Зам.-министър Георг Георгиев: С поведението си Балканите показват, че не генерират само конфликти и проблеми, а и воля да се справят с тях

Снимка: ПП ГЕРБ. Георг Георгиев, МГЕРБ: Младежките политики бяха въвлечени в капана на спекулациите и интригите на БСП

Георг Георгиев, заместник – министър на външните работи, в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“

Водещ: Отново ще обърнем внимание на предстоящата среща ЕС – Западни Балкани, за очакванията от нея и по – конкретно за изграждането на връзки между държавите. Гост в ефира ще бъде Георг Георгиев, с него ще разговаряме за това какви са очакванията. Ще говорим за това дали могат да бъдат установени по-тесни сътрудничества за преодоляване на общите предизвикателства като сигурността, миграцията, геополитическото развитие и добросъседските отношения. Какви ползи може да им за транспортната инфраструктура? Казвам добро утро на Георг Георгиев, заместник – министър на външните работи.

Георг Георгиев:  Добро утро.

Водещ: Господин Георгиев, темата на срещата ще бъде свързаността. Очакванията обаче за ЕС-Западни Балкани какви са?

Георг Георгиев: Както знаете, по време на тази среща следва да бъде одобрена декларацията, подписана от 28-те държави членки, която дава ясната перспектива за евроинтеграцията. В това отношение ние срещаме абсолютно пълна подкрепа и се радваме, че този приоритет на България е вече на дела, и от тук нататък неговата устойчивост и присъствие в дневния ред на Европа ще бъдат неизменни. Разбира се, темите и със свързаността, касаещи роуминга, инфраструктурната, транспортната, енергийната свързаност също са в основните акценти на срещата, тъй като всички признаха, че няма как столици на държави, отдалечени на по 150- 200 км. една от  друга да нямат комуникация, която да им позволява бързо, лесно и удобно да се пътува една в друга. Това е важно за икономиката, за развиване на  търговските взаимоотношения, а и това е нещото , което реално материално свързва и създава устойчивост във взаимоотоношенията, която така силно търсим.

Водещ: Говорите за ползите от транспортната инфраструктура.

Георг Георгиев: Разбира се

Водещ:  Можем ли да говорим, че ще  бъде установено по-тясно сътрудничество за преодоляване на общите предизвикателства като сигурността, миграцията, геополитическото развитие и добросъседските взаимоотношения ?

Георг Георгиев:  По отношения на добросъседството България вече направи една много смела стъпка, която считам че е пример, даден за всички останали и взаимоотношенията между тях, стъпка, която беше високо оценена и от нашите партньори от Европейския съюз, дори и зад океана. Имам предвид именно Договора приятелство и добросъседство, който подписахме с Република Македония. Така че взаимовръзката между държавите и начинът, по който ще се развиват техните взаимоотношения от тук нататък, ми изглежда пределно ясен. Всеки трябва да си дава сметка, че единствено съвместната работа и общите усилия за евроинтеграцията на Западните Балкани  и самите държави, изпълнявайки критериите, които трябва да постигнат, за да станат част от ЕС са начинът по който трябва да се развиваме. Няма друга перспектива. Няма друг вид взаимоотношения, освен тези на добросъседство и приятелство, които да гарантират по-добре това, че държавите, а и целият регион ще върви в правилна посока. Най- важното нещо от всичко, което успяхме да свършим през последните няколко месеца, е наистина да докажем, че нашият регион, нашето място, нашите Балкани не са само генериращи конфликти  и проблеми, а тъкмо напротив, с поведението си показват воля да се справят с тях и да предлагат решения.

Водещ: На срещата на върха ще се дискутират перспективите за присъединяване  на страните от Западните Балкани към Европейския съюз. Освен Косово, там ще са Албания, Босна и Херцеговина, Македония, Черна Гора, Сърбия. Критиците обаче опонират, че и шестте балкански държави са все още много далече от покриване на критериите за членство в ЕС. Как ще коментирате това ? Какви са перспективите пред тези държави?

Георг Георгиев:  Аз се опасявам, че тази критика не е съвсем основателна и не в пълно съответствие с истината, тъй като през юни очакваме взимането на решения, касаещи разширяването, и препоръките на ЕК да започнат преговори с Албания и Република Македония. Към момента най-близко до самото влизане в ЕС можем да посочим Черна Гора и Сърбия.  На предишната среща, която се проведе в София, дори бяха дадени индикативни дати, в които това може да се случи, някъде към 2025 г., което означава, че вече наистина виждаме хоризонт. Да, за някои той може да  изглежда малко отдалечен, но все пак не бива да забравяме, че всяка една от държавите има въпроси, с които трябва да се справи, преди да станат част от ЕС. Самият факт, че вече се говори за времеви период, който е видим, означава че, това разширяване не е нещо, което само сме заложили в добре звучащи програмни документи. Напротив, това е един процес, който е необратим и върху чиято необратимост ние работим толкова силно и по време на председателството си, но и искаме да бъдем сигурни, че той ще бъде продължен от следващите председателстващи. Самият факт, че австрийското и последващото румънско председателство припознаха възможността на евроинтеграцията на региона на Западните Балкани, показва че ние гарантираме в немалък период от време, с една немалка работа, която още ще бъде свършена, това разширяване да се запази и перспективата за него да бъде една осъзната нужда на ниво ЕС.

Водещ: Можем ли да говорим как миналото на даден регион може да влияе върху процеса  на приобщаването му към ЕС? Има ли го и този момент ?

Георг Георгиев:  Вие знаете тази много древна поговорка, че никой не е достатъчно богат, за да откупи миналото си. Миналото винаги е важно, но не бива по никакъв начин то да е това, което  да  спъва и което да не позволява работата да продължи. Наистина смятам, че с начина, по който в момента се развиват взаимоотношенията между страните, ще демонстрира много силната воля проблемите от миналото да бъдат загърбени. Разбира се, поуките от тях са направени. Ние знаем какво е било и поради причина никога повече не желаем да се връщаме към него, и това е стремежът, и изразът на мъдрост от лидерите на държавите да се придържат към новия цивилизационен контекст на времето, защото всеки от нас си дават сметка, че няма друга реална перспектива, няма друга организация, различна от ЕС, която да дава такъв голям потенциал и да инвестира по такъв начин в развитието на мирните взаимоотношения и на просперитета на държавите. Тук предстои въпросът дали това са добри и далновидни за бъдещето решения. Това някой да не позволи на миналото да повлияе върху настоящето и начина, по който взима решения, е предмет на собствена целесъобразност, но аз виждам начина, по който в момента връзките между страните, а и между народите, се развиват. Именно поради тази причина са важни темата за свързаността, темата за това да инвестираме в контактите, и в реалните и физическите взаимоотношения, тези които дават на хората идеята що е то ЕС и защо е важно да бъдат част от него и той да съществува. Смятам, че няма по-силен атестат от мнението на народите за есенциалната важност на ЕС.

Водещ: Как ще коментирате темите, които повдигна наскоро президентът на Франция Емаюел Макрон в  Ахеен, а и в изкаването си пред Европейския парламент? Те бяха доста дебатирани.

Георг Георгиев: Вие знаете, че това което беше казано мина от спектъра, че е абсолютно революционно нов в политическия си подход и вижданията си за политическата действителност и начина, по който трябва да се води политика до това, че много въпросителни оставя една такава политическа доктрина, по какъв начин и от какви сили ще бъде ръководена тя. Аз не бих се ангажирал с ярко  коментиране на политическите виждания на европейски лидер от такова ниво, но в крайна сметка трябва да се прави извода, че тогава, когато си част от една общност, тогава когато си дал своята дума за това, че държавата ти ще работи като част от нея, в защита на нейните интереси и, за съжаление, понякога налагайки се да понася и предизвикателствата от това, то ти ще го правиш с достатъчно отговорност и последователност.  Вие виждате в момента големите проблеми, които се създават пред транспортния сектор в България, по никакъв начин това не е приемливо за нас, и България ще отстоява докрай своите собствени интереси. А виждате, че и много европейския лидери също застават зад това мнение, което държавата ни зае, тъй като е видимо несправедливо да бъде третиран по такъв начин транспортния сектор на една държавачленка, който в крайна сметка ще доведе ако не неговото унищожение, то силно накърняване на интересите и способностите му да оперира.

Водещ: Благодаря Ви за това интервю, господин Георгиев

Георг Георгиев: Аз също Ви благодаря.

Йоланда ПЕЛОВА