Женя Желева, потомък на Софроний Врачански: Последният потомък на Софроний се намира в Бургас

За паметта и завета на български будител и духовник Софроний Врачански, Радио „Фокус“ – Бургас разговаря с Женя Желева, учител по български език и литература и пряк потомък на Софроний.

Фокус: Г-жо Желева, как разбрахте, че сте родственик на българския светец и просветител Софроний Врачански?

Женя Желева: Оказа се, че съм 5 пъти правнучка по пряка линия на Софроний Врачански и това е доказано гениалогично. Изнесени са всички документи и родствени връзки както в Пантеона за възрожденците в Котел, откъдето е родом и Софроний, познат още със светското си име поп Стойко Владиславов,  и в книгата на Михаил Колибаров, която е една от най-добрите изследвания в гениалогичен план за Софрониевия род. Моят баща е роден 1936 година в село Падарево. Това е село, което се намира на 36 километра от Котел. Когато ходих в ранните си детски години в тази къща си спомням как моята баба ми показваше портрет на една много благо изглеждаща жена. Аз на свой ред като едно любопитно дете все я питах какво е нейното значение, откъде идва, защото чувах как я наричаха правнучката на Дядо Поп. Малко по-късно, когато пораснах и продължих да задавам тези въпроси, леля ми, сестрата на баща ми заедно с баба ми Митка ми обясниха, че това е Цона – правнучка на Софроний. През годините аз самата започнах да търся доказателства, да видя къде се намирам в родословието и в отделните линии, защото Софроний, който е женен доста рано, има 4 деца – 2 момчета и 2 момичета. Едното момче умира рано и за него няма никакви сведения. Другото момче – Цонко в последствие заминава за Цариград и там поставя началото на рода на Богоридите. Другите две дъщери Гана и Катерина остават в Котел. Гана се жени за селянин от село Падарево и родът се измества, а Катерина остава в бащината си къща. Проследявайки назад родословието установих следната пряка линия: Първа в рода ни освен Софроний е дъщерята му Гана, следва я нейната дъщеря Цона, след това Тоша, отново Цона и накрая Митка. Tози портрет, който аз и моят брат притежаваме в момента, е на Цона – майка на Митка, а Митка – майка на моя баща Цоньо. Забелязва се, че Ганка и Цона са характерни родови имена. Така и се е запазила родовата памет. Правнучката Цона всъщност е родена 1890 година и е майка на моята баба Митка, родена 1911 година. Това е установено със сигурност, защото е запазено в така наречените църковни кондики към църквата „Св.Св. Петър и Павел“ в Котел, откъдето сме почерпали информация.

Фокус: Освен Вашето семейство, Софрониевият род има ли други разклонения?

Женя Желева: По ирония на съдбата моя втора братовчедка, но доста по-възрастна от мен, българка с канадско поданство, пристигна тук в България да се интересува от родословието на нашето семейство. Поради това, че една възрастна жена и нейният съпруг проявяват невероятен интерес към нашия произход , ме накара да се задълбоча още повече в своите търсения и да не пренебрегвам факта, че ние сме потомци на вече канонизиран светец. Предавам това с ясната отговорност пред своите 3 деца и моята внучка Анастасия, която живее в Бургас. Когато предавам „Житие и страдание грешнаго Софрония“ , защото съм учител по литература, го преподавам с  една особена носталгия към миналото, но и вяра в бъдещето.

Фокус: На какво учите вашите ученици като един горд родственик на Софроний?

Женя Желева: Най-вече на отговорност. Това е нещото, което трябва да научат. Също така и на памет и знание за хората, които са били преди нас, за това как са се запазили в много по-трудно от нашето време. Започвайки още от 5 и 6 клас, когато правим родословните дървета в училище, уча децата да пазят и имат родова памет. Без памет няма как да дойдат и крилете, от които всички се нуждаем.

Фокус: Можем ли да очакваме портретът на правнучката на Софроний Цона да бъде показана пред обществеността?

Женя Желева: Портретът, който притежавам, съм решила да го дам за реставрация, защото с времето доста се е повредил, защото е на повече от 100 години. Все още не съм решила дали ще бъде оставен в дома ни в Котел като семейна собственост или ще бъде подарен на Пантеона на възрожденците в обособената зала, където се почита паметта на Софроний. В деня, когато България почита паметта на Софроний – 11 март, ще бъде обявено и нашето решение за съдбата на тази ценна родова реликва.

Силвия ДОНЧЕВА