Емил Радев: В ЕС успяваме да прихванем само 1% от парите, които са изпрани и са придобити от престъпления

Снимка: ПП ГЕРБ

Емил Радев, евродепутат от ЕНП и заместник-председател на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Кръгла маса в Европейския парламент, посветена на Механизма за сътрудничество и проверка за България, както и конференция за създаването на обща европейска стратегия за борба с корупцията и организираната престъпност организира евродепутатът от ЕНП и заместник-председател на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи Емил Радев. Кога мониторингът на Европейската комисия над България ще отпадне и какви са европейските планове за борба с корупцията и тежката престъпност? Въпросите задаваме на господин Емил Радев, който е нашият първи гост. Започваме с мониторинга. Господин Радев, кога Европейският парламент най-после ясно ще заяви своето становище до Европейската комисия за отпадането му над България?

Емил Радев: С последния доклад от преди няколко седмици Европейската комисия ясно каза, че сме изпълнили всички онези 17 точки, които конкретно ни бяха дадени за изпълнение през 2017 година, и препоръчва да бъде свален механизмът за сътрудничество и проверка за България. Оттам нататък в същия доклад се казва, че преди да пристъпи към тази крачка, Европейската комисия ще чуе становището на Европейския парламент и Съвет. За съжаление няма процедура, по която да се движат и в Съвета, и в Парламента това даване на становище. Но няколко дена след като излезе докладът, в ресорната комисия на Европейския парламент по граждански свободи, правосъдие и вътрешен ред, където аз съм и заместник-председател, разгледахме доклада и за България, и за Румъния, и всички големи политически сили подкрепиха становището за сваляне на мониторинговия механизъм над България. Оттук нататък остава да извървим още няколко формални стъпки в Европейския парламент, за да бъде изпратено становището на Европейската комисия. Така че аз очаквам тези дни всичко това да се развие и да се изпрати становището. Именно заради това в този важен за България момент организирах и конференцията „12 години мониторингов механизъм – равносметката“, на която участваха освен българските евродепутати, бяхме поканили гости от България, вицепрезидента Илияна Йотова, с която, заедно с нея комисар Мария Габриел, госпожа Филиз Хюсменова и аз организирахме още през 2016 година първата конференция в подкрепа на свалянето на механизма в Европейския парламент, бяха представени и магистратите, и господин Сотир Цацаров и господин Иван Гешев като представители на прокуратурата, господин Георги Чолаков – председател на Върховния административен съд, господин Боян Магдалинчев, представляващ Висшия съдебен съвет. От Европейската комисия беше директорът в генералния секретариат, който отговаря за мониторинговия механизъм, господин Уилям Слийт, който пряко наблюдава този механизъм. И, разбира се, и доста гости. И ние ясно заявихме българската позиция, че реформите, които трябваше да извършим, са свършени, но ние продължаваме напред, защото независимо с или без механизъм, ние дължим на българските граждани справедливо правораздаване, много по-бързо, борба с организираната престъпност винаги и по всяко време. И оттам нататък, разбира се, като страна, която спазва върховенството на закона, демократичните принципи, свободата на медиите, да продължим напред с реформите, така че да бъдем над средните европейски нива.

Водещ: Каква бе равносметката от работата на този мониторингов механизъм в резултат на 19 изпратени доклада?

Емил Радев: Този мониторингов механизъм в началото, през 2007 година, е имал много важна роля, защото тогава и българското законодателство се е нуждаело от модернизация и синхронизиране с европейското, и е трябвало да се направят множество реформи и в съдебната система, и в борбата с организираната престъпност, с корупцията и т.н. Но България през тези 12 години извървя страшно голям път. Може би обаче в последните години ние виждахме как, тъй като няма ясни критерии, какво точно трябва да се изпълни, за да бъде свален механизмът, в последните години започнаха да се дават противоречиви критерии, изпълняват се едни, дават се други, и всичко това започна да се използва и за вътрешнополитически цели, за вътрешнополитически борби. Да не говорим, че през цялото това време този мониторингов механизъм даваше възможност за външнополитически атаки над България. И тук ще кажа, че няколкото държави членки, които и до момента възпрепятстват България да влезе в шенгенското пространство, въпреки че още преди 7 години изпълнихме техническите критерии и прилагаме абсолютно цялото шенгенско законодателство по външните си граници, благодарение на вътрешнополитическите цели, които преследват, те просто използваха мониторинговия механизъм като претекст да не бъдем приемани в Шенген, въпреки че и Европейският парламент, и Европейската комисия многократно е заявявала, че това е недопустимо – да се използва по такъв начин мониторинговият механизъм, но това все пак е факт. Едва през 2017 година, когато бяха поставени ясните 17 точки, които трябва да изпълним, в 6 раздела, и видяхме, че просто за две години ние успяхме да изпълним всички тези препоръки и стигнахме до момента, когато се препоръчва да се свали този мониторингов механизъм за България. Не така за съжаление стои ситуацията в Румъния, за разлика от България, където се казва, че реформите вече не могат да отстъпват назад, в Румъния се говори за отстъпление от принципите за независимост на съдебната система, на върховенството на закона. Видяхме, че Румъния даже се опита да приеме законодателство, което да декриминализира корупцията по високите етажи на властта. Те се опитаха да приемат законодателство, в което се казва, че когато е до 40 и няколко хиляди евро престъплението, едва ли не то не е престъпление. Всичко това доведе до това, че мониторинговият механизъм над Румъния ще продължи още неизвестно до колко. Такива са констатациите на Европейската комисия, такива бяха и забележките в Европейския парламент при гледането на доклада за България и Румъния.

Водещ: Господин Радев, вие организирахте и конференция за създаване на обща европейска стратегия за борба с корупцията и организираната престъпност. В нея участва и европейският главен прокурор Лаура Кьовеши, заедно с бъдещия българския главен прокурор и сегашния все още главен, който се очаква да стане може би председател на антикорупционната комисия. Възможен ли е общ европейски фронт за борба с корупцията?

Емил Радев: Не само, че е възможен, но той е крайно нужен. Защото виждаме, че проблеми с корупцията има във всяка европейска държава. И това най-ясно стана през доклада, който през 2014 година изкара Европейската комисия, който наблюдаваше всички държави членки и нивото на корупцията в тях. И се видя, че огромни проблеми има във всяка държава. Толкова бяха стряскащи фактите, че Европейската комисия не посмя да изкара втори такъв доклад, въпреки че той беше замислен като ежегоден. И ние в Европейския парламент вече над пет години настояваме да има такъв ежегоден доклад. Затова и Европейският парламент през 2017 година излезе с доклад по собствена инициатива, който да иска да се създаде общ европейски мониторингов механизъм за всяка една държава членка, за върховенство на закона, ниво на демокрация, свобода на медии, борба с корупция. И, разбира се, освен препоръки, когато някоя държава членка не изпълнява тези препоръки, да има и санкции. Виждаме, че новата ЕК даде надежда, че този механизъм ще се сбъдне. Госпожа Урсула фон дер Лайен ясно заяви, че започва да се работи по този механизъм. Така че това изслушване, което се проведе на конференцията, беше точно с такава задача – да чуем всички онези, които работят за борба с корупцията. Там бяха представители на Европол, на Евроджъст, европейският главен прокурор, италианският прокурор, завеждащ звеното „Антимафия и антитероризъм“, господин Гешев – новоизбран главен прокурор на България, представители на неправителствения сектор. Така че чухме всички както бъдещите планове на Европейската комисия, така и реалните стъпки в отделните държави членки. И аз се надявам, че оттук нататък ще имаме в много кратко време нужните законодателни предложения, които да дадат много по-добър инструментариум на правоохранителните органи, на съдебните системи на държавите членки, да се борят с корупцията и организираната престъпност.

Водещ: Кои са основните акценти, върху които ще стъпи бъдещата обща европейска стратегия за борба с корупцията?

Емил Радев: Първо и най-главно е да има много по-добро сътрудничество между държавите членки и между правоохранителните органи, да се разменя много по-добре и по-бързо информацията, много по-бързо да е и правораздаването. Една от главните задачи тук има и новосъздадената европейска прокуратура, която е създадена за това в много по-кратки срокове да се извършват разследванията и виновните да се изправят пред съда, и да се събират доказателства. Защото виждаме, че престъпленията вече са трансгранични, обхващат две, три, че и повече държави членки. И тук е много важно сътрудничеството. Второ, трябва да подобрим много законодателството за борбата с прането на пари и финансирането на тероризма. Защото тъжната статистика е, че успяваме да прихванем само 1% от парите, които са изпрани и са придобити от престъпления. Следващата стъпка е много по-добра законодателна рамка за отнемане на незаконна придобито имущество. И тук с гордост можем да кажем, че България е една от четирите страни, която има много по-напреднало законодателство, което позволява да се отнеме незаконно придобито имущество, даже което да не е свързано пряко с извършваните престъпления, като другите такива държави, които имат подобно законодателство, са Великобритания, Ирландия, Италия и частично Испания. Това са страни, които са имали огромни проблеми и с организираната престъпност, с мафията и терористичните организации. Така че тук наистина може да се ползва и българският опит, защото въпреки че нашата икономика не е толкова развита и силна, ние сме запорирали имущество за два милиарда лева и водим дела, нашата антикорупционна комисия води дела за още три милиарда. Така че виждаме, че има резултати от това законодателство. Но важното е да има и общоевропейски инструменти, които да ни позволят наистина да не могат да се спасяват в друга държава членка престъпниците, да прехвърлят активи в друга държава членка, да се прехвърлят финансови средства в държави, които имат по-слабо наблюдение върху прането на пари. Така че целият ЕС да бъде едно сигурно място, с общи теми и общи инструменти за борба с корупцията и организираната престъпност.

Водещ: В какъв период от време ще бъде изработена тази обща европейска стратегия?

Емил Радев: Така или иначе ние чухме препоръките от всички, които участваха в конференцията. Оттук нататък очакваме Европейската комисия да направи първата стъпка. Защото много добре знаете, само Европейската комисия е със законодателна инициатива в Европейския съюз. Но от това, което виждам, ние в Европейския парламент сме готови да действаме много бързо за приемане на такова законодателство. Разбира се, с докладите по собствена инициатива ние ще предлагаме такова законодателство на Европейската комисия. Новата комисия вече се сформира, тя направи днес първото си заседание. Така че очакваме в близките месеци да започне да се работи по тази стратегия за борба с корупцията и организираната престъпност и да виждаме реални законодателни предложения.

Водещ: Вие ще окажете ли натиск върху работата на комисията? Възможно ли е от Европейския парламент да го направите?

Емил Радев: Разбира се. И ние това го правим почти всеки ден и със становищата, които приемаме, и с разглежданите законодателни предложения, и с докладите по собствена инициатива, и с приеманите резолюции. Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешен ред е основен двигател, който инициира новите стратегии, които призовават комисията да действа по-бързо и разбира се, да приема много по-добро законодателство. Имайте предвид, че ние в Европейския парламент обикновено, когато има законодателство за върховенство на закона, за борба с корупцията, срещу прането на пари, ние инициираме много по-напредничаво и по-широко законодателство от това, предложено от Европейската комисия. За съжаление, държавите членки, в лицето на Съвета, невинаги приемат такъв подход. И аз тук ще дам пример със законодателството за пране на пари, където и Комисията, и Парламентът искаха много по-бързи действия, много по-големи правомощия. Но държавите членки бяха скептични и това не се прие от Съвета. За което даже в последния регламент, по който аз бях докладчик, за обмен на финансова информация, и Комисията, и Парламентът излязоха със специална декларация, която изрази недоволството си от това, че не успяхме да разширим правомощията и сътрудничеството между органите за финансово разузнаване, Европол и разследващите органи.

Цоня Събчева