Емануил Йорданов, бивш вътрешен министър: Пропаганден и предизборен е характерът на предложените текстове в НК за неизбежната самоотбрана

Парламентът прие на първо четене промени в Наказателния кодекс, касаещи неизбежната самоотбрана. Според предложенията, няма да се счита за превишаване на неизбежната самоотбрана случай на противозаконно влизане в жилището ни, застрашаващо живота и сигурността ни и извършено в тъмната част на денонощието. До повече сигурност или възможност за престъпления под протекцията на наказателни промени ще доведат новите текстове? Темата коментираме с бившия вътрешен министър Емануил Йорданов в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

 

Водещ: Г-н Йорданов, първо – малко припомняне за нашите слушатели – вече няма да се счита за превишаване пределите на неизбежната отбрана в случаи, когато нападението е извършено чрез противозаконно влизане в жилището, насочено срещу живота ни, извършено от две или повече лица, или в случай, когато човекът – нападателят, е въоръжен, или се извършва нощем. Как ви звучат всички тези предложения и можем ли да кажем каква е разликата с предишните, досега съществуващи законови рамки?

Емануил Йорданов: Тези предложения ми звучат твърде познато, защото подобни текстове бяха приети в българския Наказателен кодекс през лятото на 1997 година от 38-то Народно събрание. По повод на тези промени беше образувано конституционно дело в Конституционния съд и една голяма част от предложенията, които бяха приети, бяха обявени за противоконституционни. Става въпрос за текстове, които до голяма степен съвпадат с това, което сега се предлага.

Водещ: Означава ли, че ако в крайна сметка текстовете бъдат приети по този предложен начин, ще има реакция от Конституционния съд веднага?

Емануил Йорданов: Конституционният съд сам не би могъл да реагира. Просто някой би следвало да го сезира от субектите, които имат това право по Конституция.

Водещ: При така формулираните точки има ли опасност от извършването на умишлено престъпление под прикритието на тази неизбежна самоотбрана?

Емануил Йорданов: Разбира се, че има. Колкото е по-неясен един законов текст, толкова по-големи проблеми създава той в правоприлагането. И очевидно не може да се очаква някакъв позитивен резултат. Смятам, че предложението на тези текстове има повече пропаганден и предизборен характер, отколкото да цели градивност, защото вносителите можеха да се запознаят с решението на Конституционния съд и да видят за какво става въпрос. В същото време съвсем спокойно мога да кажа, че сега действащият текст на Наказателния кодекс – чл. 12 – дава достатъчно възможност на хората да се защитават и по противоправно нападение срещу тях. Но ние имаме един проблем – нивото на правосъзнание в България е много ниско. Не се разяснява на хората какви са законовите възможности, какви са техните права и оттам идват и объркванията. Защото примерно никой не  мисли за това, че няма как да има неизбежна отбрана тогава, когато си застрелял някого в гърба, защото човек не може да върви с гръб към теб, за да те нападне.

Водещ: Освен това, виждаме и някои други неясноти. Става ясно, че при заплаха за живота, сигурността е обозначено в тези текстове, но не и защита на имуществото – нещо, което пък вносителите планират да вкарат на второ четене. Как обаче при подобна ситуация във времето за реакция би се разграничило влизане с цел грабеж от едно такова, застрашаващо живота ни?

Емануил Йорданов: Би трябвало да погледнем основния текст, който като цяло не се променя, защото в Наказателния кодекс се говори за неизбежна отбрана тогава, когато трябва да се защитят от непосредствено противоправно направление държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се, или на другиго. Мисля, че този текст е достатъчно широк и включва всичко – и лично имущество, и права. Само че пак трябва да подчертаем нещо – правната норма не може да се чете до средата. Трябва да се види, че накрая пише „чрез причиняване на вреди на нападателя в рамките на необходимите действия“. Винаги отбраната трябва да съответства на нападението.

Водещ: Може би тук е тънкият момент, в който се позволяват едни свободни тълкувания. Често за пример ни се дават случаят с иконописеца, който пък беше осъден за това, че стреля по крадец, случаят по-късно и с пловдивския лекар. Какви са конкретните правомощия на тези хора според старите текстове?

Емануил Йорданов: За първия случай, за който говорите – доколкото си спомням, аз не съм участвал в това дело и не знам подробности, но оставам с впечатление от медиите, че крадецът е бил застрелян тогава, когато вече е бягал по улицата. Тоест, тук няма непосредствено нападение срещу него, за да има нужда да се противодейства по този начин. И ако ти откраднат пепелник, не е много разбираемо да убиеш човека заради това. Що се отнася до лекаря в Пловдив, мисля, че делото все още не е приключило. Ние чувахме най-различни версии по случая, така че при всички положения би трябвало да изчакаме влизане в сила на окончателен съдебен акт по делото.

Водещ: Да. Там, доколкото помним, случаят беше сходен- нападателят също беше извън дома на нападнатия. Означава ли това, че дори и според новите предложения, ако в крайна сметка се стигне до тяхното приемане, в едни такива конкретни ситуации тези хора не биха имали по-различни правомощия и съответно изходът не би бил много по-различен?

Емануил Йорданов: Мисля, че ще бъде същото, защото не зная да се предлага някаква промяна на текста в частта му, където се казва „чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите премиели“. Трябва да съблюдаваме необходимите предели.

Водещ: Очевидно е, че проблемът с липсата на защита – особено в малките населени места –  съществува и то не отскоро. Какво трябва да се променим, трябва ли нещо да се промени по основните текстове или по-скоро трябва да говорим за една прецизация в тях?

Емануил Йорданов: Що се отнася до неизбежната отбрана, аз не мисля, че действащият текст от Наказателния кодекс има нужда от някаква промяна. Но за сигурността на хората от малките населени места трябва да се вземат някакви адекватни мерки, а те не са свързани с промяна на закони, най-малкото на НК.

Водещ: Усеща ли се опит функциите на правоохранителните власти да бъдат иззети от гражданите?

Емануил Йорданов: По принцип се забелязва някаква тенденция хората да се радват, когато могат да се саморазправят с някого, но това е връщане с много векове назад. На мен ми се иска да имаме нормално функционираща държава с всичките държавни органи, които имат отношение по темата, и хората да получават защита от държавата, а да не е нужно да идва Стивън Сегал и да оправя нещата.

Водещ: Към днешна дата с какви правомощия разполагат например служителите в охранителните фирми, които често знаем биват наемани за охрана на домовете ни или други подобни обекти?

Емануил Йорданов: Служителите на охранителните фирми нямат правомощия на полицаи. Те могат да осъществяват само спомагателна дейност в тази посока. Въпреки това обаче всички правни норми, които се отнасят за гражданите в Република България, се отнасят и за тях. При тях има и неизбежна отбрана, и крайна необходимост. На тези неща трябва да се акцентира.

Водещ: Да разбираме ли, че така формулирани текстовете може да рефлектират по начин, който не е предвиден, в ситуации, по които не е помислено, извън тези, които даваме за пример?

Емануил Йорданов: Разбира се, че може. Примерно едно от новите предложения говори за нападение, насочено срещу живота, здравето и половата ни неприкосновеност. Това е нещо толкова широко, че във всеки един момент би могло да възникне някакво твърде различно тълкуване на текста.

Водещ: Появи се и условие за нападение, извършено в тъмната част на денонощието. Това изключва ли тези правила за неизбежна самоотбрана в останалите светли часове на деня?

Емануил Йорданов: Не, не. В никакъв случай. Просто това опит да се внесе някаква по-голяма конкретика. „Когато нападението е извършено нощем“ е текст, който също Конституционният съд обяви за противоречащи на Конституцията.

Водещ: Друга част от предложенията, които чухме, пък касаят случаите на т.нар. „маловажни кражби“. Предвижда се увеличение на санкциите и по-строги правила в случаите, в които те се налагат. Ще има ли необходимия дисциплинарен ефект подобна промяна?

Емануил Йорданов: По отношение на тази част от предложението мисля, че би могло нещо подобно да бъде подкрепено, но пак е хубаво да бъде извършен някакъв анализ на практиката в това отношение и да се внимава много с формулировката на правилото.

Водещ: Какво бихте препоръчали да се случи между тези две четения? Повече прецизност, повече изчиствания на неяснотите в текстовете или по-скоро изобщо да не се пипат тези части от Наказателния кодекс?

Емануил Йорданов: По отношение на неизбежната отбрана мисля, че нищо не трябва да се пипа. А що се отнася до маловажните кражби, там има поле за една сериозна дискусия, но е хубаво да се включат хора, които се занимават с наказателно право. Специалистите трябва да излязат на преден план.

Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА