Емил Кабаиванов: Необходимо е стягане на редиците в дясно, очертаване на бъдещия път на развитие и готовност за участие в политиката

снимка: Община Карлово

 

 Д-р Емил Кабаиванов, кмет на Карлово и председател на СДС в периода 2012-2013 г. в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

 

 

Водещ: На фона на циркулиращото в медийното пространство нестихващо напрежение и скандали, участници в които са както управляващи, така и опозиция, на фона на ескалацията сред коалицията на патриотите, такава като че ли се заформя и в дясното, сред редиците на Реформаторския блок. Националния съвет на „Движение България на гражданите“ (ДБГ) замрази членството си в блока и обяви, че няма да участва в органите на управление на коалицията. Предстои допитване сред членовете на ДБГ, като Националния съвет дава и едномесечен срок на останалите членове на Реформаторския блок да обявят подкрепата си към тях, в противен случай ще напуснат редиците. Какви са причините за тяхното решение, ще получат ли желаната подкрепа и настъпва ли време разделно сред десните формации? Тези и още въпроси коментираме с д-р Емил Кабаиванов, кмет на Карлово и председател на СДС в периода 2012-2013 г.

Емил Кабаиванов: Слушах внимателно вашия анонс, въпросите са много наистина. Но това, което се случва сега в дясното,  да я наречем традиционната десница, истинската десница, то започна преди още последните парламентарни избори – с различното говорене в Реформаторския блок, с това, че една част от Реформаторския блок тогава се обяви за опозиция, а другата остана в управлението и от там нататък всичко, което се случва сега, корените му са точно в онова време. И не е нещо неочаквано, специално за мен и хората от СДС, които участваме според възможностите си в политиката на дясното.

Водещ: Казвате не е нещо неочаквано, основните мотиви обаче са липса на опозиционност сред редиците на реформаторите, опити дори за феодализиране на общини, заговори се и за застрашаване на демокрацията. Доста силно звучат подобни думи. Действията не са изненадващи, но пък основателни ли са изтъкнатите причини и съответно ще получи ли ДБГ очакваната подкрепа?

Емил Кабаиванов: Това не мога да кажа, но в дясното висят няколко основни въпроса, на които все още не е даден отговор. Първо – как ще се стигне, възможно ли е да се стигне до обединена десница? Минава ли това през създаване на нова политическа формация или е възможно това да стане във формат коалиция? Може ли да стане това обединение с лидерите, които досега ръководят десните формации? И още нещо – какво е отношението на тази десница към голямата дясноцентристка партия и член на ЕНП – ГЕРБ. И още един, последен въпрос- какво е това, което трябва да обедини нас, десните хора, които определяме себе си за десни, за да бъдем заедно и да дадем ДБГ напред. Казвам „България напред“, защото не е тайна и много хора го знаят, някои го изричат, за някои не е удобно да го кажат, но България се нуждае от административна реформа, България се нуждае от реформа в областта на здравеопазването, пенсионното дело и много основни сфери в обществения живот, така че тази десница на всичкото отгоре пък тя трябва и да гарантира българските интереси в глобална Европа. Имам предвид българското достойнство, българската история, правата и интересите на българите в България и на българските диаспори извън границите на страната. Ето на тези въпроси трябва да може да даде отговор тази десница. Но дали това ще стане с хората, които ръководят сега отделните формации в дясно, аз по-скоро съм скептик.

Водещ: Доста важни въпроси поставихте. Не направиха ли именно подобни разделителни линии сред реформаторите, подобни личностни дори противоборства, блока изключително непривлекателен за избирателите? И всъщност това разделяне няма ли за пореден път да изиграе отново една лоша шега, оставяйки десните автентични формации извън парламента?

Емил Кабаиванов: Ако трябва да направя един анализ на Реформаторския блок в момента, той се различава съществено от блока при неговото създаване, и то главно не по участниците в блока, а по-скоро по посланията и енергията, която излъчва към българските десни избиратели. Той в момента не генерира тази енергия и идеи, които да карат хората да гласуват за Реформаторския блок. И той в това му състояние, в което е в момента или трябва да се реорганизира и да се обнови, или просто няма смисъл от неговото съществуване. То може да продължи още година-две до едни парламентарни избори, но това не е перспектива и не кара хората да ни подкрепят и гласуват за Реформаторския блок.

Водещ: Връщам ви отново на новините, произтичащи от ДБГ. Казахте, не е изненада, но можем ли да приемем подобни действия като един опит за ясно, категорично разграничаване на движението от страна на ГЕРБ, заявявайки се като алтернатива?

Емил Кабаиванов: Това, че колегите от ДБГ са решили или се изявяват като алтернатива е много добре, само че на мен ми идва на ума нещо друго – когато правиш това, трябва категорично да изтеглиш своите представители от властта, а те в момента имат няколко. Няма да назовавам имена, те си ги знаят. Т.е. тази политическа игра, която се играеше с блока, по-скоро или поведение –да сме в управлението, но да сме опозиция, не върви. Или си опозиция, или си управление. Средно положение няма. Между впрочем, това ще разберат и колегите от „Обединени патриоти“, които сега точно играят това: ние сме против, ама сме вътре, без нас не може. Резултатът ще стане ясен на следващите парламентарни избори. В България вярно, че политиката в последните години се превърна в нещо прагматично или управляващите я превърнаха – аритметика, толкова и толкова гласа, равни на мнозинство, но десните хора в България, хората, които имаме самочувствието, че защитаваме едни дясноконсервативни идеи, искаме да виждаме и идеи в политиката, а не само прагматизъм и аритметика: ние сме в управлението и даваме нашите гласове, за да има правителство. Идеи и кауза няма – тази кауза, за която сме говорили много пъти. Да не казвам, че вече една година стана, откакто в публичното пространство виси въпросът за българска национална доктрина и никой не се хваща да го работи. Вместо това се приемат закони за частна охранителна дейност, които след това се оспорват в Конституционния съд, хаби се енергия за много други неща, но най-важното – не се работи, не се работи, защото няма идеи, няма кауза. А тази автентична десница или традиционна десница, обединена, съединена –дали в коалиция, дали в нов политически субект – трябва да даде точно тази идея или няколко идеи, обединени в тази кауза, която да движи България напред.

Водещ: Безспорно, подобни случаи отново насочват вниманието към автентичното дясно пространство. Тук какво следва обаче? Казвате, скептик сте за евентуални разговори за обединение на формациите в този им вариант може би, необходимо е някакво преформатиране на редиците. Как стои въпросът обаче за търсенето на евентуални идейни съмишленици в парламента, коалирането с различни формации?

Емил Кабаиванов: Аз мисля, че всяка от тези формации, определящи себе си за традиционна десница – те са няколко, които имат организации, имат и някакъв вътрешнопартиен живот, дебат, разговор, трябва първо да си дадат този отговор за себе си. Ние в момента в СДС правим точно това. Започнахме поредица от  регионални срещи, на които дебатираме тези въпроси – СДС накъде, с кого, в какъв формат, отношението към ГЕРБ, и на тези въпроси ние в разговор и диалог търсим отговора. Трябва всяка формация да си даде отговора на тези въпроси, след което националните ръководства на формациите да излъчат работни групи и да сядат да разговарят по тези теми и да търсим това, което ни сближава, за да има десница. Иначе е много удобно в България да няма обединена десница, защото този дясноконсервативен избирател, който харесва традиционните български ценности, който го боли за България, иска България да се движи напред, да няма свързаност между олигархия и държавна власт, съдебна система да работи добре – точно този човек и този български гражданин иска да има и такава десница, която на всичкото отгоре да даде и посоката на България напред. Казах България – по мое мнение – е държава в момента, която се движи от едно по-добро потребление, от там дава ръст на икономиката, но с никаква идея, че България се нуждае от дълбоки реформи в основните сфери на обществения живот, иначе ние изоставаме драматично от средноевропейския стандарт. А пък нашият цивилизационен избор е европейската християнска цивилизация, нали? Само че там нещата стоят така: има децентрализация, там държавата не е свръхцентрализирана, както при нас, управлението е близко до хората, много ефективно, проблемите се решават бързо, много по-евтино и държавата функционира добре. При нас нещата не стоят добре, нито като функциониране на държавата, нито като функциониране на икономиката.

Водещ: Предстои да се види накъде ще поемат от тук редиците на СДС. Как изглеждат те обаче към този момент и какво казва гласът на десния избирател? Чува ли се едно удовлетворение от сегашното запълване на пространството в дясно или по-скоро ще се търсят различни методи за удовлетворяване на електората?

Емил Кабаиванов: Десният човек в България, седесарят, този, който членува в СДС сега, пък и този, който определя себе си като седесар, иска точно отговор на тези въпроси – как се създава обединена десница, на какви принципи, какъв формат, и отговор от тази обединена десница на основните въпроси на деня и на следващите десетилетия. Има ли такива хора, които могат да дадат отговор на въпроса – има. Затова всяка партия спешно трябва от десницата да започне вътрешен разговор, да си отговори на тези въпроси със своите членове и симпатизанти, както го правим сега в СДС. В събота бяхме в Благоевград, тази вечер сме във Велико Търново, в четвъртък в Пловдив – и в следващите един-два месеца трябва да намери отговори вътре във формацията и тогава да се сяда с контактни групи, работни групи. Защото европейските избори са през май месец следващата година, местните – октомври, но е възможно да бъдат изпреварени и от парламентарни избори. Десницата трябва да има готовност да участва, за да гарантира движението на България напред.

Виктория МЕСРОБОВИЧ