Живка Мантаркова, директор на музея към Рилски манастир: Всички музейни експозиции ще работят за празника на празниците – Възкресение Христово

Радио "Фокус" - Кюстендил

Директорът на музея към Рилски манастир Живка Мантаркова, в интервю за Радио „Фокус” – Кюстендил

 

 

 

Фокус: Госпожо Мантаркова, какво могат да видят хората, които ще дойдат по време на Великденските празници  в Рилската света обител?

Живка Мантаркова: Всички музейни експозиции ще работят за празника на празниците. Това е централният музей в комплекса, църковно – историческият музей, иконната галерия, Хрельова кула, манастирско стопанство, възрожденските гостни стаи, етнографският музей. Тоест при желание от страна на посетителите, няма да оставим нито един, който да не посети тези редки, уникални експозиции, които са тук. Работното време е от 8.30 до 16.30 часа. За част от музейните експозиции, които са извън централния музей, входът и заявките се дават в църковно – историческия музей.

Фокус: Вие не спирате да работите и да обновявате тези музейни експозиции, какво е новото тази година?

Живка Мантаркова: Най – новото, което беше реставрирано и пуснато в работа и то в състава на манастирското стопанство, не като самостоятелна музейна експозиция, това е магерницата. Магерницата е старата манастирска кухня, дело на един от най – големите български майстори – строители – майстор Алексий. Така че тя е много интересна със своята конструкция, която е висока към 22 метра. Уникална е, поема по много специфичен начин пушекът, който тръгва от казаните, в които е готвен курбан за гостите на манастира и го препраща към отвора, върхът на магерницата, който също е уникален там, не е обикновен отвор, а е във вид на купол. Така че, за да се посети магерницата, вече трябва да се мине през манастирското стопанство, чийто вход е до Самаковската порта на манастира.

Фокус: Какви са вашите впечатления по отношение на хората, които посещават музейните експозиции, от кои страни идват туристи?

Живка Мантаркова: От цял свят, но най – вече миналата година беше наситено с азиатски групи. Те бяха една преобладаваща част от посетителите в манастира. Разбира се, идват и много българи, много е радващо, че има много семейства с деца, те ги запознават с уникалните експонати в манастира и това наистина е много радващо. Ние имаме и специална отстъпка за входа на семействата.

Фокус: Разкажете за  историята на кюстендилската стая и какво представлява днес тя?

Живка Мантаркова: В Рилския манастир има няколко възрожденски гостни стаи, сред които е и кюстендилската стая и бих искала да разкажа историята на кюстендилска стая, която е доста интересна. След пожара през 1833 година, рилските монаси тръгват на такси. Такси значи пътуване из България, за да събират помощи за възстановяване на обителта. И на най – големите дарителски селища, манастирът е предоставил възможността да си обзавеждат свои гостни стаи, в които да отсядат, когато посещават манастира. И една от тези гостни стаи е била тетевенска стая, която се намира на трети етаж в северното крило на манастира и носи номер 10. Но по незнайни причини, тази стая по- късно става кюстендилска. Когато, обаче, през 1965 – 1966 година тече реставрация в гостните стаи и се разкрива мазилката в тях, на западната стена на тетевенската стая, която по това време вече е била кюстендилска, се вижда дарителски надпис на тетевенци и те си връщат стаята. Така Кюстендил остава без своя стая. И ето вече новата история на новата кюстендилска стая. Преди десетина години по инициатива на кмета на Кюстендил господин Петър Паунов, възникна идеята да бъде възстановена кюстендилска стая в Рилски манастир. Тази идея е одобрена от ръководството на манастира и лично от игумен Адрианополският епископ Евлогий, като за целта е определена стая номер 8 на същия трети етаж в същото северно крило на манастира. И в Кюстендил и околните села започва дарителска кампания за събиране на тъкани, носии, на съдове и други вещи и експозицията, след като стаята е обновена, е подредена от екип от кюстендилски специалисти, художници, етнографи в характерния за Кюстендилския регион стил. Най – голямо място заемат тъканите и кюстендилските носии, много характерни за този край. Кюстендилската носия, която е много характерна и има няколко броя, тук, в манастира. Много емблематична и много ценна е носията, подарена от господин Чавдар Караджов през 2008 година. С тази носия лелята на господин Караджов, Верка Котева от село Шишковци, е позирала на големия български художник Владимир Димитров – Майстора за неговата картина „Мома”. Костюмът включва черна сая, престилка, риза, забрадка, колан, нагръдник, наръкавници, тоест един пълен комплект кюстендилска носия. Така че Кюстендил и кюстендилски регион си има стая, както казах номер 8. Тя е в състава на възрожденските стаи, сред които са чирпанска, копривщенска, тетевенска, габровска и винаги могат да бъдат отворени при желание от страна на посетителите на манастира.

Венцеслав ИЛЧЕВ