Жельо Бойчев: Редно ли е на един обект, който струва 133 милиона, с допълнителен договор да му се дават още 51 милиона

Жельо Бойчев БСП

Жельо Бойчев, зам.-председател на ПГ на БСП за България, в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

Водещ: Продължаваме със скандала, свързан с построяването на магистрала „Марица“. За какво се твърди, че са направени злоупотреби, ще чуем и гледна точка на Жельо Бойчев, зам.-председател на ПГ на БСП за България и един от двамата депутати, изпратили сигнала до ОЛАФ, Европейската служба за борба с измамите.

Жельо Бойчев: Само една корекция да направя. Сигнала сме го внесли в Главна прокуратура на България, а дали сигналът на ОЛАФ е подобен на нашия или засяга такива неща, не мога да кажа, ние сме сезирали главния прокурор.

Водещ: Благодаря ви за уточнението. Тъй като навсякъде се твърди, че всъщност вие сте сезирали  ОЛАФ.

Жельо Бойчев:  Оказва се, че всъщност доколкото разбирам и ОЛАФ има сигнал, двата сигнала са били обединени и така се е работило. Това, което сезирахме ние, са определени практики, които заобикалят Закона за обществените поръчки при възлагането на строителни дейности от Агенция „Пътна инфраструктура“. Посочили сме редица примери, единият от тези примери беше именно първия лот на магистрала „Марица“. Това, което прави впечатление, е, че при цена, на която е проведена обществената поръчка, след проведена обществена поръчка е сключен договорът за изпълнение на магистралата за 133 милиона лева, се вижда, че са дадени допълнително, с друг договор 51 милиона лева, което виждате какъв голям обем. И това, което прави впечатление от договора, който е в Агенцията за обществени поръчки, е, че тази дейност е била извършена за 32 календарни дни.  И това става дума за откоси, канавки, укрепване на терен, което сами разбирате, че за толкова време буди съмнение как може да бъде извършено. И нашето настояване пред прокуратурата беше именно това, дали такъв тип дейност е въобще извършена. Показахме и други примери на според нас злоупотреби относно тези 100 милиона, които българското правителство реши да даде за старите участъци на „Тракия“ и на „Хемус“ и които бяха предоставени на държавната фирма за възлагане на дейностите, а не беше проведена процедура по Закона за обществените поръчки. И това също искахме да бъде обект на проверка от прокуратурата. Въобще цялата дейност по такъв тип договори, с които на текущо зимно поддържане или почистване се възлагаха по същество строителни дейности на компании или с рамкови договори. Знаете, че обемите на възлагане на средства там са доста големи. Говорим за десетки, за стотици милиони левове. И съвсем  нормално е да има ясен отговор за това, как и по каква процедура те се харчат.

Водещ: Според вас процедурата буди съмнения, така ли?

Жельо Бойчев: Ами за да дадем сигнал до прокуратурата, да приложим съответните документи, да ги опишем, да. И се радвам, че тук се стига до някакво разследване по този случай. Въпреки че тогава бяхме обвинявани, че спекулираме, че лъжем, че всичко било наред, видите ли. Имаше едно много странно мълчание по този случай.

Водещ: Според бившия председател на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ Лазар Лазаров поръчката е съвсем  рутинна, стандартна и на най-ниска цена.

Жельо Бойчев: Сега не очаквайте да влизам в ролята на орган, който раздава присъди. Аз казвам какво сме направили, след като сме видели тези факти. А мисля, че всеки от вашите слушатели в момента може да прецени редно ли е един обект, който струва 133 милиона, с допълнителен договор да бъдат давани още 51 милиона? Това показва,  че нещо в целия процес по проектиране, възлагане и изпълнение на тази отсечка не е било наред. Да не говорим, че срокът за изпълнение беше няколко пъти увеличаван от първоначалния срок, с който беше избран изпълнител. Така по същество се прави една много порочна практика определени фирми да печелят на най-ниска цена, и то с ясната идея, че след това ще бъдат допълнително компенсирани. Нали разбирате, че това обезсмисля и провеждането на процедури по Закона за обществените поръчки? Защото се оказва, че това не е единичен случай. Има доста случаи, в които фирмата, която е спечелила определен обект, след това допълнително получава възлагане за неговото довършване. Което най-малкото опорочава конкурсната процедура на избор и равни условия пред всички кандидати.

Водещ: Г-н Бойчев, според прокуратурата поръчката е била нагласена в полза на бившата фирма на функционера и бизнесмен от вашата партия Георги Гергов „Пътища Пловдив“. Когато подавахте сигнала, това известно ли ви беше?

Жельо Бойчев: Това, което се вижда от регистъра и когато сме подавали сигнала и е била спечелена поръчката от тези 50 милиона, се вижда кои са собствениците на фирмата и това не е г-н Гергов, а това е една друга също популярна фирма.

Водещ: Но знаехте ли, че преди това в този строеж е била свързана фирмата на г-н Гергов, че той е ходил на срещи в Агенция „Пътна инфраструктура“?

Жельо Бойчев: Е, това няма как да го знам, къде е ходил на срещи, какво е правил. Аз ви казвам, ние сме работили с фактите, които са били към момента ясни. Кой е възложил процедурата, ясно е, че това става по време на кабинета на Борисов, ясно е на коя фирма е възложено, ясно е кои са собствениците на фирмата към тогава. Какво е било преди това? Много надценявате възможността на един народен представител.

Водещ: Е, не се подценявайте, вие имате доста големи възможности.

Жельо Бойчев: Не се подценяваме, но виждате големите ни възможности – сигналът е от 13 юни 2016 г., а чак в момента виждаме действия.

Водещ: Г-н Бойчев, ще се съгласите, че въпросите, които допълнително излизат към този сигнал, са свързани и с обстоятелството: включването на Главна прокуратура на аванссцената по разследването съвпада по време с, нека да не го наречем скандал, но с домакинството на срещата между Сашо Дончев и главния прокурор от г-н Гергов. Така че това съвпада някак си по време, като ехо дори идва и поражда и въпросите, разбирате ли?

Жельо Бойчев: Да, но молбата ми е тези въпроси да не ги отправяте към нас, тъй като вече чух какви ли не спекулации и интерпретации на тази тема. Искам само да припомня, че когато сме подали този сигнал, това беше 13 юни 2016 г. Едва ли някой можеше да предрече тогава, че правителството на Бойко Борисов ще подаде оставка. Това никак не се виждаше, нали? Едва ли някой можеше да направи прогноза, какво ще се случи на настоящите избори и че ние ще бъдем в такъв тип ситуация. Така че няма как да ви дам отговор на тези въпроси.

Водещ: А с какво са били най-много свързани спекулациите? Защото, очевидно е, че всеки от колегите търси, за да намери нещо.

Жельо Бойчев: Излезе нещо, че тогава в екипа на АПИ е имало човек, който сега работи в екипа на президента. Ние откъде да знаем тогава кой къде ще работи и кой ще бъде избран за президент и кой ще бъде в неговия екип. Просто какво ли не чух. Преди малко говорих с ваши колеги, те ми зададоха този въпрос.

Водещ: Да, и тази информация се тиражира.

Жельо Бойчев: Е, ми, да, ама аз ви казах от момента на подаването на сигнала не сме били викани от органите за разследване и нямаме никаква представа на какъв етап се движи това разследване към момента. И затова, за да бъдем полезни и на вашите слушатели, молбата ми е тези въпроси отнесете към хората, които отговарят за него.

Водещ: Към Главна прокуратура?

Жельо Бойчев: Е, ми, към действията за това. Защото защо сега, как се случва, какво се е случило за тия месеци, какви етапи от разследването са минати, няма как да ви кажа.

Цоня Събчева