Емануил Йорданов, бивш министър на вътрешните работи: Не съм видял да има избор на главен прокурор без политическа намеса и протекции

Адвокат Емануил Йорданов, министър на вътрешните работи от 1999 до 2001 в правителството на Иван Костов, в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“

Водещ: Повлия ли изборът на главен прокурор на резултатите от местния вот?

Емануил Йорданов: Единственото влияние, което успях да забележа, беше на изборите в Несебър. Както всички знаем, там кандидатът за кмет беше задържан под стража и след това избран от гражданите на Несебър с един добър резултат. Това нещо би трябвало да накара хората, които ръководят прокуратурата да се замислят много сериозно, но не виждам нещо такова да се случва.

Водещ: Защо, г-н Йорданов, трябва прокуратурата да се замисли сериозно?

Емануил Йорданов: Защото според мен един подобен резултат показва недоверие към прокуратурата и липса на какъвто и да е респект към нея. Всъщност след дълги месеци, в които се задържаха под стража хора с и без основание, накрая прокуратурата се оказа в ролята на лъжливото овчарче, и се вижда, че понякога действията й имат обратен ефект на този, който те очакват.

Водещ: Политолози, социолози са на мнение, че изборът за главен прокурор е оказал влияние по някакъв начин на резултатите, които постигна „Демократична България“  и по-конкретно техният кандидат, излъчен за кмет в столицата. Какво е вашето мнение?

Емануил Йорданов: Не мисля. От доста време в България изборите се влияят от много други фактори, но сред тях няма нито един, свързан с прокуратурата. На първо място мисля, че резултатът от изборите се влияе от числеността на държавната и общинска администрация. Хората си пазят хляба, техните близки също гласуват с тази мисъл, че при запазване на властта, чиновниците запазват своите работни места. Отделно от това не трябва да забравяме и тези търговски дружества, които са близки до властта. Естествено, всичките им работници и служители ще гласуват за управляващите. Значение има и купеният вот. А що се отнася за кандидата на „Демократична България“, мисля, че той не беше популяризиран достатъчно добре. Лоша шега му изигра и липсата на какъвто и да е политически опит. А иначе, по време на кампанията аз имах възможност да видя някои къщи, които са били проектирани от него, и бях доста впечатлен. Но човек в политика се изгражда в течение на времето, просто не може да дойдеш от една съвсем различна среда. И това го доказаха и много други кандидати, защото примерно поредният участник в избори, който идва от шоу бизнеса Милко Калайджиев, постигна един резултат, който е категорично несъизмерим с публичната популярност, който той има. Така че това да си добър в една сфера не означава непременно, че ще бъдеш успешен политик.

Водещ: Казахте, че усещате влияние от сливането на тези два избора само в Несебър. Тоест, вие мислете, че това е оказало влияние върху ГЕРБ?

Емануил Йорданов: Това, което се случи в Несебър, показва, че на практика намесата на прокуратурата помогна на спечелилия кандидат. Защото знаете, че българинът обича да съчувства на тези, които са несправедливо ощетени.

Водещ: А можем ли да кажем, че сливането на тези два избора е отблъснало пък други избиратели да отидат до урните?

Емануил Йорданов: Не. Мисля, че изборът на главен прокурор занимава една малко по-малка част от българското общество, отколкото местните избори. Така че за тяхната тежест трудно може да се прави някакво сравнение.

Водещ: Г-н Йорданов, топката сега е в ръцете на държавния глава. Той трябва да реши дали да подпише назначаването на Иван Гешев от Висшия съдебен съвет. Какви са очакванията ви за действията на президента?

Емануил Йорданов: Трудно ми е да предположа, защото президентът стои доста отстрани от съдебната власт и нейните проблеми. Не зная чии съвети би използвал в една такава ситуация, за да предположа и действията му.

Водещ: Той каза, че няма да действа под натиск от която и да е страна.

Емануил Йорданов: Това не ни насочва в нито една посока. Мисля, че това е правилният подход. Разбира се, че не трябва да действа под натиск. Просто той трябва да вземе своето мнение, защото все пак говорим за човека, който е избран с пряко гласуване от една голяма част от избирателите в България.

Водещ: Г-н Йорданов, президентът заяви, че ще вземе решение в обозрим срок. Как разчитате това? Какво означава „обозрим срок“ за вас?

Емануил Йорданов: Предполагам, че няма да бърза, нямаме някаква пожарна ситуация, която да е необходимо.

Водещ: Той няма и срок.

Емануил Йорданов: Няма, да. Не е определен в Конституцията. Но не вярвам да се и забави кой знае колко, защото все пак ако върне указа, би трябвало да има някакво време, в което процедурата да бъде повторена.

Водещ: Да, но всъщност, президентът може да върне предложението само веднъж. Ако после бъде прегласувана отново кандидатурата, той ще бъде длъжен да подпише този указ.

Емануил Йорданов: Да. Нека си спомним Маркес и неговия роман „Хроника на една предизвестена смърт“. Всички знаем финала.

Водещ: Успяха ли водещите политици да се разграничат от новия обвинител №1 и процедурата, по която той бе избран?

Емануил Йорданов: Определено не. Мисля, че тук твърде често ще си спомняме една крилата фраза „Ти си го избра“, и трябва да си припомним, че от много години, аз откакто следвах право в Софийския университет до ден-днешен не съм видял да има избор на главен прокурор без политическа намеса. Всички до един са избрани с политически протекции.

Водещ: Тоест, можем да кажем, че изборът за главен прокурор направи по някакъв начин пък местните избори много по-политически отколкото други години или?

Емануил Йорданов: Не, не. Не мисля, че е имало някакво отражение и не е и могло да има, точно защото в местните избори участват много хора, които ако ги попитате: „Кой е главният прокурор?“ – няма да могат да ви кажат. Защото дори и в протестите „за“ и „против“ имаше хора, които не знаеха  за какво бяха „за“ и за какво „против“.

Водещ: Което какво говори за тези протести?

Емануил Йорданов: Говори, че не са достатъчно откровени и не се правят с необходимата доза осведоменост.

Водещ: В ефира ни, г-н Йорданов, вие сте заявявал, че прокуратурата трябва да бъде част от изпълнителната власт, а главният прокурор – министър на правосъдието.

Емануил Йорданов: Министър на правосъдието, да. Защото примерно вземете сега случая в Несебър – защо трябва да слагаш белезници на един човек, да го оковаваш като Ханибал Лектър, при положение, че той нито ще се укрие някъде докато участва в изборите, нито ще извърши друго престъпление. Да не забравяме колко наказателни производства завършват без успех. Ако министърът на правосъдието е част от изпълнителната власт, той ще подлежи на някакъв контрол. Главният прокурор е до такава степен безконтролен, че може да си позволи дори да каже на някои от членовете на ВСС: „Кой си ти, та да ти отговарям на въпроси.“

Йоланда ПЕЛОВА