Емануил Йорданов, министър на вътрешните работи (1999- 2001 год.): Евтиното решение на проблема с циганските гета ще струва скъпо на държавата

 

Последните събития от пловдивското село Войводиново отново поставиха на преден план проблема с циганските гета у нас. Поредица от протести, решения за бутане на незаконни постройки и засилено полицейско присъствие – докога? Какви рискове крият проблемите тлеещи в родните гета? Има ли правилен път за справяне с проблема? Отговорите търсим от Емануил Йорданов, министър на вътрешните работи в периода 1999-2001г. в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

 

Водещ: Г-н Йорданов, стара тема, периодично напомняща за себе си, мерки, като че ли, обаче липсват. Колко сериозен е проблемът, осъзнава ли се?

Емануил Йорданов: Проблемът е изключително сериозен, дори когато възникнат такива инциденти си спомням, че нещата започнаха със Зрънчеви преди 20 години и за всичките тези 20 години абсолютно никой не е направил нищо по темата. Иначе се взимат някакви пожарни мерки и след тях нещата се забравят, минаваме към следващия скандал, който е с друг характер.

Водещ: За този период има ли в никакъв момент направен необходимият анализ колко са незаконните гета, каква е бройката на тези хора в различните региони на страната?

Емануил Йорданов: Поне аз не знам да е правен такъв анализ. Периодично се предприемат някакви мерки за премахване на незаконни постройки, но тези мерки или са крайно ограничени и недостатъчни, или дори се отменят под някакъв натиск, обикновено от страна на различни органи на ЕС и неправителствените организации.

Водещ: Съществуваше ли обаче проблемът със сегашните мащаби, по времето когато вие заемахте поста на министър на вътрешните работи? Тогава говореше ли се за концепция за справяне с неинтегрираните социални групи, например?

Емануил Йорданов: Нямам спомен за подобни проблеми, поне с такава интензивност като в този период. Неслучайно споменах случая Зрънкови, защото това беше първият по-голям проблем от този вид и той, доколкото си спомням беше от 2002г.

Водещ: Знаем сега министър Каракачанов съобщи за изготвена концепция за справяне с този проблем, основен акцент е образование. Добра индикация ли е, че все пак има някаква воля за решението на проблема?

Емануил Йорданов: Добра индикация, но  чух, че съществува някакво напрежение в управляващата коалиция, включително Красимир Каракачанов заплаши с оставка, което означава, че няма никакво намерение да бъдат реализирани тези мерки. Единствено вицепремиерът остава човек, който има желание да се направи нещо и се опитва, но когато не срещнеш подкрепа в политиката не би могло да се постигне какъвто и да е бил резултат.

Водещ: Излиза ли по-евтино на държава да позволи съществуването на циганските гета с незаконните им постройки, отколкото да се погрижи категорично за решение на проблема?

Емануил Йорданов: Според мен излиза по-скъпо, винаги евтиното излиза по-скъпо. Става въпрос за съвсем временно решаване на някакъв проблем и дори може би е по-точно да кажем да кажем потулване.

Водещ: Кое обаче би било крайното решение на проблема, не временни и очевидно неефективни мерки? Има ли правилен път за това?

Емануил Йорданов: Сигурно има. При всички положения държавата разполага с един огромен апарат от служители, също и различни държавни органи, които имат своята компетентност и мисля, че при решаването на този проблем би следвало да  бъдат ангажирани Министерството на образованието, Социалното министерство и Министерството на младежта и спорта, както и много други държавни органи. Те трябва да участват в решаване на проблема. Искат се и конкретни действия, но в крайна сметка, за да се случи това нещо трябва да има някой на по-високото ниво, който да има и желание, и воля, и компетентност, за да се свърши работата.

Водещ: В целия този казус, който наблюдаваме последно време, къде стоят неправителствените организации, които знаем са особено активни в подкрепата си за малцинствата, но имат ли някаква сила и желание да доведат проблема до завършек?

Емануил Йорданов: Неправителствените организации май стоят на кранчето, където текат парите и оттам нататък ги няма никакви. Чуват се някакви шумове по трасето, дейност – никаква. Включително към тях бих прибавил и тези партии, които се правят, че се занимават с проблемите на ромското население, а всъщност изглежда, че и те се интересуват единствено от гласовете по време на избори, и оттам нататък нищо. Не можеш да подхвърляш по някой друг лев на хората, за да гласуват, и след това да ги забравяш до следващите избори. Тази година имаме поне два избора, което показва, че едва ли някой ще се наеме да прави резки движения.

Водещ: Да, очевидно това е единият аспект на проблема. Какво обаче се обърка, какво се пропусна в може би в политиките досега, че циганските групи да заживеят сякаш един свой отделен живот от държавата без наказания, без каквито и да било отговорности?

Емануил Йорданов: Според мен е пропуснато абсолютно всичко. Аз поне лично не мога да се сетя за нещо, което да е направено за решаване на тези проблеми, ако вие се сещате, поправете ме.

Водещ: Членството ни в международни структури, обещания, дадени към различни правозащитни органи доведе ли в крайна сметка до едно безсилие държавата да се справи с тези своеволия?

Емануил Йорданов: Не, не. Безсилието е вътрешен проблем, изцяло наш. Няма никаква връзка с това в какви структури членува България и какви са връзките ни с другите държави. Всичко, което може и трябва да се направи, е работа на българската държава, и трябва да бъде свършено от хората, които управляват. Така че, ако някой няма компетентност да върши работа, просто да вземе да напусне властта и да даде път на тези, които ще решат проблемите.

Водещ: Не е ли някак парадоксално в момент, в който Европа се бори с проблемите, придошли от миграцията, ние да не можем да се справим с хора, родени и израснали на нашата територията?

Емануил Йорданов: Аз тук не бих търсил парадокс, защото ако погледнем на Европа, ще видим, че и там част от проблемите идват от хора, които са родени в съответните държави и живеят също в такива изолирани квартали на големите градове. Така че изолацията на групи от хора очевидно е големият проблем. И би трябвало да се мисли в тази посока.

Водещ: Колко силно оръжие би могло да бъде образованието в тази битка?

Емануил Йорданов: Според мен, това е едно от основните неща, на които трябва да се наблегне. И не само образованието, и трудова заетост.

Водещ: Каква е вашата прогноза? Казвате едва ли ще се стигне до предприемането на каквито и да е действия преди двата вота, които ни предстоят, какво обаче може да се случи? Кой е най-страшният сценарий, ако проблемът не бъде решен?

Емануил Йорданов: Ако проблемът не бъде решен, ще продължават подобни случаи на различни места в държавата. Периодично ще възниква напрежение между етносите, ще се вземат временни мерки с ограничен обхват и ограничена ефективност. И в крайна сметка всичко това ще бъде до следващия инцидент.

Водещ: Вие споделихте, преди години проблемът категорично не е бил с мащабите, които е днес, от къде обаче идва тази увереност на действие, на липса на безнаказаност, която виждаме днес?

Емануил Йорданов: Не само това. От една страна е липсата на адекватни наказания за неадекватно поведение, а от друга страна може би натрупването на проблемите, натрупване на злобата.

Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА