точка на документалното му оформяне действително може да покаже известни нарушения на данъчното законодателство и на други закони, но според мен, по-важното е: как може да се появяват хора, които цял живот са били чиновници, при това в по-голямата част от този живот дребни чиновници, и изведнъж закупуват някакъв имот, който струва 500 хиляди, 1 милион, 1.5 милиона – това са абсурдни неща. Народът преди много години е казал, че човек трябва да си простира краката според чергата, а тук имаме черга 1 м и крака 3 м.

Водещ: Моралът ли се оказва по-силен от правото?

Емануил Йорданов: Когато купуваш имот, чиято стойност многократно надхвърля размера на доходите ти, въобще няма какво да говорим за морал, очевидно става въпрос за нарушение на поне няколко закона.

Водещ: Няколко казвате, кои?

Емануил Йорданов: В общия случай, мисля че става въпрос за Наказателния кодекс. Преди малко говорихме за престъпленията по служба и подкуп. Отделно от това, нарушава се данъчното законодателство: недеклариране на доходи, неплащане на данъци. Тук вече неплащането на данъци от един размер нагоре също съставлява престъпление. Нека не се будалкаме с приказки за морал. Ние не живеем в манастир, а в нормална държава, така че ако спазваш законите, си спазил и морала.

Водещ: Е, точно затова ви и поканих за интервю в предаването, тъй като сякаш разговорите се въртят в сферата за морала, и никой не поглежда, може би поради липса на компетентност, към законите.

Емануил Йорданов: Ами нека ми кажат по кой закон е позволено да имаш 1.5 милиона доходи, които не си декларирал, и за които не можеш да докажеш произход. Няма как да не си нарушил законите.

Водещ: Тези дни чухме доста неща, като например, че било масова практика да се купуват имоти на данъчна оценка, и не било проблем, че политици си го позволяват, и нормални граждани си го позволяват. Наистина ри няма лошо?.

Емануил Йорданов: Има лошо, защото се нарушава данъчното законодателство, но за да се реши този проблем във времето, в което аз бях народен представител преди много години, бяха изменени данъчните оценки до степен те да са почти еднакви с пазарните цени. И тогава такива проблеми не се поставяха. Сега очевидно данъчните оценки са много по-различни от стойността, която пазара показва, и се получават подобни колизии. Но действително има традиция, която е от много години, в която в нотариалните актове не са вписват действителните цени, като в много от случаите дори и продавачите не искат да се впише действителната цена.

Водещ: Кой и кога е променил намаляването на данъчните оценки?

Емануил Йорданов: Нямаме намаляване на данъчни оценки, просто нещата се развиват, стандартът на живот се променя, цените на недвижимите имоти също. Това нещо трябва да се отчита.

Водещ: Вие сте приели преди години в Народното събрание данъчните оценки да са адекватни на пазарните цени. Следователно – пазарните цени растат, ерго данъчните оценки също.

Емануил Йорданов: Да.

Водещ: Ама те не растат, оказва се, че те са в пъти по-ниски.

Емануил Йорданов: Въпросът е деликатен. Вдигането на данъчните оценки може да доведе до сваляне  на рейтинга. В момента рейтингът е много висша морална ценност и не може да се пренебрегва с лека ръка.

Водещ: Г-н Йорданов, вие сте били и в политиката, вие сте били и в изпълнителната власт, имате впечатления. Толкова ли повсеместно е забогатяването във властта? Толкова ли е апетитно и изкусително е то до степен да ни накара да се запитаме: защо всъщност хората стават политици, управници?

Емануил Йорданов: Не мисля, че трябва да говорим с родови понятия и да извеждаме нещо като правило. Защото има много хора, които, влизайки в политиката, на практика съсипаха живота си. Защото може да се получи така, че когато човек напусне Народното събрание или някакъв висок държавен пост, да не успее да се адаптира отново към нормалния човешки живот, да не може да си осигурява нормални доходи за живот. Имаме пример в нашата история с бивш министър на вътрешните работи, който се самоуби. Беше житейска трагедия. Нека не мислим, че който е влязъл във властта изведнъж е станал неимоверно богат. Но има и хора, които си се качват и на собствения асансьор и се возят до този етаж, до който им позволят избирателите.

Цоня Събчева