Жельо Бойчев: Сделката с ЧЕЗ повдига въпроса за функционирането на българската държава и на българските институции

Жельо Бойчев БСП

Жельо Бойчев, председател на Временната комисия за установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с приватизацията на електроразпределителните дружества и планираната продажба на дружествата на ЧЕЗ груп в България в интервю за обзора на Радио „Фокус“ „Това е България“

Водещ: Продължаваме с тема, която следим от началото на избухването на скандала, а именно купуването на активите на ЧЕЗ в България. Съдейки от информациите на нашите парламентарни репортери, и след последното за оказания срок заседание на Комисията за ЧЕЗ купувачът на активите на дружеството в България „Инерком“ остава загадка за депутатите. С мотив за търговска тайна от компанията и във вторник не са разкрили факти. Научиха ли повече от задаването на въпроси след това заседание депутатите? Наш гост е Жельо Бойчев, председател на Временната комисия за установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с приватизацията на електроразпределителните дружества и планираната продажба на дружествата на „ЧЕЗ Груп“ в България. Г-н Бойчев, докъде стигнахте?

Жельо Бойчев: Имахме продължително заседание. Опитваме се да бъдем полезни и до максимална степен да съберем информацията така, както парламентът ни е възложил със своето решение.

Водещ: Нещо ново научихте ли?

Жельо Бойчев: Във вторник по искане на синдикатите беше направено изслушване на „Инерком“…

Водещ: Нали трябваше госпожа Върбакова да дойде?

Жельо Бойчев: Вижте, ние отправяме поканата, а кой и как идва, вече е въпрос на съответната институция и съответните лица. Ние по надлежния ред сме поканили фирма „Инерком“ да присъства – госпожа Върбакова като представител, те са преценили и са пратили екипа си, който във вторник отговаряше на въпроси на синдикатите във връзка със социалните измерения и последици на тази сделка и бъдещето на компанията. Така също имаше и много въпроси за ценообразуването и влиянието върху тези процеси. Председателят на КЕВР отговаряше на тези въпроси, беше и министърът на енергетиката.

Водещ: Те с какво време се ангажират, представят ли някаква стратегия от „Инерком“?

Жельо Бойчев: Вижте, много ми е трудно аз да дам отговор на въпроси. Дотолкова, доколкото се намираме в хипотеза на сделка, която все още не е приключила. Виждате, че всички въпроси, които задаваме, всички отговори, които търсим, са много витиевати, уклончиви, защото по същество има редица процедури, които трябва да бъдат извървени от регулатори, от  институции, да бъде осигурено финансирането и тогава да се стигне до сделка, за да говорим по тези въпроси. Ние имаме много въпроси, може би, ако имам договора между „Инерком“ и чешката страна, ще получа отговор на тези въпроси. Предвид търговската тайна, тази информация на нас не ни се предоставя. Там ще стане ясно и какви са ангажиментите, какво е финансирането и всички въпроси, които стоят пред нас. В момента ние се опитваме с възможностите, които имаме като парламент, с подхода да задаваме въпроси към институциите, които имат отговорност с дадения процес, да търсим максимална информация по този въпрос.

Водещ: Господин Бойчев, от „ЧЕЗ Груп“ гарантират, че процедурата по продажбата е прозрачна и кандидатите са представили доказателства за произхода на средства, с които ще се финансира сделката. От „Инерком“ пред вас казват, че се водят разговори с банки за финансиране за покупката на активите. Е, как обяснявате това сериозно  разминаване – те или са представили реално документи, или не са ги представили, или в ЧЕЗ в Прага работят на сляпо, или има нещо друго, което се крие?

Жельо Бойчев: Обяснението е, че едното е финансиране, което е показвано като възможност на компанията да бъде осигурено и да бъде предпочетена като партньор, който може да обезпечи и да реализира такъв тип сделка. Това има разминаване с вече, по същество, окончателното одобрение на финансирането, тъй като дотогава те са били в състезателна процедура, сега вече имат подписан договор. И на тази база казаха, че техните финансови институции вече задават съвсем конкретни въпроси и правят един съвсем подробен анализ на дружествата и дават окончателното си решение, дали ще финансират тази сделка. Опитахме се във вторник да помогнем и да кажем, да стане ясно имат ли тази възможност за одобрение на регулатора да я финансират. Виждате, че нямаме еднозначен отговор на тези въпроси. Явно, докато не приключи по един или друг начин тази сделка – или с реализирането, или с падането, трудно ще получим информация от такъв тип на такъв етап, така че да сме полезни. Знаете, този въпрос само във вторник беше зададен поне 5 или 6 пъти от народните представители. Отговорите бяха в това, че са в процедура по водене на разговори с банки.

Водещ: Според вас практика ли е в търговските сделки да декларираш едни източници за финансиране при конкурсната процедура, а на финала, след като подпишеш договор, да се разплащаш чрез други, различни?

Жельо Бойчев: Вижте, големият проблем тук идва и за това се създаде и тази обществена реакция, от гледна точка на възможностите, които има фирма „Инерком“, като новоучредено дружество, като дружество, което няма нужния опит и финансов капацитет да обезпечи такъв тип сделка. Там възлизаха тези въпроси – как и по какъв начин се осигурява финансирането на тази фирма. Обикновено, когато провеждаш такъв тип сделки, искаш насреща купувачите да са хора, които могат да докажат потенциала си и възможността да я реализират. При „Инерком“ сме свидетели на бизнес с доста по-малко активи и приходи, очевидно те трябва да привлекат огромен финансов ресурс, за да се реализира тази сделка. И оттук вече на всички ни е известно нейното реализиране  и по какъв начин ще се реализира това, и кой по същество ще бъде формален собственик. Ако фирмата разполага с една малка част от финансирането, логичният въпрос следва, какви ще бъдат ангажиментите на останалото финансиране. Тези ангажименти за нас са важни от гледна точка на това, че говорим за услуга, която е електроснабдяване на населението. Услуга, която пряко засяга живота и сигурността на българските граждани. В тази част са Северозападната и Югозападната част на България. И тези въпроси няма как да бъдат подминати от нас с лека ръка, но за момента нямаме окончателен отговор по тях.

Водещ: То, големият скандал, господин Бойчев, е в това, че малка фирма купува огромен за мащабите й бизнес. Като прецедент, означава ли, че дава възможност, оттук нататък всеки, който иска, да може да си купи такова дружество като ЧЕЗ и дали всеки би могъл и ще му се позволи да го направи? Ето, тук е разковничето на скандала.

Жельо Бойчев: Тук е нашият, големият спор, който имаме. Тук е големият спор за това. Значи, ако трябва да бъда полезен на слушателите ви, 2004 г., без значение, че БСП тогава не е подкрепила стратегията за раздържавяване на електроразпределителните дружества и последвалата приватизация, тогава обаче консултантите подготвиха много сериозен наръч от изисквания. Като започнеш от това да имаш производство на електроенергия и пренос в големи обеми, като започнеш от това да имаш по няколко стотин милиона като средства, като започнеш от това да имаш определен кредитен рейтинг, въобще, да се явиш на процедурата трябва да имаш значителен капацитет – и професионален, и финансов, за да бъдеш въобще допуснат. Държавата тогава е преценила, че активите на тези дружества и тази дейност може да се осъществява само от компании със сериозната професионална и финансова възможност и експертиза за това. И се вижда от кандидатите. Това са водещите за тогава европейски компании. Всички водещи европейски компании участват в приватизацията. Да не ги изреждам. А сега сме свидетели на нещо точно обратното – има въпроси и ние се занимаваме с това, кой по същество точно купува в момента активите на ЧЕЗ. Предвид това, че фирма „Инерком“ беше, да не кажа малко известна преди това. И съвсем нормално е…

Водещ: Не малко, абсолютно неизвестна и очевидно е със скромен опит.

Жельо Бойчев: Да, може би в сектора на възобновяемата електроенергия е била позната, но това е доста малък сегмент. Големият въпрос, който стои пред мен, е как въобще работят българските институции с всичките свои правомощия и отговорности. Ето това е големият въпрос, който стои пред нас. От гледна точка на това, първо, българското правителство знаело ли е, кога е информирано въобще за намеренията на ЧЕЗ да напуска България. И тук отварям една скоба, въобще не се занимавам с въпроса, това, че чехите ни отговориха, че са предлагали обратното изкупуване на активите от българското правителство, български правителства не са приели тази покана. Но да оставим дори и това настрана. Но аз не мога да приема, че в една европейска страна, която има претенции, че може да гарантира сигурността на своите граждани, ще се окаже, че ние към момента като Комисия сме изправени пред ситуация да търсим отговор на въпроса, кога и по какъв начин българското правителство, българската държава е била информирана за намеренията и за целия ход на тази приватизационна сделка. Нали разбирате, че изпадаме в, меко казано, направо ще кажа смешна ситуация, в която ние пишем писма, викаме един път службите, втори път им пишем писма с искане за разяснение и разширение на информацията, включително по линия и на партньорския обем, за да отговорим на няколко елементарни въпроса – кой  купува и какви са източниците на финансиране за тази сделка. Няма европейска държава, съгласете се, в която някой ще дойде и ще купи 1/3 от снабдяването, услугата електроснабдяване на населението, и тази държава няма да провери финансирането, няма да провери по същество кой купува това дружество. И тук въобще идва въпросът, защо са ни необходими и регулатори, и служби, когато се оказва, че много често ние нямаме нужната информация. Въобще, повдига се въпроса за функционирането на българската държава, на българските институции. Това са големите въпроси, които за мен лично повдига тази сделка. Без значение какво ще бъде нейното развитие  и резултатите, които ние ще направим като Комисия, но това виждам аз в момента. И това само още повече руши доверието между гражданите и институциите.

Водещ: Като гражданин продължавам да се дивя на информациите, които са излезли от вашето заседание във вторник. Председателят на съвета на директорите на „Инерком“ е казала, че „нетипично е политически партии да се намесват в сделка между частни компании“. Питам се, защо госпожа Върбакова отиде на среща с министър-председателя, а след това обяви, че ще даде на държавата акциите на ЧЕЗ, които „Инерком“ ще придобие. След което нещо се забрави за това дарение?

Жельо Бойчев: Вижте, трудно ще ми е и на мен да отговоря за поведението и за непрекъснатата промяна на г-жа Върбакова.

Водещ: Ама, това са реални информации от фоайето на Министерския съвет!

Жельо Бойчев: Вижте, това си задаваме и ние. Няма как да се обясни поведението на българското правителство с тази сделка. Поне за мен то е необяснимо, защото то се променя непрекъснато. От пълна неангажираност и неосведоменост по тази сделка, както беше декларирано, до това да участваш в нея, да имаш контрол, до това, което днес се разбра от нашата комисия на изслушването на Горанов, което беше и с мандат от министър-председателя, че за пореден път се върнали на позицията, че, видите ли, българското правителство счита, че няма работа в тази сделка и не може държавата да се меси в една търговска сделка между два субекта и държавата има достатъчно механизми, по които може да регулира и гарантира електроснабдяването на населението, на тази дейност. Всичко това хубаво, но вижте, ние непрекъснато сме свидетели на променяща се  позиция. Иска се оставката на министъра, след това се оказа, че министърът няма да напуска. Българското правителство и министър-председателят дължат отговор на тези въпроси – защо един път се продават остатъчните дялове, след това твърди, че искаш да влезеш в тази сделка и накрая пак излизаш от участие в тази сделка, от намерение българската държава да бъде ангажирана по един по-сериозен начин. И тук вече влизаме въобще в много сериозния разговор, как и по какъв начин ние може да гарантираме на българските граждани, че институциите, в дадения случай и регулаторът, със своите отговорности, които има, достатъчно прецизно и достатъчно точно защитават интереса си и в дадения случай на потребителите. Защото от информацията, която сме поискали, е какви инвестиции са реализирали дружества на ЧЕЗ от 2005 г. досега.

Водещ: И какви са реализирали?

Жельо Бойчев: Във вторник беше предоставена информацията. Те са доста, варират от 60 и няколко милиона до 90 милиона, до над 100 милиона в годишен размер, но не това е най-важното. По-важният въпрос е, как и по какъв начин се удостоверяват и се проверяват тези инвестиции. И тук вече възникват много въпроси, защото тези инвестиции по една формула влизат в крайната цена на електроенергията. И българските граждани трябва да са убедени и да с сигурни в това, че не се злоупотребява и всичко е такова, каквото трябва да бъде. Трябва да са спокойни за това, че българския регулатор и българските институции могат да гарантират и качеството на услугата. А знаете, че на много места това не е така и предвид напрежението, което се създава. Въобще, комисията се натъква на много въпроси, които ще влезнат като изводи и като препоръки в нашия доклад. От това също е, което казвам, е един от големите въпроси. Ако имаме доверие в институциите, нямаше да се изпада в тази ситуация, в която се намираме в момента, да има съмнения относно бъдещето на това дружество и до каква степен при смяна на собственика българската държава със своите институции ще може да гарантира своите интереси.

Водещ: Министър Петкова ви е казала на заседанието във вторник, че не вярва Гинка Върбакова да е лицето, което ще управлява технологично процеса на ЧЕЗ. Е, това и ние можем да го кажем без да сме министри на енергетиката, след като видяхме първото й интервю на госпожа Върбакова и второто, и т.н. Но въпросът е, какво прави госпожа Гинка Върбакова в тази сделка?

Жельо Бойчев: Тези въпроси към нея. Въпросите затова отправяме и поканите към нея, от гледна точка на това, че има голям интерес.

Водещ: Е, тя не е дошла. Решила е, че просто няма смисъл да идва.

Жельо Бойчев: Така е преценила, но вижте, според мен, един собственик трудно може да избяга от определени въпроси. Винаги можеш да кажеш, че ще има мениджъри, които ще се заминават с управлението на дружеството, но в крайна сметка собственикът е този, който носи отговорността за избора на този мениджърски екип. Собственикът е този, който в крайна сметка ще носи отговорност за вземане на стратегическите решения за развитие на дружеството.

Водещ: Ще гарантира финансирането на това развитие.

Жельо Бойчев: Точно така. Затова ние проверяваме и въпросите ги отправяме към собственика на дружеството, защото във всеки един момент, знаете, мениджмънта може да бъде сменен.

Водещ: Той може и да си тръгне. Някой решава, че ще напусне, намира по-добра работа.

Жельо Бойчев: Да.

Водещ: Смятате ли, че новият срок, който ще поискате до 10 май, ще ви помогне да намерите поне част от отговорите?

Жельо Бойчев: Надявам се. Вижте, чакаме още информация, казах, от главна прокуратура трябва да постъпи информация, имаме още от министерствата информация да постъпи, за да можем да бъдем пълноценни в изработването на нашия доклад. Не малко информация се събра и не малко неща се установиха досега от изслушването в Комисията. Същевременно си даваме сметка, че срокът не може да бъде безкрайно удължен, не е това смисълът на една временна комисия, една анкетна комисия, която е водеща по определен казус. И затова сме избрали едно оптимално време до 10 май, за да може да обобщим и предложим, което считаме, че си заслужава да влезе в окончателния доклад.

Водещ: Според мен, господин Бойчев, пред вас има един много удобен параван за всички, които дават отговори – докато сделката не се е осъществила, нищо не може да се каже. Така ли е?

Жельо Бойчев: За съжаление, се намираме в тази ситуация. Тя и реалната ситуация е такава, наистина сделката може и да не се финализира, може и да се финализира. Но пак казвам, това не отменя работата на Комисията да потърси как и по какъв начин са реагирали съответните институции в страната. Защото, съгласете се, утре може да се получи нещо подобно и в друг сектор или в същия сектор. Това са за мен големите въпроси и се надявам със своите изводи и препоръки, които ще направим в доклада, да коригираме практиката и да бъдем полезни.

Цоня Събчева