Емануил Йорданов: При отвличанията биха могли да участват и хора, които работят в МВР или са бивши служители

Емануил Йорданов, министър на вътрешните работи в правителството на Иван Костов, в интервю за предаването „Това е България“ на радио „Фокус“

Водещ: След последния случай на отвличане, при който син на собственик на една от най-големите автокъщи в София бе освободен срещу платен от родителите му откуп, възникват множество въпроси. Отговорът им ще търсим с Емануил Йорданов, министър на вътрешните работи в правителството на Иван Костов. Господин Йорданов, и при този случай, както и при предишните подобни, жертвата бе освободена заради дадения от близките откуп, а не заради работата на органите на МВР. Какви са изводите?

Емануил Йорданов: Мисля, че е твърде рано да правим каквито и да е изводи, защото резултатът от работата би могъл да бъде постигнат по-късно. Но преди това ми се иска да отбележим, че когато бъде заловена част от престъпна група, която се е занимавала с отвличания, не означава, че се прекратява извършването на престъпления от този род, както се опитаха да ни убеждават преди години. Както и сега, когато е извършено едно престъпление от този тип, не бихме могли да говорим за възраждане на бизнеса с отвличания. Така че, за да се направи някакъв по-сериозен извод, е хубаво да се изчака известно време, за да се събере повече информация.

Водещ: Защо от МВР се оказват безсилни пред този вид престъпност? Досега нито едно отвличане не е решено от органите на реда.

Емануил Йорданов: Как да ви кажа, може би този вид престъпления са сравнително нови за нашата действителност. Освен това, очевидно не се анализира натрупаният опит към този момент от работата на предишни служби. Като прибавим към това и тежкото положение на МВР, дългогодишните конфликти между ръководство и служители, които продължават и в настоящия момент, огромното текучество на кадри, всичко това води до един предсказуем резултат.

Водещ: Господин Йорданов, възможно ли е при този вид престъпност да има чадър от високите етажи на властта? Откупите са внушителни и дори при подялбата им се получават сериозни суми.

Емануил Йорданов: Не ми се вярва да се стигне чак до там. Мисля, че това е прекалено рисковано. А в същото време би могло да има участие на хора, които работят в МВР или са бивши служители.

Водещ: Не изключвате такова участие?

Емануил Йорданов: Не.

Водещ: Господин Йорданов, има ли цикличност при тези престъпления?

Емануил Йорданов: Не, за цикличност не може да се говори при нито един тип престъпления. Всичко това би следвало да се разглежда в рамките на цялостната криминогенна обстановка в България. Не може един тип престъпления да бъде извеждан на преден план и да се отделя от другите. Престъпността зависи от много фактори. Най-вече от общото състояние на държавата.

Водещ: Според вашите впечатления, вие все пак сте и практикуващ адвокат и юрист, влошава ли се криминогенната обстановка на страната или картината се подобрява?

Емануил Йорданов: Не мисля, че може да се говори за някакво подобрение или за чувствително увеличение. В същото време е категорично ясно, че много отдавна е настъпило времето в обществото да се проведе съвсем откровен разговор за престъпността, защото ние дълги години боравим с данните за регистрираната престъпност. Или иначе казано, тези престъпления, за които има постъпили оплаквания в МВР или в прокуратурата. А в същото време се извършват много повече престъпления, за които пострадалите не сезират компетентните органи по най-различни причини, за съжаление, една от които е недоверието към възможностите на държавата да се справи с проблема.

Водещ: Какво би решил един такъв публичен дебат?

Емануил Йорданов: Много неща би решил. На първо място, да се повиши доверието на хората към правоохранителните органи. След това, да се достигне обществена нетърпимост към престъпността, а не само към тези престъпления, които ни засягат лично. Освен това, хората, които имат значително по-добри материални възможности от другите, защото не е тайна, че обществото ни е силно разслоено в материален план, така че хората, които имат по-големи възможности, би трябвало и сами да обърнат внимание на собствената си сигурност. Но не като ангажират двама-трима дебелаци с ланци да се разхождат около тях, а да подходят сериозно към темата и да търсят професионалисти.

Водещ: Защо този дебат закъснява и не се провежда? Какво е вашето обяснение?

Емануил Йорданов: Очевидно няма желание да бъде проведен. Освен това, има една много порочна практика, тъй като МВР дава много широко поле за популизъм и за реализация на пиар в частна полза, много хора се блазнят от мисълта да работят повече за себе си, отколкото за държавата, когато са в рамките на министерството, търсейки някаква популярност, която впоследствие да осребрят, било за пари, било за кариерно израстване.

Водещ: Можем ли да говорим за възраждане, ако не на бизнеса с отвличания, то поне на мутренските подходи?

Емануил Йорданов: Не. Ние не можем да говорим за връщане към онези времена, които си спомняме от средата на 90-те годни, тъй като ситуацията в държавата е много променена. Включително една част от криминалните герои вече заемат доста високи места в обществената йерархия на България и са забравили, с какво са се занимавали преди години.

Водещ: Много се изкушавам да ви попитам кого визирате.

Емануил Йорданов: Аз не се изкушавам да ви отговоря. Хората знаят достатъчно добре за кого става въпрос. За съжаление, за много хора в България тези въпроси нямат значение. И ако един човек има криминално минало, това не му се отразява по никакъв начин на светлото настояще.

Водещ: Защо обществото ни проявява такава търпимост към престъпността? Понякога престъпниците са едва ли не герои, биха могли да бъдат даже и благородници от типа на Робин Худ, които вземат от богатите, за да дадат на бедните. Малко закъсняла средновековна романтика, не намирате ли.

Емануил Йорданов: Имаше време, в което тази романтика шестваше на първите страници на големите вестници. Имаше лидери на престъпни групировки, които бяха снимани като манекени на „Версаче“. Освен това, българинът винаги е уважавал силовия подход. Дори когато той не е съобразен със закона. Към това прибавете и един огромен времеви период, в който българинът е възпитаван в нихилизъм към закона. Никой в България не уважава закона и не зная дали има друга страна в света, в която да се казва, че законът е врата в полето и през нея минават само баламите. Включително се вижда как кадровия орган на съдебната власт работи със способите на женския пазар.

Водещ: Понеже започнахме с отвличанията, г-н Йорданов, не смятате ли, че даването на откуп от близките на практика едва ли не е стимул за следващо отвличане?

Емануил Йорданов: Стимул за следващо отвличане е не разкриването на поредното. Но това не бива да се абсолютизира, тъй като ако дадена група, която се занимава с подобни престъпления, успее в един определен период да премине свободно през всички изпитания, идва момент, в който се допуска грешка и тогава дори и най-обиграните престъпници влизат там, където им е мястото. Нека си припомним, че станалата вече легендарна група „Наглите“ беше частично разкрита, благодарение на това, че един от участниците издаде останалите.

Водещ: Следователно, да се надяваме на Божието възмездие, на часа на истината, но все пак да имаме и някакво доверие в органите на реда, така ли?

Емануил Йорданов: Разбира се.

Цоня Събчева