Живка Гроздева: Производителите на плодове не могат да разчитат на надеждно застраховане на своята продукция и често последствията са катастрофални

 

 

Живка Гроздева, член на УС на Асоциацията на овощарите в България в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“

 

Водещ: Над 10 хиляди ракети ще ни пазят от градушки. Застраховат ли се обаче производителите срещу лошото време и градушките? В края на април времето ни изненада със студ и сняг. Как това ще се отрази на овощните дръвчета? Гост в програмата ни е Живка Гроздева, член на УС на Асоциацията на овощарите в България. Как се отразява този студ и сняг на овощните дръвчета, очаквате ли загуби?

Живка Гроздева: Студът започна за съжаление още в края на март месец, може би от 24-25 март в много райони на страната почти през ден сутрин рано в овощните засаждения са засичани минусови температури, като тези минусови температури на места са били доста наистина ниски от порядъка на – 5, – 6 градуса, някъде – 2, – 3. Тези температури влияят изключително негативно на овощните видове в тази тяхна фаза на развитие, а именно предцъфтежка, цъфтежка, следцъфтежна фаза. Това е период, в който културите са много чувствителни на измръзване, така че за съжаление на този етап имаме данни за доста райони, където реколтата ще бъде силно намалена.

Водещ: Навлизаме наистина в сезона на градушките и на твърдите валежи, какви са обаче загубите, които претърпяват самите производители и каква част от тях се застраховат?

Живка Гроздева: Загубите на производители в случай на градушка могат да стигнат до 100%. Понякога щетите са толкова големи, че дълги години напред е трудно да се коригира, да се оздрави растението, т.е. понякога загубите са за цялото насаждение. За съжаление, в България, застраховане в истинския смисъл на думата на селскостопанска продукция няма. При нас застраховането е основно срещу градушка, а в този случай говорим за количествено застраховане, а не за качествено такова. Много често земеделските производители, които отглеждат плодове, остават разочаровани, защото очакват продукцията, която е увредена от градушката, да бъде призната за щета, а това не се случва. Другият голям проблем е, че практически няма застраховка и срещу студове, измръзвания в пролетния период, срещу слани, тъй като застраховката започва да действа едва около края на април, когато естествено рискът от падане на слана или много ниски температури през нощта е много по-малък. Периодът, който е най-рисков за слани и ниски температури, е в края на март до края на април. Оказа се, че производителите на плодове в България не могат да разчитат на надеждно застраховане на своята селекостопанска продукция и за съжаление много често последствията са катастрофални. Има производители, които в следствие на градушки, падащи всяка година на всякакви насаждения се отказват от този бизнес.

Водещ: Наистина сериозни са щетите и загубите, които претърпяват производителите, затова и много трудно може би е да се правят прогнози за реколтата, но все пак какви плодове най-много произвеждаме, какви са тенденциите от последните години?

Живка Гроздева: Плодовете, които към момента се произвеждат с най-големи количества в България са традиционните, които харесваме ние – праскови, ябълки, отглеждат се доста кайсии, череши, сливи, това са така да се каже най-разпространените култури у нас, а и благоприятни са метеорологичните условия за отглеждането им при нас в България. Има една тенденция към създаване на все повече кайсиеви насаждения, на смокини, по-екзотични видове. За съжаление има и култури, при които производството спада, така например е крушата. Все по-малко стават българските круши на пазара, особено в зимния и пролетния период, но това се дължи на изключително трудоемкото отглеждане на този вид плодове и рисковете, свързани с отглеждането.

Водещ: Как може да се засили присъствието на български плодове на пазарите и големите вериги,  как може да се скъси веригата производител – потребител?

Живка Гроздева: Това може да стане, когато българските производители, било то на плодове или на зеленчуци, са обединени, така че да могат да предоставят на търговските вериги един планиран поток на суровина за определен период. Проблемът е в момента, че сме много и сме малки, трудно прогнозираме, нямаме ресурсите, за да направим качествено планиране на своята реколта, нямаме понякога ресурсите да намерим най-добрия пазар за своята продукция, така че за мен решението е в сдружаването между производителите, което ще доведе вече до едно по-добро планиране, съобразяване с нуждите на търговските вериги, с техните изисквания, покриване на нуждите на пазара.

Албена ИВАНОВА