Зам.-министър Атанаска Николова: За успешна адаптация към изменението на климата е необходимо тясно сътрудничество на национално и местно ниво, активно участие на бизнеса, НПО и научните среди

Снимка: МОСВ

В полския град Катовице се провежда конференция на страните по рамковата конвенция на Организацията на обединените нации за изменението на климата. България не подкрепя по-високи амбиции от досегашните. Такава е позицията на страната ни, отстоявана от министъра на околната среда и водите Нено Димов, президентът Румен Радев, както и по-рано от премиера Бойко Борисов. По темата разговаряме в предаването „Екологичен резонанс“ на Радио „Фокус“ със зам.-министъра на околната среда и водите Атанаска Николова

 

Водещ: Какво обуславя позицията на страната ни и какво означава тя?

Атанаска Николова: Действително в периода 2-14 декември се провежда 24-та конференция на страните по рамковата конвенция на ООН по изменение на климата. Приключи сегментът на най-високо политическо равнище, който се проведе в началото на конференцията и в който взеха участие както президентът Радев, така и министърът на околната среда и водите Нено Димов. В Катовице президентът г-н Радев и министър Димов заявиха национална позиция, която отстояваме постоянно, не само по повод на конкретното събитие. А именно, че ЕС изпълнява най-високите цели за намаляване на емисии на парникови газове в света. Като в същото време трябва да отчетем факта, че европейските държави са отговорни за едва 9,6 % от дела на глобалните емисии. Това е и причината нашата позиция да бъде категорично, че не може и не трябва да се очаква, ЕС сам може да се справи с глобалния проблем, изменения на климата, дори и ако намали емисиите си до нулеви. По Парижкото споразумение ЕС е поел една от най-амбициозните цели за намаляване на емисии на парникови газове до 2030 г. с поне 40 % спрямо нивата от 1990 г. Затова и нашата национална е позиция е, че към този момент всички ние, европейските държави трябва да се съсредоточим към изпълнението на тази изключително амбициозна цел, а не върху дебата за по-нататъшното им увеличение. Това всъщност беше и прието от нашите партньори и европейските държави. Затова не се очаква по време на преговорите в Катовице да се повдигне дебатът за увеличаване на европейските амбиции, а и за останалите водещи държави. Основната цел на преговорите в Катовице е да се приемат правилата за прилагане на Парижкото споразумение, което беше наистина историческо достижение за края на 2015 г. Освен това една от темите ще бъде и преходът към нисковъглеродно развитие, тъй това изисква сериозен ангажимент от всички сектори, от цялото общество. И това е темата на европейски дебат.

Водещ:  Изменението на климата е факт и е време за действие. Проектът на Национална стратегия за адаптация към измененията на климата и планът за действие вече беше представен. Според някои сценарии изменението на климата може да окаже негативно влияние във финансово отношение, като е възможно да бъде ликвидиран икономическия растеж на страната до 2050 г. Какво е най-важното от стратегията, което трябва да се знае, и наистина ли е възможен такъв сценарий?

Атанаска Николова: Действително изменението на климата е предизвикателство пред всички сектори на българската икономика, но не само. Тези изменения въздействат върху социалната сфера, върху здравеопазването, върху екосистемите и биоразнообразието. Затова и за да се приспособим към тези до голяма степен бих казала необратими климатични процеси, е необходимо да поставим своите стратегически цели в по-широк диапазон. Това е и основната цел на този рамков стратегически документ, каквато е Националната стратегия за адаптация към изменението на климата и плана за действие. Този документ е с изключително голям обхват, като обхваща 9 сектора. Проектът на Националната стратегия за адаптация към изменението на климата и планът за действие е изработен с консултантската помощ на Световната банка, като голяма част от екипа, който работи, консултантският екип е от български учени и специалисти. Съгласно научните сценарии за климатични промени в България, които бяха използвани при разработването на стратегия, се очаква тенденция към увеличаване на екстремните климатични явления, екстремни валежи, високи температури, бури, наводнения, горски пожари, свлачища, суши. Като част от стратегията, както и вие споменахте, е изработен и макроикономически анализ на секторите на българската икономика и на влиянието на изменението на климата върху тях. Един от основните изводи е, че промяната на климата води до загуба на икономическа ефективност, като прогнозираната кумулативна загуба на реален БВП до 2050 г. е между и 1 и 3,5 % в сравнение с базов сценарий без изменение на климата и в случай, че не се предприемат действия за адаптация. Това означава, че прогнозният годишен темп на растеж на БВП, който е около 1,7% до 2050 г. ще бъде напълно анулиран, ако България се изправи под пълно въздействие от повишаване на температурата, каквото се очаква до 2050 г. в диапазона до 2 при по-оптимистичен сценарий до 4 при по-песимистичен сценарий. Това налага и наистина предприемане на мерки. Основната цел на стратегията е да намали уязвимостта на страната спрямо последствията от изменението на климата, да се подобри капацитетът на екологичните, социалните, икономическите системи към въздействие на изменението на климата. Стратегията определя цели и  приоритети за подобряване на капацитета за адаптация. Планът за действие формулира вече мерките, които трябва да се предприемат във всеки един от разглежданите сектори на икономиката. Трябва да кажем, че наистина стратегията е един рамков документ и тя дава насоките, по които трябва да се ръководят институциите както на национално, така и на местно ниво за предприемане на действия за адаптация към климатичните изменения.  И е важно да отбележим, че ключът към успеха е да се предприемат действия за интегриране на мерките за адаптация във всички сектори на икономиката. Защото изменението на климата е хоризонтален въпрос и успешната адаптация изисква тясно сътрудничество и съвместни действия между органите както на национално ниво, така и на местно управление. Но задължително и включване активно на бизнес и неправителствени организации, на научни среди. Тоест на всички възможни нива и във всички сфери. Основните типове дейности, които се разглеждат, са изграждане на национален капацитет, повишаване на осведомеността по въпросите, свързани с адаптация към климатични промени, изграждане на устойчивост към измененията на климата, което включва и укрепване на управлението на инфраструктурата и материалните активи. Като особен акцент се поставя на защитата на т.нар. критична инфраструктура, като водоснабдителна и канализационна мрежа, електропреносната мрежа, пътната мрежа и т.н. Важно е да се подчертае, че в повечето случаи дейностите, които се препоръчват, не са специални и скъпоструващи дейности, които изискват отделно финансиране. Ключово е интегрирането на съображението за адаптация към климатичните променени във всички политики, във всички програми, инвестиционни предложения. По осъществяване както с публични, така и с частни финанси, в абсолютно всички сектори на икономиката и на обществения живот. Това интегриране е важно условие и индикатор и към момента е важен индикатор при оценката на проектите, които се осъществяват с европейско финансиране. Нещо повече, към момента в настоящия програмен период, обхващаш 2014-2020 година, изискването, което е и предварително условие за финансиране, за предоставяне на европейски средства на държавата, е минимум 20 % от всички средства от европейски структурни и инвестиционни фондове да бъдат насочени към дейности по климата. В следващия програмен период 2021-2027 г., се обсъжда този процент да нарасне на 25%. Това показва изключителната важност, която имат мерките както към ограничаване на изменения на климата, така и насочени към адаптация към климатичните изменения.

Водещ: Темата със замърсяването на въздуха е една от най-коментираните у нас, особено през последните дни. Проблемът обаче е от години. Кои са основните замърсители и защо не се намира устойчиво решение на този проблем?

Атанаска Николова:  Действително замърсяването на въздуха е сериозен, и то не само екологичен, но и социален проблем. В същото време той е пряко свързан с качеството на живота и със защитата на здравето на населението. Изключително важен проблем, затова и подобряването на качеството на атмосферния въздух е приоритет, заложен както в програмата за управление на правителството, така и изведен като основен приоритет на Министерството на околната среда и водите. Основният проблем в градовете е наднорменото замърсяване на въздуха с фини прахови частици. Като анализите показват, че основните източници за това замърсяване са битовото отопление и транспортът. Постигането на бързи и устойчиви резултати изисква обединението на усилията на институциите на национално и местно ниво, на бизнеса и на гражданите, като наистина държа да отбележа, че постигането на целта чист въздух има цена. Която се изразява не само в инвестиции. Мерките за качествен въздух изискват личен ангажимент и дори бих казала отдаденост на всеки един от нас, на всеки гражданин.

Водещ:  Така е, какви са отговорностите на национално, съответно и на местно ниво за подобряване на качеството на атмосферния въздух и мерките, които се предприемат и обсъждат? Предвид и проекта на Националната програма за подобряване на качеството на атмосферния въздух?

Атанаска Николова: На национално ниво усилията са насочени преди всичко към осигуряване на адекватна нормативна рамка, която ясно да определя отговорностите, както и приемането на национална програма, която да приоритизира мерките и да постигне резултат във възможно най-кратки срокове. В момента трябва да отбележим, че в Народното събрание се обсъжда закон за изменение и допълнение на Закона за чистота на атмосферния въздух, с който се цели да се осигури въвеждане на изисквания за качество на горивото за битово отопление и да ограничи употребата на нискокачествени горива, въглища и брикети за битово отопление, както и да ограничи използването на нискокачествени дърва в битовото отопление. Същевременно както и вие споменахте, разработен и в момента е в етап на обществено обсъждане е проект на национална програма за качеството на въздуха и нашата амбиция е да бъде съгласувана и приета още в рамките на тази година от Министерски съвет. Като основната цел на тази национална програма е да се приоритизират мерките, които ще дадат най-бърз ефект за подобряване на качеството на въздуха на национално и на местно ниво. Като същевременно трябва да отбележим, че много мерки вече се предприемат от страна на компетентните органи, насочени както за мерки, свързани с повишаване на качеството и ефективността на периодичните технически прегледи, които се правят на МПС. Въведени са ограничения за изкупуване на катализатори от МПС в пунктовете за приемане на отпадъци и се прилага изключително строг контрол и санкции. Свидетели сме на засиления контрол, който осъществяват местните власти за нерегламентирано изгаряне на отпадъци и за използване на некачествени горива. В същото време в рамките на Оперативна програма „Околна среда“ е осигурен финансов ресурс, от една страна, за изготвяне и актуализиране на програмите на общините за качество на въздуха, а от друга страна, и за реални мерки, които общините на местно ниво да приложат за подобряване на качеството на въздуха, които най-вече са насочени към битовото отопление.

Йоланда ПЕЛОВА