Емануил Йорданов: Надявам се, че търпението на хората ще се изчерпи и ще поискат действителна реализация на правата си

Емануил Йорданов, бивш министър на вътрешните работи, в обзора на седмицата на Радио „Фокус“ „Метроном“

 

Водещ: Останаха неоправдани очакванията президентът Румен Радев да наложи вето на спешно прокараните в старата година, преди Коледа, промени в Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, с които гражданската конфискация става възможна, независимо от развитието на наказателния процес. Обаче в правните среди и в обществото остават и очакванията към магистратите от Върховния касационен съд да ги обжалват пред Конституционния съд. Има ли двойни стандарти в гражданската конфискация и антикорупционния закон? За тълкуване се обърнахме към юриста и бивш министър на вътрешните работи Емануил Йорданов. Добър ден, г-н, Йорданов и за много години.

Емануил Йорданов: Добър ден, за много години. Най-добри пожелания на слушателите на Радио „Фокус“.

Водещ: Г-н, Йорданов, измененията в закона за КОНПИ са само от два параграфа, защо предизвикаха остри критики, та конфискацията без съдебно решение бе наречена в коментари „нов 9-ти септември“?

Емануил Йорданов: Може би основание за това дава факта, че първият подобен закон в България е Законът за собствеността на гражданите приет през  1973 г. В този закон имаше една глава 3-та, в която се предвиждаше конфискация на имущество. Тогава  говорехме за нетрудови доходи, но производството беше същото така пародийно, както и сега. По-късно вече по време на управлението на НДСВ беше приет следващият закон от този тип. И тогава си спомням, че разговарях с юристите на НДСВ, опитах се да им обясня, че това, което се предлага, не е нормален закон и предполага много проблеми в правоприлагането, но нямаше кой да чуе. Изглежда се очакваше да се направи някакъв страшен PR със закона, което, разбира се, не се случи. След това проблемите в правоприлагането действително настъпиха, доведоха до противоречива съдебна практика, делата не вървяха, периодично от комисията ми се хвалят, какви милиони са конфискували, но в крайна сметка, аз не зная да има някакъв изготвен анализ на практиката по този закон и пълно отчитане на резултатите, защото срещу уважените искания има и отхвърлени. Би следвало, ако се прави някаква преценка, тя да се прави на базата на пълната информация и за двете.

Водещ: Защо сега се позовават авторите на поправките на европейския опит и на изискването от Европейската комисия?

Емануил Йорданов: Неведнъж сме виждали, че европейският опит и изискванията от Европейския съюз се четат както дяволът чете Евангелието. Някой неграмотен човек взима един текст, превежда го не както трябва и след това го прочита още по-не както трябва. И накрая достигаме до някаква уникална правна норма, която може да шашардиса всеки, който е наясно с въпроса.

Водещ: До какво ще доведат тези поправки у нас?

Емануил Йорданов: Смятам, че няма да доведат до нищо съществено, допълнително ще затруднят правораздаването. От такава ситуация могат да спечелят единствено заинтересованите от тях. Ще им се разшири полето на действие.

Водещ: Добре, но тези поправки се обясняват с борбата срещу корупцията, адекватни ли са към нея?

Емануил Йорданов: Като цяло мисля, че адекватността на управляващите по отношение на борбата с корупцията може да ни припомни само едно съществуващо допреди години трио „Буфосинхронисти“. Те поне развеселяваха хората. От това, което виждам, ми е доста тъжно.

Водещ: Погазва ли правата на хората този закон за гражданската конфискация у нас?

Емануил Йорданов: Разбира се, законът е пълен със зле формулирани текстове, които са неясни и които биха затруднили всеки, който би трябвало да работи с него. Освен това, не би било лошо, преди да предлагат подобни разходи да се запознаят с текста на Наказателния кодекс и да преценят дали в действителност може да има 150 хил. лв. разлика между декларирани доходи и налично имущество и извършени разходи, без да има извършено престъпление, но за това трябва да се чете. Ние сме изправени в хипотезата на един стар виц за чукчата-писател.

Водещ: Има ли двойни стандарти и къде са в текстовете?

Емануил Йорданов: Не мисля, че има двойни стандарти в текстовете, защото текстът е един за всички. Ще има двойни стандарти в прилагането. Защото не е трудно да се дадат примери от близкото минало, когато се проверяват хора, които имат учудващо по стойност имущество, без зад това имущество да стоят някакви декларирани доходи.

Водещ: Свидетели сме, че се случиха такива проверки, които не завършиха с нищо. Защо?

Емануил Йорданов: Защото в едни случаи се проверяват хора, които нарочно трябва да бъдат проверени и да се намери нещо, дори и да го няма, в други случаи се проверяват наши хора, при които трябва всичко да бъде чисто, макар че не е.

Водещ: Казахте за двойните стандарти към прилагането на законите. Имаше ли двоен стандарт в делото „Иванчева – Петрова“? Което може би е едно от, очертават го поне политолози, социолози, едно от събитията на отминалата година?

Емануил Йорданов: Не само, че го е имало, продължава да го има. Това дело е тържество на двойния аршин. Освен това в него стоят много въпросителни, на които ще се спрем в пледоариите, които се очакват да бъдат в края на месец февруари.

Водещ:  Вие сте адвокат по делото, така ли?

Емануил Йорданов: Да.

Водещ: Защитавате кого?

Емануил Йорданов: Биляна Петрова.

Водещ: Това дело, по информация от тези дни, стига до Страсбург, до Европейския съд за правата на човека. Каква би била съдбата му в България?

Емануил Йорданов: В България е трудно да се предположи, каква ще бъде съдбата на делото. Тук, най-лесно, можем да си спомним думите на царя от  преди години, които казват: „Не съм гадач“. За съжаление, много неща, които се случват по делото,  се разминават с нашето законодателство. Да се надяваме, че накрая нещата ще завършат по закон.

Водещ: Това дело вие как го определяте? То по близо до правото или по-близо до политиката е?

Емануил Йорданов: Делото е по-близо до политиката, по-близо е до пиара, по близо да предизборните кампании. Ще ви кажа един съвсем прост факт, който научих от самото начало. По делото има трима обвиняеми, от тях двама са задържани зрелищно, държани цял следобед по средата на пътя, за да ги снимат журналистите, третият е задържан в луксозен столичен хотел. Не бих се учудил, ако са му и сервирали уиски.

Водещ: Г-н Йорданов, тази година освен европейските и местните избори, ще има още един решаващ, важен избор, за който много малко се говори. Това е изборът на нов главен прокурор. Въпросът е – това, което се случва в и с правната общност, има ли връзка с този избор?

Емануил Йорданов: Точно заради това преди малко казах, че делото ми се струва близо и до предизборна кампания. Тук може да си припомним факта, че от много години в България нямаме избран главен прокурор без политическа протекция. Както и една крилата фраза на един бивш градски прокурор на София, насочена към Бойко Борисов, в която се казваше – „Ти си го избра“.

Водещ: Как оценявате картината на правоохранителната система на България? Ситуацията в правоохранителнита система сега – каква я оставихме от миналата година, каква продължава? Вие сте и бивш министър на вътрешните работи.

Емануил Йорданов: В продължение на дълги години съм защитавал съдебната система от нападки и критики. Но за съжаление, в последно време, виждам много тревожни тенденции. Ако нещата продължават така, ще настигнем Румъния, ако не сме я настигнали вече.

Водещ: В смисъл, бихте ли пояснили?

Емануил Йорданов: В отрицателен смисъл. Несъобразяване със законите, несъобразяване със събраните по делото доказателства.

Водещ: Това, което казвате, е част от характеристиките на диктатурен режим. Как е възможно такова нещо у нас сега?

Емануил Йорданов: Надявам се, че в един момент търпението на хората ще се изчерпи и ще поискат действителна реализация на правата си. Защото дълги години сме работили в насока България да стане демократична държава, в момента има отстъпление от това и това отстъпление, мисля, че не трябва да се харесва на никого.

Водещ: Каква е прогнозата ви за тази година?

Емануил Йорданов: Недобра. Нямам някакви очаквания, свързани с подобряване на положението. Дано само не стане по-лошо.

Цоня Събчева