Емил Нешев, ПСС: Една спасителна акция не може да бъде остойностена

Информационна агенция "Фокус"

Емил Нешев, директор на Планинската спасителна служба към Българския червен кръст в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио “Фокус“ по повод Межународния ден на доброволеца

Водещ: Наскоро беше спасен 29-годишен мъж на ръба на седловината Кончето в Пирин. В тази връзка все още в България не се правят точни изчисления на спасителните акции. Защо това е така?

Емил Нешев: Да кажем няколко думи за Планинска спасителна служба, за да се разбере по-добре за какво става въпрос. Спасителната служба е създадена през 1933 година от ентусиасти планинари и медици, като началото е било преди всичко в района на Витоша. Постепенно, с развитието на туризма и другите планински спортове, като ски и алпинизъм, постепенно започват да се увеличават броят на спасителите, съответно и отрядите. Така че ПСС е преди всичко доброволна организация. В състава си имаме около 520-530 доброволни спасители, а като част от тези доброволни, само около 45 са щатни. Всички останали са доброволни. А когато се случи една такава спасителна акция, тези доброволци ги вдигаме понякога и през нощта, понякога и два пъти на денонощието, те зарязват и работата си, която е най-различна, включително може да са лекари в болница, може да са пожарникари, може да са адвокати, може да са всякакви, те зарязват работата си. В същото време работодателите не са чак толкова благоразположени към нашите доброволци, за да ги освободят безвъзмездно – някои от тях имат проблеми, взимат си отпуска, за да излязат в акция. И си представете какво означава това за един доброволец – отпуски, проблеми в работата си, зарязват си семейството само и само да ходят да спасяват. И веднага задаваме въпроса – това нещо как точно може да бъде оценено, с каква стойност, това колко би струвало – 5, 10, 100 лева, колко? Това е причината, заради която ние да не можем да остойностим една спасителна акция. Трудът, който полагат тези спасители е безценен. Рисковете, които поемат, също не могат да бъдат оценени. Може да оценим колко коли са излезли на терена, колко литра бензин сме похарчили, колко екипировка сме съсипали, и това е всичко. Но това е само част от една спасителна акция. Искам да допълня, че ПСС към Българския червен кръст (БЧК) е член на една световна организация на планинските спасители ИКАР от 1971 година. И тази година за първи път на Конгреса на ИКАР в Шамони са започнали опити да се остойности една спасителна акция, колко би струвала тя, като всички, които размишляват на тази тема, казват, че всичко е много условно. Но в крайна сметка се стига до една цифра за един средностатистически случай в Европа, оценявайки труда на спасителите, оценявайки материалната част, оценявайки болничната помощ, след болничното възстановяване, болничните след това от работодател – въобще целият процес на един травматизъм, се стига до една цена от 120 хил. евро за средностатистически случай. Но има много фактори, които нямат стойност, за да можете да бъдат включени в някаква оценка. Затова казвам, че няма цена една такава спасителна акция.

Водещ: И точно в тази връзка трябва да се обърнем към всички туристи, които поемат рискове в планината, за това, че една спасителна акция наистина не може да се остойности, най-малкото жертвата, която ще направят доброволците, както и другите, които участват в нея.

Емил Нешев: Точно така е. Тук е моментът да кажем на всички, които посещават планините, че ПСС никога не е отказвала и няма да откаже помощ, независимо от това дали човек има застраховка или няма застрахова. Първо ще спасим човешкия живот, и след това ще търсим възможността да възстановим част от разходите, които ние правим по една спасителна операция. Това се надяваме да се случва чрез планинските застраховки, тъй като така или иначе от 2000 година насам в България спасителните дейности са платени. Ние ще подадем винаги ръка на хората, които бедстват в планината, въпросът е сега и всички пребиваващи в планината да подадат и на нас ръка, правейки си планинска застраховка, защото това за нас е много важно.

Водещ: На края на годината правим равносметка – да ни кажете планинската застраховка увеличава ли се като индивидуален подход на хората или не отчитате такова повишаване? Стават ли по-отговорни в това отношение хората?

Емил Нешев: Трудно можем да направим статистика дали се увеличават или не, защото в крайна сметка планинската застраховка е продукт на застрахователните компании. Информацията за това колко такива застраховки са направени, е при тях, ние не разполагаме с такава информация. Ние можем да дадем информацията за оказаната помощ, колко всъщност са акциите, които правим в планината, колко от спасените имат или нямат застраховка. Мога да кажа, че относително малък процент от хората, които спасяваме, нямат застраховка, което от една страна е много добре, но от друга страна трябва да кажем, че има и такива, които нямат застраховка, и тогава се чудим какво да правим. Но в крайна сметка за нас удовлетворението е спасеният човешки живот.

Водещ: Какво ще кажете за ползването на мобилното приложение, което ПСС разпространява?

Емил Нешев:  Използва се. Има и други начини да се подаде информация за координатите. Съвременният свят разполага с толкова много възможности за локализиране. Приложението на ПСС е препоръчително, защото с минимум усилия може да се изпратят координатите чрез SMS, тоест, дори да няма достатъчно добър сигнал да се обадиш по телефона. SMS-те по-лесно минават през мрежата, отколкото разговорът. Така че това е може би един от най-добрите начини да съобщиш за инцидент. Макар че винаги препоръчваме известието за нещастен случай да става чрез единния европейски номер за спешни повиквания 112, тъй като това е най-надеждният и сигурен начин да се получи такава информация.

Водещ: И в Деня на доброволеца, ако някой реши и не е част от вашите структури, и иска да помогне, как да го направи?

Емил Нешев: Предполагам, че той би искал да стане планински спасител. Това става по местоживеене, там, където имаме отряди на ПСС. Да се свърже с ръководството на отрядите, да каже, че иска да стане доброволец към ПСС, и те ще обяснят точно какви са критериите, начинът на провеждане на обучението и всички останали подробности. Най-общо казано, необходимо е кандидатът да има планинарски умения, да може да кара прилично ски, тъй като много често ние караме ски в необработени терени, когато извършваме спасителни операции. Да има някакво понятие от алпинизъм, от алпийски способи, тоест, да може да борави с въже, карабинери, въобще с алпийски инвентар. И оттам нататък да има голямото желание и добрата воля да изкара 2-годишното обучение. В общи линии това е нещото, което може да направи желаещият.

Водещ: И да има хъса да бъде доброволец и да е готов да изпадне в ситуации, които вие описахте в началото.

Емил Нешев: Разбира се, така е.

Водещ: Г-н Нешев, можете да се обърнете към всички доброволци и да ги поздравите с днешния празник.

Емил Нешев: Искам да поздравя с празника всички доброволци на ПСС и не само на ПСС, всички доброволци в България, да им пожелая много здраве, много желание за работа, с което те ще изпитат удовлетворението да видиш благодарността в очите на един спасен човек, което е нещо уникално. Пожелавам го на всички.

Водещ: Готови ли си базите на ПСС за зимния сезон?

Емил Нешев: Да, можем да потвърдим, че всички бази в страната ни са в готовност за зимния сезон. С нетърпение чакаме откриването на зимния сезон и да започнем работа. Бих препоръчал на всички, които излизат в зимната планина, да запомнят две неща: едното е никога да не подценяват планината и условията в планината. Да се информират много добре за това какво се случва в планината, какви са условията там. От друга страна, много добре да преценят собствените си възможности, дали те са готови за преходите, които възприемат, дали групата, с която излизат, е достатъчно еднородна, така че да няма забавяния, да се съобразят с кратката светла част на денонощието през зимния сезон, за да може наистина да изпитат удовлетворението от пребиваването в планината.

Елеонора Чолакова