Златка Петрова: Навършват се 139 години от освободителния поход на генерал Черевин в Родопите

Златка Петрова – главен уредник на РИМ „Стою Шишков” – Смолян, в интервю за Радио „Фокус” – Смолян, по повод 139-тата годишнина от посрещането на ген. Пьотр Черевин в Родопите.

„Фокус”: Г-жо Петрова, 17 януари е  ден, който ни дава  повод да си спомним още веднъж за онези паметни и драматични дни преди 139 години, когато населението от Родопите посрещна с въодушевление руската казашка кавалерийска бригада на генерал Черевин. Разкажете  за неговия боен път в Родопите?

Златка Петрова: В началото на 1878 г. Руско-турската война е вече в своята заключителна фаза.Войските от Западния отряд на генерал Гурко, които преследват отстъпващата турска армия, достигат подстъпите на Родопите. След разбиването на армията на Сюлейман паша при Пловдив и освобождението на града на 4 януари 1878 г. започва настъпателният поход на руските войски в Родопския масив. Боевете при с. Брестник на 4 и 5 януари имат голямо оперативно значение за по-нататъшното развитие на военните действия. Пресечен е пътят на турската армия за отстъпление към равнината. Оттук нататък отстъпващите турски табори се насочват в две основни посоки: източно от Асеновград-Хасково-Кърджали, и втората  – по поречието на Чепеларска река към Гюмюрджина. На 12 януари 1878 г. Казашката кавалерийска бригада на генерал Черевин, в състав от осем сотни, потегля от Асеновград в посока Бачково-Павелско-Хвойна-Чепеларе-Устово-Рудозем-Златоград-Димотика. В Павелско русите влизат на 14 януари късно вечерта. Ген. Черевин е приет в къщата на Бялиолу, но решава да продължат още същия ден към Чепеларе. Но на Бухлийца попадат в снежна буря. Руският генерал с бригадата се връщат в Павелско и през нощта се свиква съвет. Решават павелци, хвойненци и малевци да излязат рано сутринта на 16-и да чистят пътя, затрупан отснежнитепреспи. Гологлави и въодушевени, с викове „Свубодна България” родопчани в ранната утрин разчистват снега. Колоната минава и по пътя за Чепеларе настига отстъпващия враг. На 16 януари руската кавалерийска бригада е в Чепеларе. „По тесния и заледен присоен път между Лещювица и Долна махала – пише Васил Дечов в книгата си „Миналото на Чепеларе” – полека се движела една дълга черна верига, прилична и на реденица от ели, и на огромна черна засукана връв. Тая верига била руска конна войска…Влизането и настаняването на казаците в махалите и по къщите внесло голямо оживление в ограбеното село и неописуема радост в душите и сърцата на християнското население. Жени и деца с кръстене и плачене (от радост) въвеждали „братушките” в оголените и полуразрушените къщи, но мъчно им било, че не могли да ги нагостят, защото нищо друго нямало в къщи за ядене, освен овесена и арпова каша”.Свидетелят на тези събития, чепеларският свещеник Марин Караджов пише в своите записки: „…6 януари, като бягаха турските войски от русите и ние сички избягахме по баирите. Тогава убраха сичките къщи и черквата…”. Тежка драма изживява чепеларското население при отстъплението и бягството на турските орди по време на войната. Безчинства, палежи, обири, колене на добитък, превръщане на къщите в руини – такава е картината при отстъплението на турците. В приписка към църковния регистър свещеникът отбелязва: „…като бягаха турските войски разбиха вратата и я обраха. Оганьбехаклали, коне ворзували, говеда колили. Икони, книги горили. На иконостаса кърсталамете строшили. След 6-7 ден като дойдохме, видехме чи излиза млогутурма от прозореца. Турили огань под скалата да са запали. Яла привтасахме да гу угасихме и за векове ще позна дету бил оганя”.Преминаването на руските войски през Рожен вдъхновява създаването на известната родопска песен:

„Руско е Рожен заптисал,

пиле не дава да форкне,

камо ли турчин да мине…”

На 17 януари 1878 г. камбаните на двете устовски църкви известяват навлизането на русите, които са посрещнати възторжено от местното население. „Радостта беше неописуема – разказва Стою Шишков – миналото се забрави. Това бе за първи път от векове, когато руски крак стъпваше в сърцето на Родопите”. Командващият с щаба си е настанен в дома на родолюбеца Хаджи Иван, а казаците – по къщите на селото.В къщата на търговеца Стою Келевски през студените януарски дни на 1878 г. отсяда казашката част на есаул Пархоменко. От вътрешната страна на вратата на гостната стая стои и до днес надпис.На 18 януари 1878 г. в Устово е сформирана временна околийска смесена българска администрация в състав: Христо Попгеоргиев и Стою Стоянов от Устово, Данаил Костов и Рашид Ефенди от Горно Райково,Вълчо Д. Щърбов от Долно Райково и Салих ага Сивриев от Смилян.В същия ден конен взвод с 30 казаци се отправя за Долно Райково и Смолян.  Райковци ги посрещат на каменния мост в долната махала. Посрещачи и гости заедно тръгват към Горно Райково. Когато шествието стига местността „Свети Константин” заехтяват камбаните, а Васил Коруев произнася слово.През тези дни руски офицер става кръстник на четири новородени в Райково. Той кръщава три от децата с името на Александър ІІ, а четвъртото с името Атанас. Тези деца са: Александър Дечев Сивков, Александър Христов Искилиев, Александър Харитев  и Атанас Димитров Коджебашев.Още същия ден руските войски поемат през м.Поляне за Пашмакли. Населението начело с поп Райчо посреща войниците вън от града. Приветства ги с „добре дошли” и вкупом се упътват към горната махала и пазара.Руският отряд от Устово, минавайки през Кавгаджик, продължава по долината на р. Арда. В Рудозем настига колоната на отстъпващия Фауд паша и я атакува. Загиват около 300 души и са пленени бойни турски знамена. След тежък поход в снежната буря стигат Златоград. В кореспонденцията на грузинския журналист ГеоргийГремели, служил като капитан в казашката бригада, преминала през Родопите, се съобщава: „…На 19-и наближаваме селото Даръдере и долината на река Даръдере. Сред трудностите, преживени от конницата през тази война, най-трудно беше тук. Нямаше и стотина крачки прав път, катерихме се и се спускахме по заледените скатове, на места тъпчехме в преспи …”.

„Фокус”: Г-жо Петрова, по кои направления в Родопите минава Руската армия и защо не стъпват в Западната част на Родопите?

Златка Петрова: Руската армия първоначално прекосява Родопите само по направление Хасково-Кърджали-Момчилград и Асеновград-Смолян-Златоград. Гарнизони тя не оставя в нито едно селище. В по-голямата част от средната и цялата западна част от Родопите руските войски не стъпват. Причините за това са две: Първо – поради развоя на военните действия на изток, и второ – поради зима и трудностите при движение, управление и битово устройване на войската. Това има и съдбоносни последствия за населението на голямата планина.В тези съдбовни за България дни, сред хилядите имена на български опълченци, участвали в битките на Руско-турската война, са и неколцина родопчани от Смолянска област:Вълчо Тодоров Гайдаров от с. Момчиловци,Киряк Иван Кехайов от с. Соколовци,Стою КузмовБобутанов,Иван Георгиев-Комитата,Никола Даньков и Димитър Бечев Мирчев от Райково, Иван Георгиев Топчев и Иван Тодоров от с. Павелско и др. Изкуствено и несправедливо установената граница съгласно Берлинския договор, която разделя еднородното българско население на две части, довежда до постоянния копнеж и поражда нова борба на хората от двете страни на границата за пълното обединение на Родопската област. Този процес завършва, макар и непълно, с Балканската война.Паметни ще останат дните 19, 20 и 21 октомври 1912 г., когато воините на 21 пехотен Средногорски полк, командвани от прославения командир Владимир Серафимов, извоюваха желаната свобода. Връх Средногорец се превърна в жертвеник, в място за свята клетва и с гордост е наричан от местното население „Родопската Шипка”.

Даниела БОЙКОВА