Емил Врежаков, РИМ – Велико Търново: Петко войвода е бил много добър военен командир

Емил Врежаков, Снимка - РИМ - В. Търново

Емил Врежаков, уредник в отдел за нова история в Регионалния исторически музей във Велико Търново, в интервю за Радио „Фокус“ – Варна

Фокус: Господин Врежаков, преди дни на конференция във Варна, Вие представихте свой доклад, посветен на участието на Капитан Петко войвода в Руско-турската война. Какво трябва да знаят за Капитан Петко войвода младите хора?

Емил Врежаков: Аз съм абсолютно съгласен, че историческата памет трябва да бъде запазена и съм оптимист в тази насока. Като все още млад човек, имам връстници, които се интересуват от история. Тенденцията с пренебрегването на ценностите не е нещо специално, което се случва само на Блаканския полуостров или в България. Това е едно явление в световен мащаб, което се надявам, че ще премине своето време и ще дойдат едни по-добри времена. Ролята на Петко войвода в Руско-турската освободителна война е много значима. Още повече, че международните консули, които следят хода на военните действия, отделят изключително внимание на военните сблъсъци, в които взема участие неговият отряд с турската войска. По мнение на някои автори, той достига до 3000 души. Неговата чета провежда девет големи сражения с турските аскери, с башибозуците, които са ангажирани през Руско-турската война. Интересното е, че още два дни преди руския десант на Дунава, Петко войвода започва да води военни действия дълбоко на юг, в тила на турската армия. Т.е. той се грижи не само да подпомогне военните действия на руските войски, но и да запази населението от издевателства. Това е така, защото в турската армия има и много дезертьори. Когато вече за Турция нещата не отиват на добре, разбитата армия на Сюлейман паша, губи дисциплина, така да се каже. Тези дезертьори се нахвърлят върху беззащитното население. По този начин Петко войвода пази мирното население, мирните жители. Той дори успява да установи нещо като република със свой център, със своя база, който контролира един голям регион в Тракия. Неговите действия са подпомогнати и от руската армия. Тъй като руските офицери въоръжават отрядите на Петко войвода. Дори след подписването на Санстефанския мирен договор, когато полковник Станислас Сенклер организира турски войници в един метеж, мюсюлманското население не е съгласно с клаузите на договора, така че действията на Капитан Петко продължават през цялата 1878 година в подкрепа на българското население и руските войски. Има един интересен момент. Отражението му на международната обстановка води до там, че английските дипломати оказват силно влияние върху руснаците и, тъй като руснаците не могат вече да се намесят след сключеното примирие, те са длъжни по някакъв начин да възпрат действията на Петко войвода, който напредва със своя отряд срещу турската армия. Той е повикан в Пловдив, където е посъветван от руското военно командване да намали своята активност.

Фокус: Историците обичат фактите, но все пак, нека да очертаем един профил на този човек. Как той започва да бъде толкова търсен, запознава се с Гарибалди, отива в Русия и дори е награден от император Александър II?

Емил Врежаков: Петко войвода е бил един много добър военен командир. Той много добре е водил своята чета, своите отряди. Явно еволюцията на съзнанието, поради неговите лични качества, го довежда до това. Той първо става капитан в отрядите на Гарибалди. След това става капитан от руската армия. Вече след Освободителната Руско-турска война той е поканен в Санкт Петербург. Там има аудиенция при руския император и е награден с Георгиевски кръст за храброст и с една специална икона със златен и сребърен обков. Получава я лично от руския император, който му обръща внимание заради неговите заслуги по време на Руско-турската война, в подкрепа на руската армия.

Фокус: Т.е. от днешна гледна точка Капитан Петко войвода се отличава с изключителни качества?

Емил Врежаков: Всеки човек има свои лични качества в една или друга област. Но той е бил много подготвен организационно. И с опита, който е натрупал в годините на своето хайдутство, се превръща в един истински, не само, революционер, но и военен командир.

Диана СТОЕВА