Емил Хърсев: Програмата от предварителни условия, които се поставят пред България за присъединяването към Еврозоната, е обект на сериозна критика от Чехия, Полша, Унгария и Румъния

Емил Хърсев, финансист, бивш подуправител на Централната банка, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: През юли България ще получи покана за чакалнята на Еврозоната, увери премиерът Бойко Борисов по време на свое участие на Българо-Германски икономически форум тази сутрин. В Рига в началото на януари отговарящият по въпросите за еврото еврокомисар Валдис Домбровскис информира, че вероятно това лято страната ни ще бъде поканена да влезе в чакалнята и най-рано през 2022 година ще бъде член на Еврозоната. За да ни приемат в чакалнята за Еврозоната обаче беше поискано да се присъединим  към Банковия съюз.  Въпросът е, как вървят процесите? Защото ако членството в Еврозоната е по-скоро политически въпрос, как изглежда експертната му страна? Поканих за анализ един от най-видните финансисти Емил Хърсев, бивш подуправител на Централната банка. Най-напред, как върви процесът ни по присъединяване към Банковия съюз?

Емил Хърсев: Този процес не изисква някаква особена подготовка. Той по-скоро представлява преразпределение на компетенциите по банковия надзор и регулирането на банковата система. България е първата страна, която ще се присъедини към Еврозоната някой ден при този нов режим, който предполага членството в Банковия съюз, тоест предполага прехвърляне на остатъчната част от суверенитета на страната в областта на паричната политика на Европейската централна банка (ЕЦБ). Има предвидени мерки в програмата, която правителството през миналото лято представи пред ЕЦБ и Европейската комисия (ЕК). Включва промени в Закона за кредитните институции, Закона за Българската народна банка(БНБ) и банковата несъстоятелност. Изобщо мерки, които предполагам,  ще бъдат взети след като бъде уточнен редът, по който именно България ще се присъединява към тези механизми, тоест буферния изчаквателен  механизъм, наречен валутно-курсов механизъм, и Банковия съюз.

Водещ: Отговаря ли страната ни на изискванията на този Банков съюз?

Емил Хърсев: Тук много ясно трябва да кажем, че не става въпрос за изисквания. Банковият съюз е една химера. Той е една фикция, той е един договор между страните членки на Еврозоната, който тепърва предстои да се изпълнява. Такъв Банков съюз няма на този етап, а скоро не изглежда и да има. Тъй като основната част от Банкови съюз засяга изработването на общ механизъм за гарантиране на влоговете в банки и изграждането на европейски стабилизационен механизъм, тоест нов буферен фонд, от който да се поеме в бъдеще евентуалното преструктуриране на банки, както и поддържането на стабилността на отделните държави членки в Еврозоната в случай примерно, когато някои от тях са застрашени да спрат плащанията подобно на Гърция преди две години. Така че дълъг е пътят към това, което страните от Еврозоната са си обещали в бъдеще да го говорят. Но така или иначе има и части от целия този механизъм, който вече ЕЦБ се опитва да въвежда, тоест изграждането на общи надзорни политики. Без да сме член на Еврозоната, както виждате, нищо не пречи на БНБ по договореност с ЕЦБ да даде възможност на ЕЦБ да извършва проверки на качество, на активите на банките, стрес тестове на български банки, тоест не е нещо, което страшно ще измени изведнъж картината на банковия сектор в България.

Водещ: Тоест, при положение че в Банковия съюз институциите все още не са изградени, ние се присъединяваме на практика към надзорния механизъм към общите надзорни политики, така ли?

Емил Хърсев: Не. Ние се присъединяваме към всичко това, което включително и в бъдеще ще се изгражда. Договореност – какво ще има, в смисъл кой ще осъществява надзора, гарантирането на депозитите, как ще се осъществява – още го няма това, там има дълбок спор. И основните диаметри на този спор са всъщност Франция и Германия, колкото и да е странно, тъй като тези страни обикновено са единодушни – повече в общи решение. Може би заради това и не виждаме сериозни крачки към въпросния Банков съюз, специално в тази ключова област изграждането на защитните механизми на Банковия съюз. Общо взето твърдението на страните в юга на Европа, в това число Франция, е, че цялата Еврозона трябва заедно да формира един фонд, който в бъдеще да служи за гарантиране на влоговете в банки. Германците казват: „Не, не, не. Няма да стане така. Първо, всеки да си изгради неговата система за гарантиране на депозити, да си сложи парите, да си гарантира депозитите, а после ще правим общата система.“ Тоест няма как с парите на германците да се гарантират влоговете в Искания, Франция, Италия, Гърция и други страни, които далече не показват тази степен на сигурност. Това е. Въпросът е за пари.

Водещ: България е приела вече така или иначе да се присъедини към Банковия съюз. Но защо беше необходимо ние да сме първите, защото беше необходимо да влизаме в нещо, което не е готово, което е фикция, както казахте?

Емил Хърсев: Защото всички са в това положение. Всички страни в Еврозоната трябва да са част от Банковия съюз, тъй като той е обща мярка, обща политика на страните от Еврозоната. Ние за първи път трябва да направим това, защото България е първата страна, която се присъединява към Еврозоната, след като тази нова договореност съществува. Тя не съществуваше, когато последната присъединила се страна беше приета и се присъедини към Еврозоната. И в бъдеще вероятно ще има и други механизми, които други страни след нас за първи път ще минат по този път. Между другото, интересно е, че въобще цялата сложна програма от мерки, предварителни условия, които се поставят пред България за присъединяването към Еврозоната, е обект на много сериозна критика предимно от страни като Чехия, Полша, Унгария. Поради една проста причина – това, което ще се случи сега с България, в бъдеще предстои да се изпълнява и от всяка следващата страна, която се присъедини, в това число Полша, Румъния. Грамадни страни спрямо средното за Европа, особено Полша. И страни, които за разлика от България нямат тази степен на конвергенция, която е при нас насила и поради историческото развитие на обстоятелствата, благодарение на това, че ние от 1997 година се отказахме до голяма степен от паричен суверенитет, със самостоятелна парична политика в България и приехме системата на валутен съвет.

Водещ: Г-н Хърсев, вие имахте идея. Всъщност вашата идея ми послужи за повод да ви поканя – България да води преговорите за членство заедно с Полша, Чехия, Унгария, Румъния. Доколко е възможно правителството да приеме такава ваша идея – да преговаря с ЕЦБ и ЕК заедно с въпросните  държави по тези въпроси?

Емил Хърсев: Напълно е възможно да го направи, но честно казано се съмнявам да направи това, тъй като би представлявало поставяне на ЕЦБ и ЕК пред доста трудни условия. В края на краищата ние нямаме изградена култура на общо взаимодействие с другите страни от Източна Европа, което е много странно, тъй като ние имаме обща история, общи проблеми. Предпочитаме – това не се отнася  само за България – сами да водим преговорите с европейските институции, което разбира се поставя всяка от страните в по-тежко преговорно положение. Заедно с тези страни, позицията на България би звучала много по-сериозно, но някак си не е добре да ядосваме началниците. Въпрос на манталитет.

Водещ: И сега да минем от макро към микро ниво. Излезе информация, че покачването на лихвите засега се отлага.

Емил Хърсев: Не знам кой го е отлагал. Може би става въпрос за една обмяна, която настъпва в САЩ. Федералната резервна система беше заявила от лятото на миналата година, че спира с политиката на парични облекчения, започва постепенно да покачва основния лихвен процент с идеята да се достигне до пазарно ниво на лихвите в САЩ, тоест да се елиминира намесата на Централната банка за поддържане на по-ниско лихвено ниво. Президентът Доналд Тръмп изключително остро критикува последните решения на Федералната резервна система за покачване на лихвите и видяхме, че преди седмица самата Федерална резервна система заяви, че предвид на опасността от нова рецесия, тя няма да продължи с покачването на лихвите, а вероятно може да обмисли и известно понижение, тоест обърна диаметрално курса, който беше обявила. ЕЦБ не дълго след Американската заяви, че и тя щяла, но постепенно, по-бавно, по-късно да мисли за възстановяване на пазарното ниво на лихвите. Сега, когато Американската централна банка обърна назад, с облекчение в ЕЦБ си отдъхват. Те никаква крачка към повишаване на лихвите не бяха и направили, тъй като при Европейския съюз и в Еврозоната има и този проблем с свръхзадължимостта на голяма част от страните и едно покачване на лихвите би означавало сериозно увеличение на бюджетните дефицити на всички тези Южноевропейски страни, които са без друго в тежки бюджетни дефицити.

Водещ: Г-н Хърсев, ако ми позволите, още един въпрос. Става дума за дискусионната промяна на член 417 от Гражданскопроцесуалния кодекс за правата на кредиторите да поискат заповед за изпълнения на вземания на длъжници без съдебно дело.

Емил Хърсев: Но без съдебно-изпълнително основание.

Водещ: Въпросът е възможен ли е внесеният от омбудсмана проект да се снемат свръхпривилегиите, както нарича г-жа Манолова, на банките и кредиторите? Тоест да се гарантира, че са защитени правата на потребителите в заповедното производство.

Емил Хърсев: Смятам, че трябва да бъде отхвърлен незабавно, без особено замисляне и като съвършено неоснователен този въпросен проект, тъй като той ще внесе много сериозни обърквания в самата система на кредитиране, ще нанесе сериозни вреди, както на кредитори, така и на кредитни получатели. Хипотезата, че кредиторът ще се държи по един бандитски начин, ще злоупотребява с това право, се опровергава с два много прости аргумента. Първо, тези кредитори, финансовите институции първо се регулират, проверяват се непрекъснато от кого ли не, по какъв ли не начин и предварително ресорните органи биха могли да коригират поведението на отделните кредитни институции, ако забележат някакво неправомерно отношение към техните кредитори. Второ, това са институции с огромни капитали. Тоест, всеки един, който би пострадал от действията на кредитора, след това може съвсем спокойно да го съди. И има гаранция, че тези кредитни институции са в състояние да му платят, каквото и да причинили върху обезпечението му. На трето място, не бива да се забравя, че ако всички кредити, който кредитополучател просто реши да не плаща, минава задължително през пълната съдебна искова процедура. Това означава междувременно всички обезпечения – имотите, които са ипотекирани, вещите, които са заложени, просто да седят на произвола на съдбата, без да се полагат нужните грижи за тях. А ако са на владение  на кредитополучателя, той просто да не полага никакви грижи и накрая, когато вече съдът се произнесе, просто кредиторът да няма обезпечения, а кредитополучателя да продължава да дължи неплатената сума, увеличена с лихвите за забава през този целия този съдебен период. Един път наложено това, което омбудсманът иска, банките няма просто така да се примирят с това положение. Те ще преминат към едни драматични, дивашки форми на кредитиране, които съществуват в някои региони на Африка и на Азия.

Водещ: Например?

Емил Хърсев: Просто няма да кредитират срещу ипотека. Идвате да вземете кредит и аз като банкер ви казвам: „Вижте сега, понеже омбудсманът така реши, сега аз вече нямам интерес от ипотеката. Знам, че тя всъщност не ме обезпечава. Затова ще направим нещо друго. Сега ще направим един sell it back на апартаментчето ти – тоест ще ми продадеш твоя апартамент, той ще стане мой веднага. След това после ще си го изкупуваш обратно на части.  – Ама не мога, не искам. – Нямам задължение да ти дам кредит. Бягай, тичай. Така е.“ Какво ще направи омбудсманът – ще увеличи разходите на кредитополучателя и прехвърляния на апартаменти. Това ще направи. Ще му вдигне разходите и ще го постави в още по-тежко положение – вместо в бъдеще, когато евентуално не плати, тогава финансовата институция да придобие собствеността върху неговия апартамент, той ще трябва още преди да е дал кредита тогава да го придобие. Това ще направи. Никой не е излъгал банковата система на света, да  знаете. Много по-големи хитреци от нашите тук социалистически идеолози са се опитвали да го направят. Успехи не се забелязват. Имаме 8 000 години история на банковото дело. Справили сме се, включително с това.

Водещ: Г-н Хърсев, но защо през януари ЕК ни предупреди, че ще започне наказателна процедура срещу България и ни даде дори двумесечен срок и нарече този въпросен член 417 „дисбаланс“ в ущърб на кредитополучателите?

Емил Хърсев: Защото ЕК благоволява да се информира по въпросите с българското право от доносите на просто стотици вероятно т.нар. неправителствени организации, които с това се занимават, с писане на доноси, изобщо би се изяснило за какво става въпрос. Открила е една хипотеза, която не е вярна, а именно че липсва механизми за защита. Това не е вярно. Съвършено същите процедури и същите права на кредитните институции съществуват и в практически всички страни. Не става въпрос по принцип за самата процедура за изпълнение на извън съдебно-изпълнително основание, а за отделни елементи в нея. Това е дълго и сложно, просто погрешно е представена и позицията на ЕК тук. А друг е въпросът, че както показва особено румънската практика и изобщо и унгарската, съвършено не е необходимо ЕК във всичките си твърдения да е права. Напротив – оказва се грубо неправа в много от тези инициативи за процедури, които започва, неслучайно след това ги и отменя, без да стига до наказателна процедура.

Цоня Събчева