Златка Петрова, историк: Навършват се 175 години от рождението на великия българин с европейски измерения капитан Петко войвода

Радио "Фокус"

По повод годишнината от рождението на капитан Петко войвода, Радио „Фокус“ – Смолян разговаря с главния уредник на Регионален исторически музей „Стою Шишков“ за спомените за неговата личност, описани от родоповеди и оригиналната му пушка, съхранявана в Смолянския музей.  

Фокус: Госпожо Петрова, днес се навършват 175 години от рождението на капитан Петко войвода. Разкажете повече за спомените, които се пазят и до днес за неговото дело?

Златка Петрова: Тази година се навършват 175 години от рождението на великия българин с европейски измерения капитан Петко Киряков, известен като капитан Петко Войвода. По нов стил неговата рождена дата е 18 декември. Делото на Петко като борец и войвода от 70-те години на 19 век е влог в изграждането на общобългарското национално пространство. Той е най-значителната личност сред българите, участвала в европейските национално-освободителни борби, гръцкото и италианското национално-освободително движение. Той е деец и радетел не само за българската, но и за балканската и европейската личностна и национална свобода. В историята на българското национално – революционно движение Петко войвода е една от героичните личности. На седемнадесет години става войвода и повече от шестнадесет години е народен закрилник в Тракия и Родопите. Историографски и библиографски преглед на трудовете, посветени на Петко Киряков показва голям и непреставащ интерес към личността и революционната дейност на този тракийско – родопски войвода. И за голяма наша чест първата монография за Петко войвода е на видния родоповед и общественик Христо Попконстантинов.  Стою Шишков другия от тризвездието родопски книжовници също проучва и посвещава значителна част от трудовете си на капитан Петко Киряков.

Фокус: Защо именно Христо Попконстантинов е първият човек, който пише за капитан Петко войвода?

Златка Петрова: Не е случайно, че Христо Попконстантинов е първият биограф на Петко Киряков. От наличните документи е ясно, че Стоян Заимов е искал да направи това, но самият Петко се доверил само на Попконстантинов и не пожелал никой друг да пише за него. Христо Попконстантинов освен книжовна дейност установява и поддържа лични контакти с най-видните дейци на национално – освободителното движение. На първо място трябва да отбележим близкото му приятелство с родопско – тракийския войвода Петко Киряков. Свидетелство за това са поредицата срещи и писма от Петко до Попконстантинов, запазени в личния фонд на Попконстантинов в НБКМ – БИА. Началото е още когато Попконстантинов напуска родния си край. Като млад учител той събира материали за живота на Петко войвода. А по-късно по време на Сенклеровия метеж, когато дружината на Петко брани Родопския край, между тях се установяват по-близки взаимоотношения. След завръщането на Петко войвода от Русия и заселването във Варна продължава контактите с него. Заради революционното минало и откритото русофилство Петко многократно е затварян и изтезаван в околийски управления и полицейски участъци. Попконстантинов е единствен, който в тези трудни моменти оказва смела и високо патриотична защита. В писмо от 25 септември 1894 година Петко Киряков от Варна пише на Попконстантинов, че искрените му приятелски чувства са го накарали отдавна да му пише, но „тиранската ръка го възпирала”. Сега изразява благодарност, за помощта, която Попконстантинов оказал по време на арестуването му. Писмото завършва с това, че „той е единствената невинна жертва във Варненския окръг на Стамболовата тирания като неподходящ с неговите идеи и влиятелен опозиционер”. С книгите си „Петко войвода, бранител на родопските българе до 1879 година. Черти от живота и подвизите му” Пл. 1885 г. и „Маронската битка в 1878 г. Материал по новата история на Родопите” Варна, 1889 г. Попконстантинов се явява първият биограф живописец на Петко войвода. Прецизен историописец и фактолог той използва за основа на монографията си: лични записки за делата на Петко записвани през годините 1873 – 77; сведения от неговия сподвижник и четник Руси Иванов Тамбаров и сведения от съратници отблизо взели участие в подвизите на родопския войвода. Мемоарите и документите, споделя самия Христо Попконстантинов „поместени в тая книжка, можах да получа от самий Петка войвода, когото политическите обстоятелства са принудили за неопределено време да остави пушка и нож настрана, да остави привременно Родопите и да се засели в едно кюше на княжеството”. В този труд Попконстантинов създава един цялостен портрет на този невероятен национален революционер, с характерното за него непокорство, храброст и свободолюбие. В три последователни части са описани основните етапи от жизнения му и революционен път.

Фокус: Това ли е единствената книга на Попконстантинов за Петко Киряков?

Златка Петрова: Четири години по-късно през 1889 година Христо Попконстантинов издава и втората историческа книга посветена на Петко войвода „Маронската битка в 1878 година. Материал по новата история на Родопите”.  По време на Руско – турската война 1877 – 78 година Петко завзема Мароня и се обявява за неин управник. Целта му била да изчака руските войски и им предаде областта. Но не дочакал, защото те влезли в Гюмюрджина една седмица след примирието, според което Гюмюрджинска околия включваща и град Мароня оставали вън от демаркционната линия в турска територия. Сведенията дадени тук са особено важни, защото документите за дейността на Петко през съдбоносната 1878 година са сравнително оскъдни и откъслечни. По-късно те се потвърждават и от извлеченията от Английските сини книги, които представляват сборници от доклади и телеграми от министри, консули и вицеконсули.             Какво е целял Петко Киряков в борбата си срещу турските части в Западната Родопска област след като знаел, че по силата на Сан Стефанския и Берлински договори тези земи са загубени за България. Отговорът на този въпрос е в основната задача на Петко и неговата дружина, която била да защитят преди всичко родопското население от Сенклеровите метежници и да подпомогнат руските части в освободителния поход. Петко и неговите четници борейки се за Родопите продължавали да се надяват, че не е далече времето, когато всичките български земи ще бъдат обединени. Връзката между двамата синове на Тракия и Родопа придобива и обществено политически смисъл и при учредяването на ПЪРВОТО НАРОДОУЧНО ДРУЖЕСТВО „РОДОПА” през 1898 година в София. Основателят на това дружество е Христо Попконстантинов. Организирани са около десет заседания в дома на Попконстантинов за обсъждане на устава и научната програма. Според бележките на Попконстантинов на тези заседания освен родопчани (майор Калин Найденов, Георги Богданов, поручик Атанас Каишев, капитан Никола Капитанов, Райчо поп Василев) присъствували и представители на другите български покрайнини, и Петко войвода със съратника си Руси Тамбарев. На заседанието от 10 юни 1898 година Петко е избран за председател. Попконстантинов е в усилена писмовна връзка и с други родопски революционери близки с Петко войвода – Илия Белковски, Атанас Келпетков, Марин Славов и Вълко Шишманов. От тях може да се предположи, че Попконстантинов непрекъснато е допълвал и сверявал достоверността на сведенията си за капитан Петко войвода. В другото си историческо издание „Непокорните села в родопските планини” в две книжки Попконстантинов разглежда борбата на организираните от Петко войвода партизански отряди в Рупчос през 1878 година срещу сенклеровите метежници. Макар и с някои фактически грешки и непълноти Попконстантинов пръв представя един цялостен портрет на Петко войвода, като акцентува на неговото отношение към различните социални категории. И както самия той казва в края на предговора: „настоящето описание е само част и похват за едно по-широко изпитвание и описание на неговите подвиги, славни… За всяка забележка от страна на знающите по-добре неговите работи, признателността ще бъде много голяма от моя страна”.

Фокус: Споменахте, че Стою Шиков също е писал за капитан Петко войвода. За какво разказва той в своите книги?

Златка Петрова: Да, така е, другият голям родоповед Стою Шишков също се докосва до този „чутовен юнак Петко войвода”. В пет книжки на сп. „Родопски напредък” от 1905 година той публикува живописни материали за него. В предговора на живописните материали самият Шишков определя „като бележки и едно допълнение към писаното от покойния Попконстантинов и поправки на някои погрешно предадени от него факти”. Стою Шишков представя героичните подвизи на Петко войвода показвайки мъжеството, истината и легендата за него. Това е един вид възхвала на борците за национално освобождение. Затова в края на своя очерк пише „Петко Киряков е бележита личност от епохата, която ни даде такива светли, идейни и безкористни великани – борци. В живота и делото на Петко, същински тип стар българин, изобилстват редица бисери, бисери кристални на една истинска благородна душа, пълна с пламенен патриотизъм и алтруистични чувства”. През 1895 година, когато в Македония и Одринско започва да се организира четническо движение, на Петко разрешили да излезе от Варна и още един път, за съжаление последния, да посети онези места от революционните му години, които са в свободните български земи. Именно в тази 1895 година в началото на месец юни, когато Шишков се намира в Чепеларе му гостува за четири дни Петко Киряков. Във въображението ми и днес след десет години – пише Стою Шишков – стои „силно запечатана високата, стройна и мускулеста фигура на Петко, с оредяла и запрошарвала се с бели косми коса, кръгло здраво лице с широко и издадено чело и живи, пронизителни с огнен поглед очи”.  Макар и без образование Петко Киряков впечатлява Стою Шишков с добрия запас от знания по история, военни науки и етнография. Притежаващ проницателен ум, рядка любов и привързаност към родината – за себе си не желаеше да говори – продължава описанието Шишков. При тази първа и последна среща с Петко войвода Шишков изпитва чувство на благоговение пред чутовния, но до крайност скромен юнак. „И то не аз го потърсих да му се поклоня за неговото тъй светло и идейно минало, а той сам ме подири и пожела да се видим”. Стою Шишков записва директно от него много сведения. Епистоларната връзка между тях продължава чак до смъртта на Петко Киряков. Това дава възможност да се представи един по-ясен и точен очерк за неговия живот. В поредицата от 1905 година на „Родопски напредък” Шишков разглежда дейността на Петко до 1877 година. В монографията „Беломорска Тракия в Освободителната война 1977 – 78 година” той допълва с революционната му дейност срещу Сенклеровия метеж и участието му в тайното дружество „Единство” в Пловдив и Хасково. Стою Шишков определя своите материали за Петко Киряков „като основа за бъдещата му биография, каквато не мож се написа дотогава, докато не се обиколят ония места, дето Петко е воювал и се съберат и там необходимите сведения от населението, помежду което и за което той е прекарал двадесетгодишен горски живот, пълен с героични подвизи”.

Фокус: Знаем, че в Регионален исторически музей „Стою Шишков“ – Смолян се съхранява и пушката на капитан Петко войвода. Разкажете повече за този ценен експонат.

Златка Петрова: За наша гордост при нас се съхранява пушка „Уинчестър“, принадлежала на известния тракийско-родопски войвода  Петко Киряков./РИМ “Стою Шишков“ – Смолян. Пушката е образец 1866, кал. 11 мм. Фабрично американско производство.Магазинна, с рамков мерник. В металната затворна кутия са поместени самия затвор, затворният колянов механизъм и ударно-спусъковият механизъм. На цевта има три гривни. Изработена е от стомана и дърво, с обща дължина 110 см и дължина на цевта 60 см. По спомените на Никола Капитанов от Широка лъка единствено Войводата е притежавал толкова модерно за времето си оръжие. След разпускане на дружината пушката е укрита от Атанас Келпетков от Устово – секретар на Капитан Петко войвода. През 1923г. при събаряне старата къща на Келпетков е намерена и прибрана от уста Петко Христов и се съхранява в семейството му в Райково до 1952г. След това е предадена в музея. Сбъдват се предсмъртните думи на Атанас Келпетков: „Пазете пушката на Капитан Петко войвода! Тя е веществена памет на човек, превърнал живота си в подвиг в името на Отечеството.“. Пушката се експонира в музейни временни изложби по повод 3 март – Националния празник на Република България и други регионални чествания.

Нели ГЕРГЬОВСКА