Здравка Тюмбелекчиева, уредник: Жив е подвигът на илинденци и преображанци, на всички които със своята кръв създават най- красивите страници в българската национална история

Снимка: Информационна агенция "Фокус"

Здравка Тюмбелекчиева, уредник в Общински исторически музей- Гоце Делчев в интервю за Радио „Фокус“- Пирин.

Фокус: Г-жо Тюмбелекчиева, какво се случва в Гоце Делчев преди избухване на Илинденско- Преображенското въстание, каква е обстановката тогава?

Златка Тюмбелекчиева: Решението за вдигане на Илинденско- Преображенското колкото и прибързано да е, активизира населението за подготовката му в Неврокопския край. В началото на януари 1903 годин, лично Гоце Делчев посещава района и се среща с дейците на Околийския комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Те съобщават вестта за взетото в Солун решение и организират съвещанието в Каракьой, където се обсъждат възможностите за ограничаване на въстаническите действия само в партизански акции на четите. Това е с цел да се запазят от разорение селата. В Неврокопския район, който е а границата на с някогашна България започва усиленото снабдяване на оръжие и боеприпаси. При една от поредните акции, Неврокопската околийска чета, която пренася от вътрешността повече от сто пушки и други боеприпаси е открита от турците. На 15 април четата е обградена в село Балдево и след неравно сражение е разбита, а Балдево е изгорено до основи. Загиват повече от 60 невинни селяни, стотици са арестувани и осъдени. Целият Неврокопски край е положен на масови репресии и убийства. По този начин кървавата прелюдия в Неврокопско започва твърде рано. Масовите арестувания, както съобщава в едно от многобройните си донесения екзарх Йосиф, остават Неврокопската кааза  почти без мъже. Повечето от селяните и гражданите са или в затвора, или са забегнали в горите.

Фокус: Как протичат същинските бойно действия във вашия район и кои са най- значимите сражения?

Златка Тюмбелекчиева: Жестоките преследвания изострят революционна обстановка в Неврокопско и сплотяват силите на местните революционни дейци. Представителите на Околийския комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация участват в дълго отлагания конгрес на Серски революционен окръг, който е проведен в местността Белемето в Пирин. Те подкрепят решението на конгреса за характера на предстоящите въстанически акции, които трябва да започнат на 14 септември 1903 година- Кръстовден. Организиран е събор на всички бойни чети на 5- 6 септември на Брезнишките езера. Тук повече от 750 четници и техните войводи са разпределени за участие в бойните действия в различни райони на Серския революционен окръг. В Неврокопско остават четите на Михаил Чаков, Стоян Мълчанков, Петър Дървонгов и  Димитър Думбалаков. Първите въстанически акции извършват местните чети на Атанас Тешовски и Иван Апостолов. В най- южните предели на околията, в района на планината Липтос. В Неврокопско вървите въстанически действия започват още през април, когато в Скребатно и Балдево местните водят кръвопролитни сражения с турския аскер и дават много жертви. Най- мащабна и успешна е акцията по превземане на турската казарма в село Обидин. Изборът на акцията не е случаен. Това се случва именно там и този факт е продиктуван от това, че селото има важно стратегическо за прекъсване на единственият път свързващ Неврокоп с Разложко. Смята се, че неговото овладяване да пресее възможността за бързо прехвърляне на войски към селищата на север от Неврокоп. От друга страна в Обидин функционира много деен местен революционен комитет разполагащ със значително количество оръжие и добре подготвени бойци. Алцията в Обидин се извършва на 14 септември 1903 година вечерта. В състава на въоръжения отряд са включени четите на Михаил Чаков, Стоян Мълачанков, както и малка чета на Димитър Думбалаков. В помощ на четите са привлечени бойци от селската милиция в Обидин. В значителна степен успехът на тази акция се дължи на отличната подготовка . Двете чети обсаждат казармата и точно в полунощ я запалват. Казармата е изгоряла без да успее да излезе нито един войник, защото по думите на Чаков- „Държахме вратите и прозорците под огъня на пушките“. Късно вечерта местната въоръжена чета от Кремен, след като превзема селото, устройва засада при шосето, при Момина клисура и посреща от север башибозук. Завързва се кратко сражение и противникът е принуден да бяга на юг- обратния път към Неврокоп. Втора въоръжена група, също с бойци от Кремен, се натъква в местността Горна поляна, на друга башибозушка банда, свързваща да плячкоса въстаналите села и след кръвопролитно сражение успява да я прогони. След успешните акции в Обидин  и превземането на турската казарма на 15 септември, четите на Чаков и Асен Мълчанков се изтеглят към местността „Харами бунар“ и остава част от четниците в селото да го защитават ори евентуално нападение. На „Харами мунар“, четите се разделят на две групи- едната се окопава край шосето, което води от Неврокоп към Разлог, а другата заема позиция вътре в гората. Късно следобяд от Неврокоп се задава дълга колона на турска войскова част, тръгнала да атакува въстаниците в Обидин. Когато аскера наближава позициите на въстаниците, на 20 метра четниците откриват огън Турците са изненадани от неочакваното нападение и неуспяват да организират своята отбрана. Само продължават бягството си, изоставяйки на полесражението няколко конски товара с оръжие и боеприпаси, които са взети от четниците като първи трофей. След вестта за разгрома на турската казарма в Ободин и разпръскване на аскера при „Харами бунар“, командването на турския гарнизон в Неврокоп, предприема незабавно по- мащабни действия за потушаване на въстанието. Рано сутринта на 16 септември, турска военна част с повече от 500 войници и много броен башибозук, потеглят по шосето към Разлог. Привечер достигат до Обидин и след неравен бой с малобройните въстанически части, превземат селото. Избиват мъжете и жените, които не са успели да се изтеглят навреме и след това започва поголовния палеж на селото. Само за два часа, всички 25 къщи на Обидин са запалени. В септемврийската вечер пламъците на горящите къщи, озаряват небето на Пирин и известяват на целия район, че трагедията вече е започнала. От Обидин аскерът и башибозукът се отправят към село Кремен. Съпротивата тук е още по- неравна и по- отчаяна. Нападателите запалват всички 198 къщи и полагат на клане останалите в селото мъже и жени. Загиват 17 души, а селото е опожарено и ограбено напълно. Погромите в Обидин и Кремен поставят началото на повсеместни и репресивни действия всички села в околията. Пожарища и разрушения. Пожарища и разрушения са извършени в Ковачевица. Арести, побоища и убийства в Сребърно, Огняново, Балдево, Либяхово и на юг в Старчища, Долно броди. Започват масови арести и грабежи, които принуждават стотици българи от цялата околия да преминат по пътеките на Пирин, предвождани от четите на Чаков и на Дядо Илия Търновалията и след като преминават граница се настаняват най- напред в Рилския манастир, а по- късно във вътрешността на страната. В продължени на двайсет дни, от средата на септември до първите десет дни на октомври, в Неврокопския край дава своя дан в Илинденско- Преображенската епопея. Три села- Балдево, Кремен и Обидин, са напълно опожарени. Повече от 150 четници и мирни селяни са избити. Стотици са ранените, а над 3000 души напускат озлочестените си домове да търсят спасени в Майка България.

Фокус: С кои значими личности в Гоце Делчев се свързва въстанието?

Златка Тюмбелекчиева: Въпреки страшния погром духът на неврокопчани да се сдобият със свобода остава непреклонен. В следващите години те отново горят в огъня на революционна борба и дават своя скромен принос за нейния победен завършек. Голямата потребност за свобода в Македония, отрежда достойно място в ръководството на Вътрешната македоно-одринска революционна организация на редица местни дейци, които са всепризнати в борбата на Илинденско- Преображенското въстание. Сред тях са имената на Борис Сарафов, който е роден в село Либяхово, син на известния възрожденски учител Петър Сарафов и брат на забележителния български актьор Кръстьо Сарафов. Той е председател на Върховния македоодрински революционен комитет и член на главния щаб на Илинденско- Преображенското въстание в Битолски революционен окръг. Васил Пасков е изявен деец и водач на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, роден е в село Осиково. Журналист и редактор на вестниците „На оръжие”, „Знаме”, „Препорец”. Председател е на Одрински революционен комитет свикан на Петрова нива. Иван Попов е революционен деец, войвода на чета. По поръчение на Гоце Делчев през 1902 година ръководи чета в Костурско, участва активно във въстанието и оказва помощ на репресираното население в Костурско и Прилеоско, заедно с Гьорче Петров и Пере Тошев.

Фокус: Пазим ли още спомена за илинденци?

Златка Тюмбелекчиева: Жив е подвигът на илинденци и преображанци, на всички които със своята кръв създават най- красивите страници в българската национална история. Мощното движение за присъединяване на българите от Тракия и Македония към българското Отечество е мъченическият път на една народна голгота, чийто връх е Илинденско- Преображенското въстание.

Фокус:Как в Гоце Делчев се отбелязва годишнината от въстанието и подготвя ли се нещо по- специално, тъй като се навършват 115 години от тази епопея.

 

Златка Тюмбелекчиева: Години наред Община Гоце Делчев отдава заслужено внимание към паметта на героите си за освобождение на нашия край. община Гоце Делчев организира традиционен събор на село Попови ливади, като тази година ще се проведе на 28 юли. В 10,30 часа на паметника на Гоце Делчев ще бъде отслужена заупокойна молитва за загиналите и молебен за здраве