Жельо Бойчев: Промените в данъчните закони не затварят възможностите за злоупотреби към бюджета на страната

София. Мантрите за успеха в борбата с корупцията трябва да бъдат проверени като резултат в приходната част на бюджета. Това каза за обзорното предаване „Това е България“ на Радио „Фокус“ народния представител от ПГ на „БСП за България“ Жельо Бойчев за пакетът данъчни закони за догодина, който беше одобрен на първо четене. „Твърдя, че редица данъци като относителни тегла в приходната част на бюджета не показват ръст. Това са ДДС, акцизи и корпоративно облагане. Освен това има увеличение на приходите от тези данъци, което се дължи на икономическия растеж в страната и инфлацията. Би трябвало да има по-големи относителни тегла като приходи в бюджета, дължащи се на по-ефективна работа на администрацията и засилен контрол, който не позволява бюджета да бъде ощетяван, обясни той. Според Жельо Бойчев това е големия измерител и ще бъде и тема в предстоящия дебат при обсъждането на бюджета в приходната му част. Смисълът на промените в данъчните закони е да се затворят възможностите за злоупотреби към бюджета на страната ни, допълни той. Цоня СЪБЧЕВА

Жельо Бойчев, народен представител от ПГ на „БСП за България“, в интервю за обзора на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Пакетът данъчни закони за догодина беше одобрен на първо четене. Разгорещен дебат в пленарната зала обаче предизвикаха промените в Закона за корпоративното подоходно облагане, защото в преходните и заключителните разпоредби се прави препратка към други данъчни закони, сред които Закона за ДДС, Закона за акцизите и данъчните складове и Закона за местните данъци и такси. Вносител на промените е Министерският съвет, а те предизвикаха остра реакция сред опозицията още в началото на обсъжданията. Данъчните закони по правило предхождат приемането на бюджета за догодина. Поканих за коментар народния представител от ПГ на „БСП за България“ Жельо Бойчев. Господин Бойчев, защо в пленарната зала упрекнахте вносителите, че с данъчните закони се дава изключително неприятен сигнал към бизнес средата, към българските и чуждите инвеститори?

Жельо Бойчев: Защото всички знаем, че данъчните закони са основата, върху която се гради след това приходната част на бюджета. И по същество промените в тези закони засягат всеки български гражданин. Считам за крайно неуместно за пореден път всичко това като предложение за промени буквално в последния момент да се внася в Народното събрание. И нямаше нито едно допълнително становище, предложение от организации, с които промените са били обсъждани по време на тяхното изработване и внасяне в Народното събрание. По същество народните представители до голяма степен не бяха запознати със значителните промени, които се правят в данъчните закони на страната. Аз оставям на втори план това, че с един закон – със Закона за корпоративното подоходно облагане, се правят промени в редица закони, въобще като технология, за да си спестим правните анализи и оценките за съответствие, с които трябва да бъдат придружени тези законодателни инициативи. Смущаващо е за мен това, че по никакъв начин ние не даваме ясен сигнал и към българските предприемачи, и към чуждестранните, относно предвидимостта на бизнес средата в България. Гледайки промените в тези закони, всеки един значителен бизнес субект в България трябва да върви с кохорта от юристи, които да му помагат при неговата стопанска дейност, тъй като иначе може да изпадне в ситуация да има значителни последици от приходната администрация.

Водещ: Има ли сектори, в които се увеличава данъчното бреме с нови поправки?

Жельо Бойчев: Аз дадох два примера, които ще си позволя пред вашите слушатели да изкоментирам. Едните от промените, които се правят с преходните разпоредби, са Законът за местни данъци и такси. И там факт е, че има ситуация, в която данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятия в редица случаи се занижава като отчетна стойност и оттам се намалява размерът на плащания данък към местната власт. Знаете, че това го има и е факт, който е констатиран, ние не го отричаме. Проблемът е с решенията, които се дават. А чрез тях се увеличават правомощията на общинските служители да определят тази данъчна оценка на недвижимите имоти, при положение, че на всеки е ясно, че в общинската администрация в редица градове, да не кажем в огромната част от българските градове, няма съответния капацитет и не й е работата да прави това нещо. Много по-нормално, ако ние сме създали такъв тип нормативен пропуск или среда, да го променим, така че да няма възможност за такъв тип предпоставка така да се определя отчетната стойност на недвижимите имоти на предприятията, и оттам да се ощетява по някакъв начин бюджетът. За страната, да не говорим, че по никакъв начин нищо не се коментира за начина, по който ще се формират таксите за отпадъци – знаете, един много наболял проблем. Нашата страна е изправена пред наказателна процедура от Европейската комисия по този въпрос. И за пореден път нищо не се прави. Позволих си да дам пример с промени, които се правят в Закона за данък добавена стойност, който предвижда облагането на действия, свързани с прехвърлянето на акции и дялове, които дават на притежателя юридическо или фактическо право на собственост върху недвижим имот. По същество такъв тип сделки с дружествени дялове ще бъдат облагани с ДДС. Това е изцяло нова постановка. Разбира се, тук се изхожда от практиката, която показва, че в момента има опит за заобикаляне на данъчно задължени лица за внасяне на ДДС, които заобикалят закона, като прехвърлят недвижимата собственост чрез прехвърляне на акции на дялове на дружества и по същество се прави прехвърляне на собствеността върху имота и така по този начин се ощетява бюджетът. Но въвеждането на такъв тип общо разписана поправка, без предварително обсъждане и без ясен анализ на последиците от нея, въобще не е ясно какъв ще бъде ефектът от преследването на тази цел и до каква степен това няма да затрудни в голяма степен функционирането  на икономическата среда в страната. Има автоматичен стремеж за преписване на европейски директиви, които обаче по никакъв начин не се адаптират към съответната специфика на страната. И по този начин в голяма степен ние правим нещо, което не е приложимо, с оглед на цялото действащо право в нашата страна, и така се обезсмисля тяхното транспониране. По същество става неприложимо на практика.

Водещ: Тези европейски директиви, които транспонираме в новите поправки по предложение на Министерския съвет, те хармонизирани ли са със законодателството, с другите закони. Има ли анализ как ще се впишат, какво ще е отражението им, за да се прилагат? Вие отваряте много сериозна тема: как транспонираме европейските директиви. Механичният препис дали върши работа?

Жельо Бойчев: Вижте, тази тема може би не изкушава толкова голяма част от аудиторията, която имате. Но вярвайте ми – тя засяга пряко дейността на всяка търговска фирма в България, защото се правят редица промени, аз дадох само пример с две от тях. И големия въпрос е това транспониране на европейски директиви като основна цел да се осъществява без те да се съобразени по никакъв начин с действащата картина в държавата-членка и с нейната правна система, и въобще традицията и липсата на преценка за адаптация на тези норми и директиви, и дословното им въвеждане по никакъв начин не осигурява тяхното прилагане. Напротив – по-скоро го обезсмисля, тъй като те не постигат целите, които би трябвало да следват в момента. Мога да давам редица примери. Ето, имаме ситуация, в която в нашата страна се счита, че местното лице подлежи на облагане с оглед на мястото, където е регистрирано. И в България не е възможно местно лице по българското законодателство да се разделя от мястото, където ефективно се управлява юридическото лице. И така, ако то бъде регистрирано на територията на Република България, а примерно се управлява в съседна на нас държава-членка на ЕС и извършва по същество дейността си там, знаете че за целите на българското данъчно право, то ще бъде облагано тук. Това е в несъответствие с европейските директиви, които дават възможност да бъде зачетено и мястото за ефективно управление на юридическото лице. Там, където работи, да бъде осъществено по същество неговото данъчно облагане. И въобще такъв тип въпроси, които са в контекста на данъчното право и въобще в контекста на членството ни в ЕС има колкото искате. И всичко това се поднася буквално в последния момент и ние си играем да изненадваме българските търговски субекти, а не да работим заедно с тях и да обсъждаме тези проблеми, които наистина ги има. И да търсим решение, съобразено с практиката и с реалната действителност.

Водещ: Какви ще са ефектите върху бюджетните приходи и разходи на данъчните проектозакони с готвените промени?

Жельо Бойчев: Тук големия въпрос, който стои пред нас е относно ефективността на работата на данъчната администрация. И този ефект може да бъде разгледан от процента на събираемост на различните данъци. И ако имаме критики относно приходната част на бюджета те са именно в тази посока на непрекъснато тиражиране на тези мантри, че се борим с корупцията, с контрабандата. Това трябва да бъде проследено и като финансов резултат в приходната част на бюджета. Твърдя, че редица данъци като относителни тегла в приходната част на бюджета не показват ръст.

Водещ: Кои?

Жельо Бойчев: Това са основните – това са ДДС, корпоративното облагане. По същество имаме увеличение на приходите на тези данъци, което се дължи на икономическия растеж, който имаш в страната и инфлацията. Но ти би трябвало да имаш по-големи относителни тегла като приходи в бюджета, дължащи се на по-ефективна работа на администрацията и на такива действия, които засилват контрола, и не позволяват бюджетът на страната да бъде ощетяван. Това е големият измерител и това ще бъде тема в дебата, който ще предстои при обсъждането на бюджета и в неговата приходна част. Защото смисълът на тези промени в данъчните закони е именно да се затворят такъв тип възможности за злоупотреби към бюджета на страната. И тук аз пак казвам – една голяма част от тези предложения, които се правят за промени в данъчните закони, нямат като отправна цел именно такъв тип практики, които се наблюдават. За съжаление предложенията, които се дават в последния момент, не почивайки на реален дебат и обсъждане с браншовите организации и със стопанските субекти в България, не отчитайки практиката в страната, считаме, че не винаги ще са удачни. По-скоро биха затруднили работата и икономическата и бизнес средата в България, отколкото да помогнат на целите, които си поставят.

Водещ: И на финала въпрос, който е малко по-злободневен, но той е свързан с данъчните приходи. Ще бъде ли въведено видеонаблюдение в складовете за производство и съхранение на алкохол, както и в тези в сектор „горива“?

Жельо Бойчев: Тук за пореден път сме изправени пред ситуация, в която търсим от едни малки, дребни търговци връзване на касовите апарати. Знаете, че имаше и наредба на Министерство на финансите, която срещна тежка съпротива, защото засягаше по същество всяко малко дребно заведение и кафене от една страна, за да се избегне укриването на обороти. А същевременно за такъв тип структуроопределящи приходната част на бюджета бизнеси непрекъснато под една или друга форма се прави изключение или се прави отсрочка. Тази тема с акцизите трябва един път завинаги да бъде приключена. Там са ясни секторите, от които се събират най-много акцизи, играчите са достатъчно големи и не трябва да оставяме никакво съмнение за това, че те се третират по друг начин, по-различен от всички останали субекти. Мисля, че и в техен интерес е и за тяхната репутация е те да си изчистят този въпрос и да няма никакви съмнения относно това, че по същество се ощетява бюджетът на страната, а от там и всеки български гражданин с не внасянето или заобикалянето по един и по друг начин на такъв тип данъчни приходи.

Цоня Събчева