Емил Радев: Разделянето на България от Румъния по Механизма за сътрудничество и проверка също ще създаде проблеми за членството ни в Шенген

Емил Радев, заместник-председател на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Европейския парламент, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: На заседание на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Европейския парламент евродепутатите дадоха зелена светлина за отпадане на мониторинга за България и Румъния. Обсъждането на точките на заседанието, които включваха представяне на комисията за напредъка на двете държави по Механизма за сътрудничество и проверка бе  председателствано от българския евродепутат Емил Радев, който е и заместник-председател на въпросната комисия. Какво ще произлезе оттук нататък? Наш гост е Емил Радев. Господин Радев, вече 12-та година този дискриминационен механизъм виси като дамоклев меч над по-нататъшните ни европейски перспективи, като например членство в Шенген. Можем ли вече да въздъхнем, че мониторингът за България е приключил?

Емил Радев: След вчерашното заседание на комисията ние се приближихме наистина много близко до окончателното премахване на механизма. След като Европейската комисия (ЕК) излезе с доклад, с който препоръча да бъде свален Механизма за сътрудничество и проверка за България, оттук нататък в същия този доклад Комисията каза, че ще вземе това решение, след като чуе мнението на Европейския парламент (ЕП) и на съвета. След вчерашното заседание на ресорната комисията по правосъдие и вътрешни работи, ние ясно получихме подкрепата на всички големи политически сили в ЕП и това беше недвусмислена позиция за сваляне на мониторинга за България. И тук искам да благодаря и на моите колеги от България, които застанаха на единна позиция, с малки изключения. Така че гласът на България се чу силно и, разбира се, нашите колеги и координаторите на политическите сили подкрепиха становището на парламента на практика да се свали механизма за България. Не така стои ситуацията с Румъния. Там механизмът явно ще продължи. Но това, което каза и представителят на ЕК, и което завиха и евродепутатите, е, че този механизъм се използва абсолютно незаконосъобразно да бъде спирана България за членство в Шенген. И това е мнението и на парламента, и на ЕК  – повтаряно е  много пъти. За съжаление някои държави-членки все още използват формално това основание, когато ни спират и не гласуват, защото знаем, че в съвета трябва пълно единодушие за приемането ни в Шенгенското пространство. За съжаление разделянето на България от Румъния по механизма също ще създаде проблеми, защото знаете, че за Шенген и двете страни трябва да влязат едновременно с оглед на общите граници помежду ни, общите процедури, които трябва да прилагаме. Но все пак ние се надяваме да има и бързо решение по сваляне на механизма от страна на комисията. Тя трябва да отмени решението, с което през далечната 2006 г. е договорен механизма за България и Румъния. И оттам нататък, разбира се, предстои да се борим за членството в Шенгенското пространство.

Водещ: Кога ще започне процедурата по „вдигането“ на мониторинга?

Емил Радев: На практика оттук нататък, след като се финализира процедурата в предполагам следващата или по-следващата седмица с писмо от Парламента до Комисията, оттам нататък трябва да чакаме и процедурата в Съвета да свърши, за да може и двете становища да стигнат до ЕК. И оттам нататък тя да приеме решението, което е препоръчала в доклада.

Водещ: А възможно ли е този отпадащ за България мониторинг да прелее в по-голям мониторинг за всички държави от ЕС? Процедурно, юридически как ще се застъпят процесите?

Емил Радев: Ние в момента тук говорим за отпадане на мониторинговия механизъм, въведен за България през 2006 г. Оттам нататък кога ще се приеме и дали ще се приеме Общоевропейския мониторингов механизъм за върховенството на закона, борба с корупцията, свобода на медиите, както предлага парламента… Парламентът предложи това, ние приехме доклад по собствена инициатива преди вече 3 години и виждаме, че и досега няма законодателно предложение от страна на Комисията. Виждаме, че новата ЕК заяви, поне председателката заяви, че е възможно това да стане в мандата на новия й състав, но оттук нататък трябва да извървим доста дълъг и тежък път, трябва да чуем, разбира се, и мнението на Съвета. Защото ние имаме лошия опит с доклада за нивото на борбата с корупцията, който беше изкаран за 2014 г. Той обхващаше всички държави-членки и толкова се стреснаха някои държави-членки от Западна Европа, че оттам нататък този доклад повече от Комисията не беше изкаран. Въпреки че Парламентът всяка година призовава Комисията такъв доклад да има. Така че борбата за общоевропейски механизъм с ясни стандарти, еднакви за всички страни, с възможни и не само препоръки, но ако не се изпълняват тези препоръки да се пристъпи и към финансови санкции, това в бъдеще ще бъде обсъждано както от Парламента, така и се надяваме Комисията да направи крачката напред. Защото тя е единственият субект, който може да предложи законодателна инициатива. Ние ще продължим като парламент да настояваме незабавно да се въведе такъв механизъм, защото на практика това е гаранцията за недискриминационно отношение, не само две държави да бъдат наблюдавани и да бъдат сочени с пръст. Защото виждаме, че проблемите с корупцията, с върховенството на закона са общоевропейски. Всяка държава-членка без изключение има такива проблеми. И тук трябва европейски отговор, европейска стратегия и европейски мерки, общоевропейски. И аз се радвам, че на 3-ти декември в Комисията по правосъдие и вътрешен ред ще има изслушване на тема „Създаване на общоевропейска стратегия за борба с корупцията“, което аз инициирах. Ще има участници от ЕК, надявам се тогава вече и ресорните комисари да бъдат избрани. Оттам нататък ще участват и директора на ГРЕКО, на Европол, на Евроджъст. Също така госпожа Лаура Кьовеши – европейски прокурор, ръководител на европейската прокуратура, вече избрана; шефът на службата „Антимафия“ в Италия и ще има силно българско участие също така в лицето на господин Иван Гешев, който е зам.-главен прокурор и кандидат за главен прокурор. Така че вземат се мерки да има такава общоевропейска стратегия, общоевропейски механизъм, но това става бавно, трудно се намира явно консенсус. Но Парламентът е двигателят, който ще продължи да движи тази процедура напред и да настоява спешно и бързо да има такъв общоевропейски механизъм.

Водещ: Намекнахте за риск от повторение на случилото се с доклада от 2014 г.  – т.е. да се предприеме механизъм за наблюдение над всички европейски държави-членки, но в някакъв момент той пак да ги раздели. Възможно ли е това да се случи отново?

Емил Радев: Не. Тук говорим вече за наистина общоевропейски механизъм, няма как да ги раздели. Той е замислен така, че всички държави-членки да се оценяват по еднакви критерии, едновременно, да има ежегодни доклади. Даже ние сме предложили да има помощен орган, който да оценява не както е в момента да не се знае кой чиновник точно изготвя докладите по Механизма за сътрудничество и оценка. Даже знаем, че повечето от тях не са юристи, нямат опит в правораздавателните системи. А ние сме предложили всяка държава-членка да излъчи свой представител в лицето на така уважаван юрист, който е бил или конституционен съдия, или върховен съдия, ползващ се с доверието в дадена държава-членка. Оттам нататък 15 души да бъдат излъчени от европейските институции, които са хора също с високи морални качества и доказали се в дадената област на правото. Така че да има обективни критерии, хора, които имат опит в правораздавателната система и върховенството на закона. И оттам нататък докладите да бъдат обективни.

Водещ: А като казахте за общоевропейска стратегия за борба с корупцията – тя какво ще включва?

Емил Радев: Ще включва всички онези мерки, които трябва да предприемем бързо, ефективно и то на ниво ЕС, така че този бич корупцията, която ощетява страшно много държави-членки и ЕС като цяло, да бъде сведена до минимум. Защото ние виждаме, че усещането за корупция в държавите-членки е особено високо. И тук ще дам пример с Гърция, в която усещането за корупция сред населението е 98%, в Италия е 98%, в Испания също беше с над 90%, Прибалтийските републики. Усещането за корупция и в България е много високо – 76% беше мисля, че по последни изследвания. Така че ние може да сме в средата на тази таблица, но това въобще не ни успокоява. Така че има нужда от обща стратегия за борба с корупцията, защото виждаме, че и корупционните престъпления стават трансгранични. Засягат се вече сделки или процедури в една, две, три и повече държави-членки. Аз се радвам, че ще започне да функционира от другата година европейската прокуратура, която много по-бързо ще се справя със злоупотребата с евросредства. Оттам нататък се надявам и след като започне да функционира мандатът й да бъде разширен, така че да може да се използва и за други престъпления, които са транснационални. И да стигнем до ефективно и бързо наказание на всички онези, които се ползват от корупционните престъпления, злоупотребяват с евро фондове, крадат ДДС. Така че да има бързи и ефективни наказания и те да служат за превенция на всички онези, които даже си помислят да извършват такива престъпления.

Водещ: Господин Радев, какъв тип мерки трябва да влязат в общата антикорупционна европейска стратегия?

Емил Радев: Може би трябва много по-добро сътрудничество между правораздавателните и правоохранителните органи на държавите-членки. Ето, ние виждаме, че правим крачка напред в обмена на информация и във връзка с прането на пари. Европейските механизми като европейската заповед за разследване и европейската заповед за арест и т.н. трябва да навлизат все повече и да са в помощ на държавите-членки. Размяната на информация в Евроджъст, в Европол също така трябва да се задълбочи. Националните правораздавателни и правоохранителни органи трябва да споделят повече информация. Европейските информационни системи да разполагат с повече информация. Така че когато се разследва дадено престъпление в друга държава-членка, да може да има разследващите органи максимално достъпната на ниво ЕС информация, за да можем бързо да намерим извършителите, да разкрием престъплението и те да достигнат до съда, където бързо и ефективно да им бъдат наложени наказания.

Цоня Събчева