Жельо Бойчев: Не мога да приема, че месеци наред задаваме въпроси по сделката с ЧЕЗ и няма кой да отговори по същество

Жельо Бойчев БСП

Жельо Бойчев, председател на Временната комисия за установяване на всички факти и обстоятелства по приватизацията и планираната продажба на дружеството на ЧЕЗ Груп в България, в интервю за обзора на Радио „Фокус“ „Това е България“

Водещ: След дни ще се навърши месец – срокът, за който Народното събрание създаде по предложение на БСП Временна комисия за установяване на всички факти и обстоятелства по приватизацията и планираната продажба на дружеството на ЧЕЗ Груп в България. Какво постигна до момента нейната работа? Г-н Бойчев, до какви факти, които хвърлят светлина върху продажбата на активите на ЧЕЗ в България, се добрахте,?

Жельо Бойчев: За коректност първо искам да уточня, че обхватът на Комисията включва и приватизацията на електроразпределителните дружества през 2004-а година и последващата продажба на държавните пакети от тях през 2012-та година. Това също е немалък обем от работа, който Комисията изисква като информация, изследва и анализира от гледна точка на това, как е бил осъществен следприватизационния контрол, до каква степен са били изпълнени целите на Стратегията за приватизация на електроразпределителните дружества, приета през 2003-а година. Знам, че може би по-големият интерес е върху това, което вие казвате – до какво успяхме да достигнем като информация до момента, относно тази предстояща или евентуална продажба на активите на ЧЕЗ Груп в България. Поставили сме си следните задачи: да видим по същество кой купува дружеството, информация за купувача, информация за произхода на финансовите средства, с които ще бъде осигурена евентуалната сделка и това как и по какъв начин българските институции са изпълнили своите ангажименти и отговорности, според закона. Относно това кои са „Инерком“ и кои са лицата около „Инерком“. Искам да кажа, че беше проведено закрито заседание и беше отправен този въпрос към представителите на специалните служби в България – информация относно лицата, имащи отношение към сделката. Тази информация беше предоставена на членовете на Комисията. Възникнаха доста въпроси. Искам да кажа, че сме поискали разширение на тази информация и сме изпратили писмо до трите специални служби, имам предвид ДАНС, Служба „Военна информация“ и Държавна агенция „Разузнаване“, в която искаме и по линия на партньорския обмен информация относно лицата и финансирането. Така също знаете, че излезе едно лице Никола Молчан, за което в някои публикации се твърдеше, че има отношение по сделката, поискали сме да видим, каква информация има в службите и относно това лице. Тази разширена информация предстои да бъде предоставена на Комисията и все още не мога да кажа, кога и какво ще постъпи. По същия начин поискахме информация от Главна прокуратура, знаете, че Главният прокурор беше участник в наше заседание, на което изнесе информация за семейство Върбакови и за фирма „Инерком“ относно водени в миналото досъдебни производства и проверки и на какъв етап  е информацията, на какъв етап са те към момента. Там възникнаха нови въпроси за други дружества, в които семейство е участвало и е имало отношения. Тази информация също сме я обобщили и сме поискали от Главния прокурор на републиката да предостави тази справка за тези, станаха около 25 търговски дружества, в които участват семейство Върбакови под една или друга форма. Очакваме тази информация. Аз знам, че, може би, очаквате доста отговори, но доста информация трябва да се набави преди това. Другият въпрос е свързан с финансирането на сделката, изпратихме информация до трите банки, за които се коментираше, че имат отношение към офертата и първоначалните намерения, заявления за финансиране на сделката, а именно „УниКредит Булбанк“, „Първа инвестиционна банка“ и Банката за развитие. От „УниКредит Булбанк“ получихме информация, че поисканите от нас сведения представляват професионална тайна и тази информация е предоставена на Банков надзор в БНБ. От „Първа инвестиционна банка“ получихме доста по-подробна и коректна информация, в която пишат, че са водили разговори с финансовия консултант на „Инерком-България“ и са били в течение на преговорите по тази сделка и в момента, в който са били уведомени от фирма „Инерком“, че са избрани за купувач – ноември месец 2017 година – започнали процедура и разговори с тях и в края на декември месец 2017 година са издали писмо за подкрепа на „Инерком-България“ относно предстоящата сделка. Чакаме отговора от Българската банка за развитие, за да видим по същество какво се случва и там с финансирането на сделката. Другото, което мога да кажа като информация за дейността на българските органи – казах ви, че правим изслушване на специалните служби и искаме от тях да видим как и по какъв начин са обезпечили информационно и осигурили работата на изпълнителната власт. Другото, което правим – на всяко заседание на Комисията присъства и регулаторът. Знаете, че към него има много въпроси, искали сме много информация от регулатора, а именно това как и по какъв начин се извършват проверките, какви констатирани нарушения има на тази база, какви наказателни постановления са издадени, какво става по откритите процедури по отнемане на лицензите на някои от дружествата на ЧЕЗ. Знаете, че има такъв тип процедури. Поискали сме детайлна информация и разбивка, какви са заявените и признати инвестиции от 2005 година до сега на дружествата от ЧЕЗ, подадени към регулатора, как и по какъв начин са проверени и удостоверявани тези инвестиции. Искаме информация за одитните доклади и проверки, извършени от регулатора, да ни бъдат предоставени тези констатации. Знаете, има много  коментари и забележки относно работата на регулатора и това е основен фокус също в нашата работа на Комисията. Искахме изслушване на министър-председателя, за да видим и правителството как е стояло в процеса на цялата сделка, до каква степен е било информирано. Знаете, че имахме позиция от нищо незнаене до ангажимент на държавата да участва и да има контрол по сделката. На заседание на Комисията стана ясно последното развитие от идеите по въпроса на кабинета на Борисов, че те не желаят да имат нищо общо с тази сделка и да участват по никакъв начин оттук-нататък. Поканили сме и представители на Министерството на енергетиката във вторник. И с тях ще дискутираме също този казус. Да не се опитвам да правя цялостен отчет, но десетки писма са изпратени до всички възможни институции, имащи отношение по този казус с искане за информация. Там, където сме получили информация, сме направили изслушване, сме поискали разширение, доуточняване на предоставената ни информация.

Водещ: Г-н Бойчев, имате ли вече някаква яснота, какви капитали надничат зад тази сделка, защото 80 милиона от ПИБ, 65 милиона, ако ги сложим, от Българската банка за развитие, но останалите стотици милиони се губят. Какви са? Откъде са?

Жельо Бойчев: Малко ще е трудно да определи Комисията финансирането, доколкото все още не е ясно дали има сделка и дали има осигурено финансиране. Нали разбирате, че изпадаме малко в един условен параграф на коментар. Ние към момента уточняваме информация, която беше постъпила в секретното деловодство на Народното събрание, подадена от министър-председателя. Според тази информация се коментираше, че на етап от сделката са били показани писма за подкрепа и банкови гаранции на определени банки и ние уточняваме тази информация. Дали това ще бъдат, обаче, финансовите институции, от които ще бъде искано окончателното финансиране и ще бъде структурирано финансирането, според мен, трябва да се направи разлика. Затова работим върху това, което имаме налично като информация. Между другото съм поискал писмено отговор от г-н Борисов относно това, кой му е предоставил тази информация, защото ние работим доста внимателно, към нея сме фокусирали немалко вниманието си и е важно да видим тя какъв източник на информация има.

Водещ: Стана ясно от вашата работа, че на 30 ноември миналата година компанията „Инерком“ е била предпочетена от ЧЕЗ за кандидат-купувач. Новината у нас излезе чак на 22 февруари тази година. Имате ли обяснение, какво се е случило през трите месеца до обявяването й и кое е наложило забавянето?

Жельо Бойчев: Нямам представа за това. Това, което аз изнесох като информация и факти, всичко се базира на документи, които официално са получени в Комисията, а именно информацията от „Първа инвестиционна банка“. Същевременно  заседанието на Надзорния съвет на ЧЕЗ, когато беше обявена фирма „Инерком“ е от 22-ри февруари. Какво се е чакало тези месеци, не мога да кажа, но по-скоро тук възникват други въпроси. До каква степен нашите служби и нашите институции са знаели за това нещо, защото това означава, че, може би, няколко месеца преди датата 22 февруари е било ясно общо взето, кой е победителят. И затова установяваме и отговорността, и свършената работа от всички институции, до каква степен те са били на мястото си и са свършили своите отговорности и задължения.

Водещ: Имате ли вече отговори от тях на този въпрос – какво са направили или не са направили?

Жельо Бойчев: Затова сме поискали разширение на тази информация от специалните служби. Чакаме да получим допълнителна информация от тях. Чакаме, между другото, да получим информация и от чешката страна относно заявените позиции, че е било предлагано обратно изкупуване на дяловете на ЧЕЗ в България на българското правителство. Да видим кога и към кого е било отправяно това предложение, да видим какви са били критериите, на база на които е била избрана фирма „Инерком“ и какви са били изискванията към кандидатите относно финансирането на тази сделка. Това са въпросите, които сме поставили към чешката страна. Чакаме отговор и оттам.

Водещ: Ще ви стигне ли още един месец, за да направите обобщение и да получите, най-вече, да получите информацията, защото засега разбираме, че въпросите са много повече от отговорите?

Жельо Бойчев: Все още въпросите са повече от отговорите. То единият месец почти мина.

Водещ: Да, два дена.

Жельо Бойчев: Да, ще приключи. Формално срокът е до 23-ти, така се отчита в правилника на Народното събрание, до 23-ти април, но ние ще имаме възможност за още едно заседание на 17-ти, когато по искане на президентите на двата синдиката сме поканили и представители на фирма „Инерком“, и Министерство на енергетиката, и КЕВР, именно да разсъждаваме относно социалните измерения, бъдещото развитие на дружеството и ценообразуването. Знаете че сме в разгара на новия ценови период и тези въпрос също висят с голяма сила в българското общество, какво ще бъде ценообразуването и отношението му към въздействието към българските потребители на компанията. Очевидно няма да ни стигне времето да обобщим многото информация, с оглед на това, че казах, чакаме допълнително доста справки и данни. И ще предложа на колегите да поискаме удължение на Комисията, но в какъв срок ще бъде то, все още не мога да се ангажирам, защото това е решение на цялата комисия. Отчитаме желанието на хората по-бързо да приключим работата. Не е в интерес на временните комисии времето да се разтяга много. И ние не бихме искали, но има доста информация, която все още чакаме и това не ни позволява да обобщим и да направим съдържателен доклад.

Водещ: Прави впечатление, че досега от купувачите на активите на ЧЕЗ в България не са представили никъде стратегия за развитието на дружеството. Никой не говори за това.

Жельо Бойчев: Това е искането на синдикатите и ние отговаряме на техните искания.

Водещ: Никой не говори за това. То не е само заради искане на синдикатите. То прави впечатление – „Инерком“ купува нещо и не казва, какво ще прави с него.

Жельо Бойчев: Да, затова имаше може би такъв резонанс и реакция в българското общество, защото неизвестното беше в голяма степен предвид това, че дружеството „Инерком“ не е познато в сектора. Нямаме представа какъв е техническият, експертен и финансов капацитет и потенциал на компанията. Затова във вторник ще бъде направено, има дискусия за това. От получената обратна информация мога да кажа, че получихме писмо от фирма „Инерком“, в което те декларират участието си в тази дискусия във вторник, и участието, и готовността да дадат отговори на тези въпроси. Така че аз чакам с интерес да видя какъв ще бъде отговорът от тяхна страна.

Водещ: Но най-важният си остава, разбира се, парите. Най-важният си остава – капиталите, с какви пари ще бъде осъществена сделката? Разбира се, другата страна на този въпрос е работата на българските институции по изясняването на информацията? Това е въпрос с две лица.

Жельо Бойчев: Да. И доколкото да сме коректни към вашите слушатели, знаете, че в момента има различни коментари до каква степен това дружество въобще ще може да осигури финансовия ресурс за сделката и до каква степен дори тази сделка ще може да се реализира. Така че всички тези неща предстои да бъдат видени. Въпросът докъде са със структурирането на финансирането е може би първият въпрос, който ще бъде зададен във вторник  на представителите на „Инерком“. Надявам се да получим някаква информация.

Водещ: Господин Бойчев, да не би работата на вашата комисия да приключи преди сключването на сделката? Защото госпожа Върбакова има 9 месеца фирмата й „Инерком“ да внесе парите?

Жельо Бойчев: Няма как временната комисия да продължи 9 месеца своята работа. Мандатът, който е дал българският парламент, е доста по-кратък. Затова не е необходимо да продължава. Но важното е да проследим целия процес по работата на българските институции и органи, които имат отношение в този процес. Тъй като се вижда, че има,  меко казано, много и пропуски, и празноти, и неясноти в определени отговорности и функции на тези органи. Това са въпроси, които българските граждани с основание задават. В каква степен и включително правителството си е на мястото, защото бяхме свидетели на доста неадекватно обяснение и реакция.

Водещ: Как ще разберете за произхода на парите, след като сделката не е сключена? На честна дума, на „вервайте ми“? Нали разбирате, говорим за стотици милиони?

Жельо Бойчев: Затова зададох и аз този въпрос, че няма как да очаквате напълно да бъде ясно финансирането, докато то още не бъде осигурено и платено. Но всичко, което може да направим, го правим със своята дейност. Знам, че има много очаквания, много очаквания към Комисията, но българският парламент, съгласете се, не е разследващ орган. Това, което имаме претенцията и амбицията да направим, е: всички въпроси които стоят на дневен ред по тази сделка, да зададем. И мисля че го правим, и сме ги задали. Искам да кажа, че не само в устна форма на изслушването, но и писмено към всичките институции тези въпроси са зададени. От техните отговори до голяма степен ще зависи в каква степен ще можем да бъдем достатъчно адекватни и коректни към това, което хората очакват от нас като краен резултат.

Водещ: Вашите лични очаквания като председател на Комисията? Докъде смятате, че накрая ще стигнете?

Жельо Бойчев: Надявам се да бъдем полезни. Надявам се да бъдем полезни на страната си, защото сделката показа редица слабости. Редица слабости и пропуски в дейността. За мен не е нормално такъв тип значима дейност като доставката, снабдяването с ел. енергия и то на една трета, да не кажа че и повече от населението на страната, включваме и столицата, се оказва, че продажбата може да се случи като едва ли не една нормална търговска сделка. Съжалявам, това не е нормална търговска сделка между две дружества дотолкова, доколкото засяга сектор, който е регулиран изключително много. Цените се определят от българския регулатор. Дейността, която се извършва, е обект на лицензия и на контрол също от българското законодателство и българския регулатор. Тази дейност е от ключово значение за националната сигурност. Това е критична инфраструктура на страната. И отношението, и начинът към нея трябва да бъде съвсем различни от този, на който сме свидетели. Аз не мога да приема това, че месеци наред ние задаваме въпроси и да се окаже, че в страната няма кой да отговори по същество, има ли информация за тази продажба, наясно ли сме кои са хората, които стоят и какво е финансирането за това? Защото сега се оказа, че една парламентарна комисия, задавайки въпроса до банките, ще стигне поне до частична информация, какво е финансирането и какво е било предвидено като финансиране в офертата. Нещо, което ми се струва, че българските служби по линия на финансовото разузнаване трябваше да бъде установено още в самото начало. Давам примери за това нещо.

Водещ: При липса на адекватно разследване, върху вашите плещи пада очакването за пълно разследване. Съзнавате го, нали?

Жельо Бойчев: Съзнаваме го. И затова виждате, от първия ден сме казали следното нещо – максимална публичност, прозрачност в работата на Комисията. Своевременно всяка информация, която постъпва в Комисията, същият ден се изпраща до всички членове на Комисията. Опитваме се на всяко заседание да даваме отчет, до кого сме изпратили въпроси, какво сме получили като отговори. Тази седмица, включително, в която Народното събрание не работи, с колегите анализираме и обобщаваме информацията, която постъпва. И днес включително се опитахме да дадем етапна оценка, докъде сме стигнали в своята работа. Всекидневно постъпва информация в Комисията и ние ще се опитаме веднага да информираме и българското общество за нея. Виждате, че постигаме определени резултати. Аз мисля, че в крайна сметка ще има полза от Временната комисия. Най-малкото, ето, изяснихме за пореден път позицията на българското правителство. Оказа се, че имахме една заявена позиция. А на последното заседание видяхте, че българското правителство декларира и представи друга позиция – че няма да участва.

Водещ: Надявате ли се да стигнете до отговора поне на въпроса, защо тази сделка се неглижира и принизява до обикновена търговска, след като тя е не просто стратегическа, а геостратегическа, ако се окаже, че капиталите са със североизточен произход?

Жельо Бойчев: Този въпрос сме го задали специално и на нашите служби. И когато искахме информация, ги помолихме и по линия на партньорския обмен да бъде потърсена тази информация. Аз съм съгласен, че може би ние нямаме нужните ресурси и възможности да достигнем до всички отговори. Но съгласете се, България е член и на ЕС, член е и на НАТО. Това са най-силните съюзи в момента. Знаете способностите на специалните служби от тези държави. Мисля, че на българската страна няма да бъде отказана такъв тип информация относно такъв тип финансиране, което може да представлява и заплаха за националната сигурност. Затова помолихме в допълнителната информация и по линия на партньорския обмен да бъде поискана и предоставена такъв тип информация относно източниците за финансиране.

Водещ: Тя поискана ли е вече?

Жельо Бойчев: Поискана е, писмено сме я поискали, може би преди две седмици, да бъде разширена информацията и по линия на партньорския обмен.

Водещ: Но до кого е изпратено писмото?

Жельо Бойчев: Изпратено е писмото до Държавна агенция „Разузнаване“, до ДАНС и до Служба „Военна информация“.

Водещ: Дано не го забавят с архивирането?

Жельо Бойчев: Вижте, това са трите служби в България, до тях пишем. Сега, в крайна сметка, това са техните задължения, това са техните отговорности. Няма как Народното събрание да установява такъв тип информация. Те имат различни и възможности, и способи за набиране на такъв тип информация. Пак казвам, вижте, няма въпрос, който е поискан от Комисията в писма от членове на Комисията и този въпрос да не е зададен. Или било на заседание на Комисията, или писмено. Няма да допуснем някой да мисли, че има въпроси, които ще бъдат пропуснати или въпроси, които ще бъдат спестени. Ние сме длъжни да изясним цялата картина и цялата информация, за да може изводите да бъдат максимално коректни.

Цоня Събчева