Епархийският манастир „Св. св. Кирик и Юлита” в Асеновград отбелязва храмовия си празник

Асеновград. Епархийският манастир „Св. св. Кирик и Юлита” в кв. „Горни Воден“ на Асеновград отбелязва храмовия си празник. По повод празника бе отслужена архиерейска света Литургия, предаде репортер на Радио „Фокус“ – Пловдив. Според житието на светците, света Юлита загинала мъченически заедно с невръстния си син Кирик по време на гоненията срещу християните при римския император Диоклециан. Мощите на светците били намерени нетленни и до днес те са чудотворни. Част от тези мощи се намира в църквата „Св. Богородица” в Охрид.
Данните на Пловдивската митрополия показват, че Горноводенският манастир „Св.св. Кирик и Юлита” е основан по време на Втората българска държава, най-вероятно през 14-ти век, на мястото на сегашното аязмо. Разрушен е по време на помохамеданчването на чепинските българи през 17-ти век, но към края на века е възобновен на днешното му място под името „Св. Петка”. По-късно бил възобновен и старият манастир. През 1810 година двата манастира били опожарени от кърджалиите, а през 1816 година започва възобновяването на сегашния манастир, което завършва през 1835 година. В годините на османското владичество манастирът станал гръцки. Управлявали го гръцки монаси и тогава всички старини, които той е притежавал били унищожени. Само върху каменната чешма в двора, изградена през 1696 година от майстор Никола, е запазен възпоменателен надпис на български език, което показва, че по това време, въпреки гръцкото влияние, Горноводенския манастир си оставал български. През 1906 година манастирът е превзет от отряд лясковци и едва от 1930 година официално е отново български. Манастирът е пострадал сериозно при пожар през 1924 година и при Чирпанското земетресение през 1928 година. През 20-те и 30-те години на 20 век в манастира е функционирало богословско училище. През периода 1943-1944 година той е превърнат в концлагер.След 9 септември манастирът запустява, а след това е превърнат в Дом за хора с душевни недъзи. В периода 1983-1987 година манастирът е преизграден изцяло и е превърнат в творческа база на Съюза на българските архитекти.
Двуетажни постройки оформят манастирските крила и ограждат големия манастирски двор. Комплексът включва жилищни и стопански постройки, църква и отдалечени на 500 метра от тях аязмо и параклис. Сградите обособяват почти квадратен двор. Най-добре е запазено източното жилищно крило с централната фасада на манастира. В средата на манастирския двор се издига голяма триабсидна църква, покрита с тежки каменни плочи. Строителният й план и масивният й градеж я правят интересен в архитектурно и художествено отношение паметник на българската култура от времето на Възраждането. Манастирската църква е в чест на „Света Параскева“. По своето оформление тя наподобява в голяма степен централната църква на Бачковския манастир. Зографисването на храма е станало между 1847 и 1850 година от възпитаника на атонските художествени ателиета Алекси Атанасов, подпомаган от своите ученици. Особено внимание те отделили на темата за мъченичеството и християнската саможертва. Стенописите са  в ярък колорит, които правят силно впечатление със сюжетното си  многообразие и с високото майсторство на изпълнението. Най-силно впечатление прави композицията „Страшният съд”. Специалистите отделят особено внимание на позлатената дърворезба на иконостаса, вероятно дело на местен майстор, успял да вмести в нея почти всичко от растителния и животински свят на района. Сред красивата възрожденска живопис се открояват няколко безценни икони, шест от които са сътворени от Захари Зограф – „Св. Атанасий“, „Иисус Христос“, „Св. Йоан Предтеча“ и Св. Богородица-„Животворящия източник“. Негова икона е и тази на „Св. св. Кирик и Юлита“, поставена на десния кивот.
На шест километра от аязмото е параклисът „Св. св. Кирик и Юлита“, който представлява еднокорабна, едноабсидна църква без притвор, граден от ломен камък и бигорни блокове. Аязмото и параклисът са изградени върху малка тераса, до която води калдъръмен път.
Тони МИХАЙЛОВ