Емил Врежаков, историк: 18-ти пехотен Етърски полк никога не е преставал да съществува като надежден военен защитник на българската земя

Снимка: Информационна агенция "Фокус"

Значителна е ролята на великотърновци във войните за национално обединение. 18-ти Етърски пехотен полк взема участие в Балканската и Междусъюзническата, както и в Първата и Втората световна войни. Формиран във Велико Търново под името Осемнадесети пеши етърски полк през 1889 година, той продължава да съществува до 1944 година. Етърци вземат участие във важни военни действие. Историята на полка в интервю за Радио „Фокус“ – Велико Търново припомни историкът от Регионалния исторически музей във Велико Търново Емил Врежаков.

Фокус: Как започва историята на 18-ти Етърски пехотен полк?

Емил Врежаков: Самата история на 18-ти Етърски пехотен полк има предистория. Той е първоначално сформиран от военни части на Шести пехотен Търновски полк. Шести пехотен Търновски полк е сформиран с Указа №41 от 12 октомври 1884 година. Шести пехотен Търновски полк участва в Сръбско-българската война през 1885 година, под командването на капитан Никифоров. Военните вземат участие в боевете при Драгоман, Цариброд и Пирот, като проявяват особен героизъм в боевете срещу сръбската войска. Към 1 октомври 1885 година в състава влизат около 3700 души. Ръководството на полка  се поема от княз Фердинанд  след като той застава на чело на българската държава и се възкачва на българския престол. През 1889 година се извършва една реформа в българската войска, при която 12-те пехотни полка, които са съществували до този момент в българската войска, са удвоени и стават 24. Така от 2-ра и 3-та дружина на Шести пехотен Търновски полк се образува прословутия 18-ти пехотен Етърски полк. Той е формиран заедно с 20-ти Добруджански пехотен полк. И двата са създадени със Заповед №11 от 19 януари 1889 година.

Фокус: В какви битки взема участие 18-ти Етърски пехотен полк?

Емил Врежаков: 18-ти Етърски пехотен полк през Балканските войни влиза в битките при Бунар Хисар, Тузакли,  Карагач дере, Софас и Тарфа.Особено силно се проявява в боевете срещу турската войска. След това, по време на Междусъюзническата война през 1913 година, когато Балканският съюз се разпада и ние сме принудени да воюваме срещу своите съюзници, които се обръщат срещу нас – Гърция и Сърбия, 18-ти Етърски полк води питки между Босилеград и Враня, при местността Църни връх и Чука, както и в местността Кървав камък, Панчин гроб и други, които днес се намират в днешна Сърбия. Когато през 1915 година България влиза в Първата световна война 18-ти пехотен Етърски полк влиза в състава на 2-ра бригада от 5-а пехотна дунавска дивизия. По време на намесата на България във войната полкът разполага с четири дружина, една картечна рота, около 70 офицери и над 5000 подофицери и войници в своята войскова част. През 1915 година, по време на Първата световна война, 18-ти пехотен Етърски  полк се сражава между селата Рогочица, Дреновец, Божевци, Ново бърдо и други. През 1916 година Етърският полк води много героични сражения южно от село Горничет. В следващите години се сражава с френски войски в Македония, където печели много успехи и войниците от полка се увенчават с бойна слава. На 2 април 1917 година една част от всички войници в полка се отделя и се сформира нов – 83-и полк, който също води сражения срещу колониалните френски и английски войски. След войната, както и 20-ти Добруджански пехотен полк, така и 18-ти пехотен Етърски полк, са попаднали под ударите на наложените клаузи на Ньойския договор. На 1 декември 1920 година според тези клаузи на Ньойския договор полкът е реорганизиран в 18-та пехотна Етърска дружина, т.е. неговата численост и военен капацитет са принудително намалени. През 1928 година полкът е отново формиран от частите на 18-та пехотна Етърска дружина и 18-а жандармерийска дружина, но въпреки това продължава да носи названието дружина, т.е. неговата бойна слава, наименованието му като полк и самата му организация попадат под ударите на Ньойския договор. Но все пак той е запазен през периода между двете световни войни, тъй като още през 1919 година Добруджанският полк е разформирован и е разпуснат, т.е. той вече престава своето съществуване. 18-ти пехотен Етърски полк се проявява доста добре и през Втората световна война като военна организация и като участие в самата война. Докато през първата част от войната, 1941 до 1944 година, полкът е в т. нар. прикриващ фронт, във втората фаза на заключителния етап на войната, когато България се включва в активните бойни действия срещу нацистката хитлеристка армия, 18-ти Етърски пехотен полк се  е сражавал в Македония като подгонва нацистите и ги преследва при Калиманското плато и около град Кочани. Така че историята на 18-ти пехотен Етърски полк е доста бригада и наситена с превратностите на българската история и на българската съдба, но той никога не е преставал да съществува като надежден военен защитник на българската земя.

Фокус: Има ли днес във Велико Търново паметници, които пазят спомена за 18-ти Етърски пехотен полк?

Емил Врежаков: Да. На Арката на 5-ти корпус на Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“ има паметен знак, на който са изписани имената на офицерите, които са загинали във войните за национално обединение. Това са офицери, които са сражавали за обединението на България. Те са били част от 18-ти Етърски полк и са влизали в състава на 20-ти добруджански пехотен полк, който 1904 година е разположен във Велико Търново. Преди няколко години във Велико Търново бе възстановена практиката да се чества бойният празник на 18-ти Етърски полк. Повече от 60 години тази традиция беше прекъсната, този празник е съществувал от 1914 година и тогава е бил определен със заповед на военния министър. Било е традиция, и по време на войната, и между двете световни войни, празникът да се чества във Велико Търново. Той е започвал с църковна служба в чест на българското войнство и на храбрите войници, които са се сражавали за свободата на България. В парк „Марно поле“ е имало народни хора и тържества, в които са се включвали не само военни от търновския гарнизон и от полка в града, но и много граждани, семейства, близки хора на тези войници, които са били част от 18=ти Етърски полк. Кулминацията е била вечерта, когато е имало факелно шествие по централните улици на града. Шествието е било водено от кмета, от епархийските представители и от началника на гарнизона.

Надежда КРЪСТЕВА