Емануил Йорданов, бивш вътрешен министър: Правенето на реформи, когато на правителството му се клатят краката, е кауза пердута

 

Български и румънски журналисти бяха задържани при провеждането на разследване. Случаят постави много въпросителни не по-малко от тези, които също останаха без отговор след зрелищните акции срещу родни бизнесмени, на които станахме свидетели неотдавна. Всичко това на очакваните рокади във вътрешното министерство. За състоянието в редиците на МВР, правилните и грешни ходове и отговорите на поставените въпроси търсим с бившия вътрешен министър Емануил Йорданов в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

 

Водещ: Г-н Йорданов, започвам веднага със случая, които и предизвика много бурни реакции – задържането на двамата журналисти. За какво става дума в тази ситуация – опасен прецедент, нарушаващ права, или едни напълно адекватни действия от страна на МВР? Как го тълкувате вие като юрист, като бивш вътрешен министър?
Емануил Йорданов: Мисля, че по-скоро става въпрос за една лоша координация между отделните звена на министерството, за липса на достатъчно информация. Освен това не трябва да забравяме и че хората, които работят в министерството в момента, едва ли имат особено високо самочувствие, както и някаква мисъл за това, че в критична ситуация никой от началниците не би могъл да ги защити. На първо място говоря за министър. Така че може да се случи нещо такова. Неприятно е, но това е положението към този момент.
Водещ: Споменавате лоша комуникация, не трябваше ли обаче да се излезе с една много по-ясна, по-категорична позиция, така че да станат ясни всъщност конкретните мотиви за задържането?
Емануил Йорданов: Може да се излезе с ясна позиция, когато зад тази позиция стоят конкретно установени факти, които не са в ущърб на министерството. Там, където може да се разкрие нещо, което сочи към недостатъци, естествено, че няма как да има позиция.
Водещ: Имайки предвид, че сигналът за конкретното престъпление е подаден от медията на задържания български журналист, реално имат ли право те да бъдат на местопроизшествието или властите са в пълното си право да ги задържат, незнаейки кой всъщност е там?
Емануил Йорданов: Аз не зная точно защо са задържани, но е възможно да е имало полицейско разпореждане за отстраняване. И ако то не е изпълнено, би могло да има едно напълно законно задържане. А отделно от това не зная дали точно става въпрос за задържане, или наистина двамата журналисти са отведени в районното управление заради извършване на съответните справки.
Водещ: Тази липса на добра комуникация, с която започнахме в началото, не е ли поредният случай, който по някакъв начин разклаща доверието в институциите, иначе доста крехко доверие?
Емануил Йорданов: Правилно казахте – доста крехко доверие. Отдавна липсва такова доверие. И това, за което ви говорих преди малко за това, че служителите нямат сигурност за това, че никой не би ги защитил, ако изпълнят задълженията си, допълнително усложнява нещата. Защото никой не знае дали няма да си свърши работата, а след това да го уволнят показно, за да угодят на една или друга медия. В последно време се забелязваше в МВР да настъпва паника, когато се отрази в медии по някакъв случай, независимо от това дали е отразен с точните факти, или става въпрос за невярна публикация. Не дай, боже, да говорим за някое популярно предаване, тогава нещата стават страшни, служителят си е отишъл на мига.
Водещ: В конкретния случай, за който говорим, отново се постави въпросът, болезненият въпрос за корупцията по високите етажи на властта. Във връзка с вашето изказване за медийното отразяване на подобни събития, припомняме си множеството акции срещу бизнесмени, на които неотдавна станахме свидетели. Индикация за какво са те, как трябва да ги възприемаме?
Емануил Йорданов: Индикация за несръчен пиар, доказателство за непознаване на закона или на демонстративното му пренебрегване. Демонстрация на непознаване именно на конституцията и заложената в нея презумпция за невинност. Аз лично не мога да разбера какъв е смисълът на всичките тези циркове, които се правят. Но явно се свири на тънката струна. Българинът винаги е мразел богатите хора. Ето сега – хващаме ги, тикваме ги в ареста, може да не е необходимо, но някои си седят там и след това вече народът да се радва.
Водещ: Да, лошите са хванати в конкретния случай, каква обаче е развръзката след подобни зрелищни акции? Има ли изобщо такава?
Емануил Йорданов: Много често развръзката е в наш ущърб, защото когато не издържат обвиненията, хората си търсят правата в съда или в международните институции. България бива осъждана неведнъж и сметките ги плащаме аз, вие и всички останали български граждани данъкоплатци.
Водещ: Говорейки си за акциите, на които ставаме свидетели и състоянието в редиците на вътрешното министерство, ми се иска да погледнем и към рокадите в управлението – очакваното гласуване на министерските оставки, по-конкретно тази на министър Радев. За пореден път като че ли вътрешният министър става жертва на едни конкретни обстоятелства. След случая в Ботевград отново той и вътрешното министерство бяха на прицел. Въпросът сега: правилно потърсена и поета отговорност или намирането по-скоро на изкупителна жертва е и този конкретен случай в Своге?
Емануил Йорданов: Не бих казал изкупителна жертва, а по-скоро става въпрос за промени, които са обмисляни във времето, и сега е намерен подходящият момент и подходящият повод. Иначе едва ли има някой да се съмнява в това, че е съвсем нормално да бъде сменен вътрешният министър.
Водещ: Забравя ли се обаче в случаи като този, че държавата всъщност е един цялостен механизъм, отговорен за събитията в нея, като едно лице няма как да носи вина за абсолютно всички събития?
Емануил Йорданов: Едно лице не може да носи вина за абсолютно всички събития, освен ако това лице се е съсредоточило в себе си цялата власт. А що се отнася до министрите, които се сменят, мисля, че срещу техните смени стоят конкретни събития, които са достатъчно основателни.
Водещ: Главният комисар Младен Маринов е предложеният от премиера да заеме поста. Добър ли е този подход за залагането на експерти, които да поемат тези ръководни постове?
Емануил Йорданов: Мисля, че Младен Маринов е поставен на пачи яйца – министър и политическа длъжност. Там трябва да поставят човек, който е наясно с политическите процеси и държавните, с характера на политическия живот в България. При нас много често ударите под кръста са ежедневие. Когато човек не е подготвен за това, което го чака, трудно би могъл да разчита на това, че ще има възможност да свърши добре работата си. Защото вие виждате, че воят по него започна още преди да заеме поста. Въпреки че е публична фигура от доста време, той беше директор на СДВР и после главен секретар.
Водещ: Да разбираме ли, че не сте оптимист новият министър да бъде оставен да реформира системата към по-добро, изчиствайки всички тези неясноти и проблеми, за които с вас сме коментирали неведнъж?
Емануил Йорданов: Има няколко причини, поради които не може да се очакват каквито и да е реформи в МВР. На първо място това е политическата обстановка. Чака ни една гореща есен, а догодина не е изключено да има и предсрочни избори. А освен това новият министър едва ли ще има необходимата подкрепа, за да направи нещо по-мащабно. Защото реформи се правят в началото на мандата, след спечелването на изборите. Тогава доверието към управляващото мнозинство е на необходимото ниво и може да се свършат много неща. Докато в момент, в който на правителството му се клатят краката да правиш реформи е кауза пердута. Освен това, когато говорим за човек, който е от системата, той трудно би се разграничил от тази система, трудно би могъл да намери и различния поглед към някой, който да му помогне да види какви са необходимите реформи.
Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА