Емил Кабаиванов, кмет на Карлово: Без принципни критерии за разпределението на средства към общините, проблеми ще има независимо кой управлява

Националното сдружение на общините в България проведе своето 32 Общо събрание. Изненадващо обаче членовете на сдружението от БСП оттеглиха участието си в Управителния съвет (УС) и напуснаха събранието, а причината е разпределението на средствата. Действия, за които те предупредиха още миналата година. Има ли действително липса на прозрачност и ясни критерии при разпределението на парите за общините. Тези и други въпроси коментираме с кмета на Карлово Емил Кабаиванов в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

 

Водещ: Г-н Кабаиванов решението на БСП беше заявено още в края на миналата година. Поводът бяха едни допълнителни 146 мил. за общинните от излишък в бюджета. Има ли действително липса на равнопоставеност при разпределението на парите?  От кога има такива настроения?

Емил Кабаиванов: В навечерието на общото събрание действително така имаше информация, че колегите от БСП готвят подобен акт. Аз лично не вярвах, че това ще се случи в този му вид, но така са решили, това е тяхно решение, и вчера те напуснаха заседанието и явно до края на мандата няма да участват в заседанията. Въпросът, който ми задавате не може да бъде отговорен само с „да“ и „не“. Ще припомня, че във всички срещи с министъра на финансите, преди да бъдат приети бюджети 2018-та и 2019-та, ние които присъствахме, а присъствахме от различен политически спектър кметове, най-вече членове на УС, ние поискахме от министъра на финансите, вместо да се раздават постановления на Министерския съвет по критериите, по които досега общините получаваме средства за капиталови разходи, т.нар. „целева субсидия за капиталови разходи“ да бъде увеличена примерно с около 100 мил. годишно. Тези средства ще отидат за ремонт и поддръжка на пътищата, за изграждане на нови, изобщо за поддръжка на инфраструктурата. Финансовият министър и на двете срещи не подкрепи това наше искане и ето през годините наистина чрез постановление на МС има финансиране на някои общини, на някои няма и така се получи един конфликт, който с времето се задълбочи и се стигна до вчерашния резултат на напускане на колегите от БСП на общото събрание. Та проблемът трябва да бъде решен, как да бъде решен всъщност е въпросът. Той не трябва да бъде решен с оглед само на това действие на колегите от БСП, а да бъде решен принципно с години напред. Единственият начин да бъде решен принципно е, когато има критерии за отпускане на средства на общините. Или трябва да бъдат  само в рамките на целевите субсидии за капиталови разходи, които в момента са около 170 мил. лв. за всички общини в България, но трябва да бъдат увеличени поне със 120 мил., за да достигнат сумата 300 мил. Лв., но и да бъдат по критерии, по които сега общините получаваме целева субсидия за капиталови разходи и в бюджета на всяка община. Другият вариант е постановленията на МС да бъдат една сума за общините като цяло и според брой на населението, и според територията, и километри общинска мрежа да бъдат разпределяни на общините. Така никой няма да се чувства ощетен и няма този въпрос да бъде поставян отново, защото той беше горещ вчера, но ако няма принципни критерии ще бъде горещ и в следващия мандат, независимо кое правителство управлява. Раздаване на средства по този начин имаше и при предишни правителства. Спомняме си едни 500 мил., които бяха раздавани при правителството на Орешарски. Аз ще ви дам един такъв пример – и сега Община Карлово не е сред привилегированите общини да получават пари от постановления, а по времето на правителството на Орешарски ние кандидатствахме с проекти за 14 мил. лв и получихме 500 хил. лв., колкото общини примерно 10 пъти по-малки от нашата. Когато няма принципни критерии проблем ще има независимо кой управлява.

Водещ: Говорейки си критерии към този момент, какви са официалните критерии, по които става това разпределение, отчитат ли се всъщност  действителните проблеми, които всяка една местна структура има? Вчера г-жа Фандъкова каза „Мащабите на общините са различни, предизвикателствата, обаче са сходни“. Действително можем ли д а говорим за сходни предизвикателства?

Емил Кабаиванов: Разбира се, че можем да говорим, аз затова казвам и говоря за принципи. Всяка община има общинска пътна мрежа -четвъртокласна. Примерно Община Карлово има 190 км общинска пътна мрежа, друга община „Х“ има примерно 100 км, третият има 20, другият има 250. Критерият е дължината на общинската пътна мрежа,  другият критерии е дължината на уличната мрежа на една община, дължината на водопроводната мрежа, на канализационната мрежа, брой населени места, територия и население на общината. Това са обективни критерии, които ги има в Националния статистически институт и като има обективни критерии на базата на тях се определя един общ алгоритъм и средства се разпределят по този начин. Но аз ви казах, има два варианта- изобщо да няма постановления на МС и парите, които сега годишно между 250 и 300 мил. се разпределят по този начин на общините и има недоволство, е да влязат в бюджета на общините още в Закона на държавния бюджет на Република България под формата на целева субсидия за капиталови разходи. Примерно тя от 170 мил. да стане 300 или 350 мил. и всяка община тогава ще си знае бюджета, какви средства има, ще си планира за следващата, за по-следващата година. Когато държавният бюджет върви с увеличение на брутния вътрешен продукт(БВП) също няма как тази субсидия да бъде намалена, тя може да бъде увеличавана плавно с темпа на увеличаване на БВП, тогава проблем и такъв въпрос няма да има. Другият вариант е ако има такива големи излишъци, правителството решава – ето 300 мил. има за общините за инфраструктура, хайде сега да ги разпределим на всички общини, по критерия, по който да определяме колко целева субсидия да има за всяка една от тях. Пак има принцип, пак има критерии и няма недоволни. И ако това не бъде направено ви казвам, че което и следващо  правителство да дойде, който и да е министър-председател, на някое общо събрание този въпрос отново ще бъде повдигнат.

Водещ: Можем ли да говорим за едно неофициално разделение на градски и селски общини?

Емил Кабаиванов: Градските и селски общини те по принцип са, има такова деление, когато в оперативните програми на ЕС има „Развитие на селските райони“ има и „Региони в растеж“. „Региони в растеж“, в което попада и моята община са 39 градски агломерации в градове до 20 хил. души население. Но въпросът е по-скоро, има ли разделение между общини, кметове от управляващата партия или мнозинство и други, които не са. Да има такова разделение, имало го е винаги през годините, но когато годишно се разпределят средства от капацитета 200-300 млн. лв. тази разлика вече се задълбочава много, защото всяка община има нужда. И как ще прецениш, че общината „Х“ ще и отпуснеш 4 млн., за да си направи 3 улици или 5 км водопровод, а на другата няма да и отпуснеш? Защо? Защото кметът е от управляващото мнозинство. Ами ето това е разделението и не трябва да има такова разделение. Като няма такова разделение, няма да има и никакъв проблем.

Водещ: Настроенията обаче, които видяхме на вчерашното събрание, можем ли да ги свържем с факта, че  все пак ни предстоят и избори?

Емил Кабаиванов: Разбира се, това е политически акт и той има връзки с изборите. Има връзки и с желанието на опозицията в лицето на най-голямата опозиционна партия БСП да дойде на власт, простичко казано, или пък поне да се представи добре на европейските избори. Но сигурно, ако имаше критерии и принципно разпределение на средствата, просто и да искаха БСП да направят такава политическа демонстрация, те нямаше да имат основание.

Водещ: Може ли с наближаването на изборите тези настроения да се засилят и един иначе добре работещ досега орган, какъвто е НСОРБ да бъде разцепен, разединен?

Емил Кабаиванов: Това, което вчера се случи не беше реакция срещу председателя на националното сдружение, кмета на Велико Търново или срещу нас членовете на УС. Това беше една реакция срещу централното управление на държавата, защото национално сдружение на общините няма права да бъдат разпределени никакви средства, ние не присъстваме в някои от органите, които решават как да бъдат разпределени тези средства. Ние просто сме една организация на кметовете. Няма да се стигне, според мен, до разцепление в националното сдружение, това е най-стара организация, обхващаща всички общини. Не знам как ще постъпят, колегите най-вероятно няма да участват в заседания на съвета до края на мандата. Но те не са и толкова много, това не е голямо притеснение, фактът обаче е неприятен безспорно. Имало в такива случаи през 2000г.,  2003г. и следващите години  пак заради липса на принципни решения по определени проблеми, не в сдружението, а в правителството. Това, което се случи вчера беше акт на опозицията срещу управляващите. Така че до разцепление аз не очаквам да се стигне.

Водещ: Може би пак стигаме до така чаканата децентрализация. Вчера и инж. Панов обърна внимание на една необходимост от промяна в отношенията между местната власт и държавата. Ще се случи ли това изобщо? Тази тема я обсъждане вече 10 години поне.

Емил Кабаиванов: Повече даже, около 20 години с променлив успех. Последните години обаче процесът на децентрализация спря. Вчера ваши колеги журналисти ме попитаха защо така се случи, аз казах: „за да спре обезлюдяването на България, да намалим остротата на демографката криза трябва в България да се води регионална политика“. Тази свръх централизация, която имаме през последните години в държавата, тя прави държавните институции тромави, неефективни и в крайна сметка българските граждани не са доволни от работа на администрацията и тя не работи. Резултатите от нейната работа не са качествени и такива каквито искаме. Как и на къде трябва да вървим? Ами посоката, в която се развива през последните 40 години Федерална Република Германия – с три нива на самоуправление – общини, региони или области и централно правителство. Това значи освен да се избират кметове и общински съветници, да се избират областни управители, областни събрания и бюджетът да има 3 компонента. Бюджет на централната власт, за да решава национални проблеми, бюджет на регионалната власт, за да решава регионални проблеми, например проблемите на област Пловдив, този бюджет да бъде под контрола на Областен съвет и Областно събрание и местен бюджет – бюджет на общините. Като има разпределение на правата, но и на отговорностите на властите, на трите нива на самоуправление в държавата, като имат бюджет, с който да решават проблемите на общностите – национални, регионални, местни нещата ще вървят много по-добре. Администрацията ще работи по-добре, защото тя ще бъде много близко до  хората, които са я избрали да бъде такава администрация. Просто трябва да следваме примера на една Германия – най-бързо развиващата се, най-силна държава в ЕС и една от утвърдените световни демокрации. Иначе български модел трудно бихме намерили. Ние се лутаме последните 30 години какво да правим, но стъпвайки например върху германския модел, ние можем значително да подобрим механизма на действие на държавните институции, като цяло и  връзките между тях.

Водещ: Да, примерът да е на лице, посоката очевидно е ясна, остава само да има волята за стъпването в правия път.

Емил Кабаиванов: Политическата воля последните години, не я виждаме. Надявам се, че ще бъде ускорено след европейските избори, защото това е посоката, иначе свръхцентрализацията създава свръх проблеми.

Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА