Емил Радев, ГЕРБ/ЕНП: 10-годишна погасителна давност за физическите лица ще премахне понятието „вечен длъжник“

 

Емил Радев, евродепутат от ГЕРБ/ЕНП, в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

 

Водещ: Въвеждането на 10-годишна абсолютна погасителна давност за физическите лица чрез промени в Закона за задълженията и договорите, предлагат народни представители от ГЕРБ. Промяната стана обект на обществено обсъждане. Край на вечния длъжник. Господин Радев, кое налага предложението за въвеждането на тази поправка?

Емил Радев: В 21-и век в България съществува понятието вечен длъжник и огромен брой български граждани на практика са подложени на това невероятно изпитание за техния живот. Това е години наред, въпреки че им е продадено цялото имущество няма как да погасят задълженията си, те продължават да стоят длъжници, продължават срещу тях изпълнителните производства, 10, 15, че и повече години и за съжаление в България даже след смъртта на длъжника, ако неговите наследници приемат наследството, те приемат тези дългове и продължават те да ги изплащат. Невъзможно е при една страна-членка на Европейския съюз да няма начин тази нелепа ситуация с вечните длъжници да продължава. Защото по един или друг начин в почти всички държави-членки на Европейския съюз има процедури, които позволяват на длъжника в един момент да се освободи от дълговете, било то чрез абсолютна давност, било то чрез процедури на несъстоятелност на физическо лице, или така наречената „потребителска несъстоятелност“. Но единствено България, Хърватска и Малта нямат такъв режим и в нашата страна, за съжаление, това нещо продължава прекалено дълги години. Над 60 хиляди семейства в момента са с финансови затруднения, с образувани изпълнителни производства и всичко това ние трябва да дадем възможност на всички тези хора след един дълъг период от време, какъвто е 10-те години, да се освободят от дълговете си, да почнат наново да градят семейната си икономика, да могат нормално да придобият имущество, жилище,             без да се притесняват, че веднага то ще бъде обект на атака от кредиторите. Да могат да излязат на светло и в трудово-правните взаимоотношения, защото множество от тези хора от страх, че ще им бъде запорирано трудовото възнаграждение стоят в сивия сектор, не сключват трудови договори, от което главно страдат работниците и служителите, и разбира се, и държавата губи от данъци и осигуровки.

Водещ: Поправката изключва случаите, когато задължението е разсрочено и отсрочено. Това няма ли да накара кредиторите от сега нататък да се стремят именно към такива варианти?

Емил Радев: Отсрочените и разсрочени задължения стават с двустранно волеизявление, с две думи – и кредиторът, и длъжникът по някакъв начин трябва да участва в тази процедура, да се подпише нужния анекс. Така че в случая това е законова хипотеза, когато по някакъв начин страните са уредили да се разсрочи или да се отсрочи задължението, те доброволно и двете страни това да стане по този начин, така че тук даваме възможност това, което са се разбрали страните да го уважим и да продължат процедурите, така, както са предвидени в закона.

Водещ: Добре, но това разсрочване може да продължи много дълго и ще прескочи, може да прескочи този 10-годишен срок?

Емил Радев: Да, затова казваме, когато кредиторът е съгласен да се разсрочи едно задължение, то значи, че и длъжникът няма да бъде подложен на изпълнителни процедури по отнемане на имуществото в периода на разсрочване. Така че в тези процедури не тече тази погасителна давност. Тя ще тече след изтичане на разсрочването или отсрочването. Това е, пак казах, в интерес на длъжника се прави това разсрочване и отсрочване.

Водещ: Господин Радев, ако към края на този 10-годишен срок започне съдебна процедура срещу длъжника и тя продължи и след изминаването на тези десет години, какво се случва?

Емил Радев: Веднага след изтичането на тези десет години с едно просто волеизявление на длъжника в рамките на съдебната процедура. Да, изтекла е абсолютната погасителна давност, от тук нататък моля да прекратите това съдебно производство и то ще бъде прекратено. И на практика няма да може да се преследва длъжника повече за тези задължения. Това междувпрочем в момента съществува при публичните задължения. Държавата също е въвела само за публични задължения, освлен петгодишната нормална давност, десетгодишна абсолютна погасителна давност. И крайно време е да приравним публично-правните и частно-правните в един режим, така че наистина да може и при частно-правните задължения да има някакъв краен срок. Защото десет години е прекалено дълъг срок. За десет години кредиторите, обикновено още на петата, шестата година, са успели да си погасят задължението или да стигнат до имуществото на длъжника, да разпродадат каквото могат, от там нататък остава висяко изпълнителното производство. С всяко едно действие на частния съдебен изпълнител например започва да тече нова петгодишна погасителна давност и така това може да продължи вечно. Трупат се законови лихви, трупат се разноски по производството им, и вместо да намаляват задължението то на практика расте и с годините то става едно огромно задължение, което пък съвсем не може да бъде погасено. Така че пак казах на десетата година физическите лица, ние тук говорим само за физически лица, не търговци, ще могат да се освободят от задълженията си.

Водещ: А какво се случва когато кредиторът пристъпи към продажбата на имота на длъжник и тази продажба продължи и след изтичането на десетте години. Тя спира ли се?

Емил Радев: Тя ще се спира, ако продължи след десетата година, пак казах, с едно-единствено волеизявление, без дълги съдебни процедури, без някакви особени производства, с едно волеизявление от страна на длъжника: изтече десетгодишната погасителна давност, моля прекратете това производство“ и то ще бъде прекратявано. Искам да кажа, че точно и затова ние пристъпихме към въвеждането на този по-опростен модел с десетгодишната погасителна давност, а не с потребителска несъстоятелност, защото в повечето страни при потребителска несъстоятелност се посяга обикновено и на единственото жилище на длъжника. То се продава, или той е бил принуден да си вземе съвсем малко жилище, или му се дава съвсем малка сума, за да може да си покрива наемите. Доколкото в момента в България единственото жилище на длъжника е несеквестируемо там, където той живее. И единствено ако той доброволно не го е ипотекирал например, няма как то да бъде отнето. Така че затова ние предпочетохме да има десетгодишна абсолютна давност за всички задължения, така че независимо дали задължението е от банков кредит, дали трябва да се плати на енергоразпределително дружество, на мобилен оператор, на Топлофикация тези задължения даже и да са тръгнали да се търсят по съдебен път, да са заведени изпълнителни производства  на 10-тата година ще отпаднат.

Водещ: А защитени ли са интересите на кредиторите?

Емил Радев: Да, интересите на кредиторите са защитени, защото, пак казах, 10-годишен срок е прекалено дълго време. Днес на нашата конференция бяха и от Камарата на частните съдебните изпълнители и от Асоциацията на банките, които подкрепиха този проектозакон. Истината е, че, пак казах, на 4-тата, 5-тата, 6-тата година кредиторът каквото успее да събере. От там нататък за съжаление тези задължения се прехвърлят на колекторски фирми срещу 2, 3 до 5% и от там нататък почва един абсолютно неправомерен натиск срещу длъжниците. По всякакъв начин ги тормозят по телефона, на работата им, даже знаем, че има случаи и на физическо насилие. Дали е психологическо насилието или физическо няма как. Тогава се връщат едни практики, познати ни от времето на 90-те години, които е невъзможно в една правова държава в член на Европейския съюз да има такива практики. Ние искаме всичко да бъде единствено процедури по закон, където длъжникът има ясни своите права, може да се защити, кредиторът също са му много ясни правата, а не по някакъв начин да се прехвърлят тези вземания и без съгласието на длъжниците на колекторски фирми, и, пак казах, които действат, те нямат регламент, в нито един закон не се казва по какви правила действат колекторските фирми. И обикновено те даже се представят от името на частни съдебни изпълнители, заплашват длъжниците, аз съвсем наскоро бях уведомен за случай, където колектори са се обадили на гражданка и са я притеснили за задължение от 2003 г. за мобилен телефон. Естествено, никой от нас не си пази сметките за ток, вода, телефон за 2003 г. или толкова време назад. Така че хубаво е тук да може всеки един, който по някакъв начин бъде тормозен по такъв начин да каже: извинявайте, но това задължение е повече от десет години, вие нямате право да ме тормозите.

Водещ: Тук отваряме още една тема, а именно с регламента на работата на колекторските фирми. Там също подлежи някаква законова регулация. Те са съвсем свободни в публичното пространство?

Емил Радев: Много широка тема, наистина, пак казах, няма никакъв регламент за тяхната дейност. Много често те действат на ръба на закона. Действат без да бъдат носители на вземането, с две думи те не са кредитори. Често пъти само им се дава информация за длъжниците и те на практика, без всякакво правно основание притесняват хората. Сами начисляват някакви допълнителни такси, разноски, които въобще не са съгласно някакъв нормативен акт. Задължението се качва няколко пъти повече и за всичко това, пак казах, хората биват притеснявани 24 часа в денонощието, техните роднини, деца, което е недопустимо да става по такъв начин. Надявам се наистина да не се политизира този законопроект, защото той е в интерес на огромен брой български граждани.

Цоня СЪБЧЕВА