Жельо Бойчев, БСП: АЕЦ „Белене“ може да се реализира само като европейски проект, отговарящ на националния интерес

БСП-София

Интервю  с  Жельо Бойчев, заместник-председателя на парламентарната група на БСП в сутрешния блок“Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ по повод приетото от парламента  предложението за възобновяване на търсене на възможности за изграждане на АЕЦ „Белене“. 

Водещ: Г-н Бойчев, кое убеди БСП да гласува за проекта вчера в Народното събрание?
Жельо Бойчев: Знаете, че ние имахме собствен проект за решение, който според нас беше удачният вариант и излъчваше един много ясен сигнал към всички потенциални инвеститори относно бъдещата реализация на проекта „Белене“. В крайна сметка надделя разбирането, че е по-добре да излъчи парламентът един позитивен сигнал и като компромис ние подкрепихме и решението, предложено от ГЕРБ, което също възлага на министъра да започне определени действия по търсенето на инвеститор за реализацията на този проект.
Водещ: А как оценявате доводите на ДПС да гласуват против това решение?
Жельо Бойчев: Те си имат такъв тип позиция, тя не е от вчера. Изразявана е многократно във времето и касае като цяло развитието на ядрената енергетика. Това е голям и важен въпрос и всяка държава, и съответно всяка политическа партия трябва много ясно да вземе това си решение „за“ или „против“ развитието на ядрената енергетика. Ние считаме, че България е имала вече определен опит, традиции в тази сфера и е заела едно достойно място и то трябва да бъде утвърждавано и трябва да бъде развивано.
Водещ: БСП предложи отмяна на решението за прекратяване изграждането на АЕЦ „Белене“ от 2012 г. Защо според вас е необходимо това и какво гарантира тази отмяна?
Жельо Бойчев: Както се казва, човек като преспи от вчерашното решение, като се осмисли дебата, започвам все повече да се съмнявам относно искрените намерения на ГЕРБ да реализира този проект. И трябва да си признаят, че заслужават подкрепа и похвала за начина, по който успяха с тази тема да изместят всички останали теми и да фокусират и общественото внимание. И виждате и дебата за бъдещата реализация на АЕЦ „Белене“. Но гледайки внимателно тяхното решение, далеч не съм убеден, че те са искрени в това си желание. Защото, първо, в първата точка, с която възлагат на министъра да възобнови действията по търсенето на възможности за изграждане, в крайна сметка го задължават това да стане на пазарен принцип, в което няма нищо лошо, но там се отварят вече едни скоби и започват да се изреждат редица неща, които по същество връзват ръцете на който и да е преговарящ. Аз зададох вчера въпроса какво означава примерно „без корпоративни гаранции“. Без държавни гаранции, добре, но какво означава „без корпоративни гаранции“? Самата проектна компания, която ще трябва да се обособи и да включи оборудването и всички активи, които до момента са реализирани на площадката на АЕЦ „Белене“, тя, нали разбирате, че няма финансираща институция, която да не поиска гаранция от тази проектна компания. Затова казах, че определено се вижда, че парламентарната група на ГЕРБ няма доверие в министъра на енергетиката, защото няма аз да водя разговорите за АЕЦ „Белене“, ще ги води министрите и ще ги води правителството на г-н Борисов. И ако те му имат доверие за това, би трябвало да им дадат достатъчно широк мандат и възможности да очертаят всички варианти и възможности за реализацията на този проект. Какво означава да приемеш решение за реализацията на АЕЦ „Белене“ и да не отмениш решението от 2012 г.?  На вашите слушатели трябва да кажа, че решението от 2012 г. съдържа в приемливи констатации, като споделя опасението от сеизмичен риск на площадката в АЕЦ „Белене“, особено след ядрената катастрофа във „Фокушима“. Народното събрание реши: подкрепя действията на Министерския съвет за прекратяване изграждането на ядрената централа на „Белене“. Не говорим за конкретен проект, както те вчера ми обясняваха, а към конкретно време. Тука пише: „Прекратява изграждането на ядрената централа в „Белене“ и в една от другите точки възлага на министъра да потърси възможност за реализация на парогазова централа там, а сегашното оборудване да послужи за изграждане на нова мощност на площадката на АЕЦ „Козлодуй“. Това е решение, което е обнародвано в брой 28 от 6 април на “Държавен вестник“ 2012 г. Вчера, когато се обсъждаше това, зададох въпрос – всеки инвеститор, голям, сериозен, като дойде, нали първото нещо,  с което ще започне е анализ на правната среда и на нормативната среда в страната? Въобще не съм оптимист, въобще не съм оптимист от това, което видях, че този проект ще може да се реализира.
Водещ: Но се заговори за първа стъпка. Беше решено министърът на енергетиката, вие го споменахте, да организира провеждане на преговори с потенциален инвеститор. Смятате ли, че това би могло да се случи?
Жельо Бойчев: Ами не виждам как. Аз ви прочетох какъв е мандатът, който му се дава. Дава се такъв мандат и му се връзват ръцете. След това – не може това, не може онова, и в крайна сметка- какво може? Ние като държава трябва да си отговорим на този въпрос,  с който започнахме вашето интервю –  България иска ли да развива своята ядрена енергетика? Иска ли да развива своята енергетика така, че да бъде в помощ и да развие една конкурентна икономика и да има достойно място в целия регион? Енергийната зависимост е ключов момент. Това, което виждам от представителите на правителството е очакване, някой, да дойде и да се нареди на опашка да реализира проекта АЕЦ „Белене“, а ние ще казваме „Да, не на този, не на онзи“. Няма как да очаква някой друг да дойде и да иска да ти развие собствената ядрена енергетика. Ако си искрен в това си желание, това означава определено управленски действия. Това означава да знаеш какво искаш и да знаеш как да го направиш. Това означава да търсиш подходящ тип и стратегически инвеститори.  Да предлагаш партньорства, да предлагаш силните страни, които има нашата страна- лицензирана площадка, технология, имаме извървян нелек път. Нашият проект е години напред пред всички съседни конкурентни проекти като реализация. Но ние така, както го вървим, ще пропуснем и тази си възможност и след това ще констатираме, че на север има изградена ядрена централа, на юг има изградена ядрена централа и, видите ли, в един момент нашата може да се обезсмисли.
Водещ: Казахте „стратегически инвеститор“. Вчера френската компания „Франатом“ чрез своя представител за България Станислав Георгиев каза, че има интерес към АЕЦ „Белене“, но не като инвеститор, а като изпълнител на определени дейности по проекта. Това заден ход ли трябва да значи?
Жельо Бойчев: Не, не значи заден ход, просто са такъв тип компании, те наистина са доставчици и изпълнители на определени дейности по реализацията на една централа. Но такъв тип компании вървят и с финансиращи институции и организации, които биха ги подкрепили. Така че такъв беше и самият замисъл на този проект. Аз дълбоко вярвам в бъдещето на този проект само като европейски проект. И се надявам въпреки тези ограничения, които има в мандата даден на министъра на енергетиката, цялото правителство да започнат едни много усилени разговори с нашите европейски партньори. За мен реализацията на проекта АЕЦ „Белене“ трябва да стане като европейски проект и това отговаря на националния интерес на страната и това е реализиране точно на този национален интерес на страната. И се надявам не само френски, да бъдат потърсени и германски, и други европейски водещи компании, включително и финансиращи институции. Така ще отговорим на националния интерес в пълна степен.
Водещ: От Руската компания „Росатом“ обаче казаха, че са готови да започнат преговори. Това решение как да го тълкуваме? И можем ли да се възползваме от него, и трябва ли?
Жельо Бойчев: Ами определено то ще доведе до започването на разговори. Руската страна е изключително прагматична в своето поведение, тя казва „Когато вие сте готови и когато знаете какво точно искате, елате, ние сме готови да водим разговори“. Знаете, че тези въпроси бяха поставени и на двете посещения в Русия и на президента, и на премиера. И там бяха дадени примери като различни варианти, с които руската страна помага за реализирането на такъв тип проекти – и унгарския вариант, и турския вариант, и финландския вариант. И въобще това, че може да бъде коментиран и друг тип вариант на сътрудничеството. Аз затова казвам неслучайно реализирането на европейски проект, защото „Росатом“ е показал, че работи много добре с европейски компании в реализирането на такива проекти и според мен те имат добри търговски отношения. Но това предполага, когато отидеш на разговори с тях да знаеш какво точно искаш. За момента сме далече от това.
Водещ: Споменахте сеизмичен риск, специално в резолюцията 2012 г. Вчера проф. Георги Кашчиев, който е бивш председател на Българския регулаторен орган по ядрена безопасност, каза, че площадката на АЕЦ „Белене“ попада в зона с висок сеизмичен риск, което е констатирано нееднократно през годините. Това трябва ли да ни притеснява?
Жельо Бойчев: Аз не знам какви са тези хора са тези, които говорят нелепи неща. И да си говорим сами срещу държавата, ми се струва най-лошото, което можем да направим и не мога да разбера каква е мотивацията на това поведение. Вчера заради тези упреци отново изисквахме доклада от БАН. Нека да говорим с официалните институции, официалните организации, които имат и съответната експертиза. Знаете, че на база на такъв тип коментари Геологическият институт към БАН е направил допълнителни геоложки проучвания. Има един доклад, който е от 2000 г., който е близо 100 страници, в който са направени едни истински геоложки проучвания. Първото, след анализ на всички проби и на целия регион е, че площадката на АЕЦ „Белене“ е разположена в район на централната част на Мизийската платформа, който след рязкото си развитие, и особено през последните 24 млн. години, е бил извън обсега на интензивни тектонски процеси. …мога да чета всичките изводи от доклада на БАН, това са най-добрите български учени, които, пак казвам, в рамките на 100 страници анализ стигат до тези заключения и накрая завършват, че под площадката на АЕЦ „Белене“ и в непосредствена близост до нея няма следи от изяви на активни разломи през кватернера или поне през последните няколко стотици хиляди години. Но сега вече ние сме в една ситуация, в която нито аргументите, нито фактите започват да имат някакво значение. Всеки си е наумил нещо в главата и започва да говори. Трябва да сме наясно, че сме на прага на вземане на решение с последици десетилетия години напред. При всичките ресурси, които има АЕЦ „Козлодуй“ възможностите да бъде удължаван нейният ресурс, е до края на 2040 г., дори  и 2049-а ако бъдат изпълнени всички изисквания на конструктора на изпълнителя и съответните регулаторни органи. Тези проекти са тежки като изпълнение и те са с много дълъг цикъл на живот – това са поне 60 години. И това е нещо, което може да бъде оставено на следващите поколения, нещо, което може да ни гарантира енергийната независимост на страната и да запази България на тази карта на държавите, развиващи ядрена енергетика.
Водещ: Г-н Бойчев, да се върнем на процедурата. Министър Петкова каза, че е важно процедурата да бъде добре конструирана, публична и прозрачна. Очаквате ли да е такава?
Жельо Бойчев: Е, задължително. Вижте, ако искаме да провалим всякакъв шанс за този проект е да повтаряме редица грешки, които се направиха за големите проекти на България и доведоха до това да не бъдат реализирани. Не трябва да бъде допускана нито една грешка – от започване на избора и на консултанти, и на хора, които ще се занимават с проекта – те трябва да бъдат с изключителна репутация. Процедурите трябва да бъдат достатъчно прозрачни и ясни, за да няма никакви съмнения.

Водещ: Ако се намери инвеститор, реалистичен ли е периодът 7-8 години да се построи централата?

Жельо Бойчев: Вижте, 7-8 години за построяване на централата е смело. Все пак проектът беше спрян 2012 година, оттогава има различни промени, които са настъпили в нормативните изисквания и правила. Най-малкото проектът трябва да бъде актуализиран към тях. Това също отнема време. Оттам нататък да тръгнат всички процеси по реалното изпълнение, доставка на оборудване и пускане в експлоатация. Ако всичко върви наред, по-скоро десетина години ще трябват да се реализира такъв проект. И затова трябва да бъдат оценявани не към днешната ситуация, а към това каква ще бъде ситуацията в перспектива.

Водещ: Вчера Асоциацията на организациите на българските работодатели излезе с позиция, която изпрати до парламента, акциите на АЕЦ „Белене“ да бъдат пуснати на Фондовата борса. Това предложение дали би могло да бъде обсъдено?

Жельо Бойчев: Вижте, на борсата обикновено пускаш поне когато имаш яснота какво, как изглежда, кой и как се структурира, каква ще бъде неговата ефективност. Разсъждавали сме във времето част от българските енергийни дружества да бъдат пускани на борсата пакети от тях, което е стъпка може би в посока на изсветляване и по-голяма прозрачност в работата на тези дружества, защото знаете, че това ще бъде едно от изискванията с участието им на борсата и включването на миноритарни акционери в тях. Но пак казвам, това предполага вече един много ясно структуриран проект, и тогава може да се мисли за включването на такъв тип пакети на борсата. В момента не виждам какво може да бъде листвано на борсата. Трябва да се извърви много, много стъпки. Това са именно и моите притеснения, които коментираме днес с вас, защото имам чувството, че ние не знаем точно какво искаме и как да го направим.

Водещ: И накрая, казахте че ви притеснява, че проекта е без корпоративни гаранции. Можем ли да обобщим накратко някои от основните неизвестни около него?

Жельо Бойчев: Те не са няколко, тя е една – дали ще бъде реализиран този проект. А за да бъде реализиран този проект, пак казвам, ние трябва да бъдем активната страна. Това ни поведение, в което ние пасивно ще стоим и ще чакаме, и някой ще идва да ни предлага да развива ядрената енергетика в България – трябва да си го избием от главата. Това няма как да се случи. Искам да припомня, че на времето, когато беше последният път рестартиран проектът „АЕЦ „Белене“, беше направена много активна кампания, едно роудшоу пред всички ключови стратегически инвеститори, беше представен проектът в цялост. Нещо подобно трябва да бъде направено и сега. Българското правителство трябва с всичките ни европейски партньори, европейски компании, водещи в този сектор, финансиращи европейски институции и компании да започне много активна комуникация и да потърси реализацията на този проект. Това според мен, е първият приоритет, който трябва да бъде направен. След това, виждам, че има и от Изток също интереси – те също трябва да бъдат прегледани. Но струва ми се, че европейското бъдеще на този проект е националният ни приоритет.

Елеонора ЧОЛАКОВА