Златка Петрова: Ордените и медалите на Освободителя на Родопите – полк. Владимир Серафимов са едни от най-ценните реликви от Балканската война, съхранявани в РИМ „Стою Шишков” – Смолян

Златка Петрова – главен уредник на историческия музей в Смолян, в интервю за Радио „Фокус” – Смолян по повод 105 години от Освобождението на Смолянския край.

„Фокус”: Г-жо Петрова, на този ден, преди 105 години вече и нашият Смолянски край, след драматични битки на връх Кавгаджик,  е освободен от османско робство. Свободата обаче не идва даром, тя е изстрадана и извоювана. Идва благодарение на полковник Владимир Серафимов, когото признателните родопчани с гордост наричат Освободителят и неговия славен 21 Средногорски пехотен полк. Разкажете ни за този боен път, който полкът извървя, за да присъедини и нашият хубав български родопски край към единствената им родина – България.

Златка Петрова: 21 Средногорски пехотен полк е формиран с Указ №11 от 19 януари 1889 година. В навечерието на І-вата Балканска война за негов командир е назначен полковник Владимир Серафимов. След обявяване на мобилизацията полкът от две прераства в 4 дружини. И след обявяването на мобилизацията той поема към Чепеларе, краен пункт на неговото съсредоточване. Телеграмата за обявяването на войната пристига в щаба на полка на 5 октомври 1912 г. в 5.15 ч. сутринта. В 11.30 часа дружините са построени в Южния край на Чепеларе и след възторжената реч на командира, потеглят в определените им направления за изпълнения на основните военни задачи, които съвпадат с тези на Родопския отряд, а именно – овладяване на Тъмрашкия клин, заслоняване към Смолян, Райково и Устово и освобождаване на местното население и настъпление на юг към Егейско море до пълния разгром на противника.  На 5 октомври 1912 г. на българо-турската граница са и частите на 9-ти Пехотен Пловдивски полк с командир подполковник Георги Бошнаков. Полкът има за задача да настъпи с част от своя състав към град Девин и съвместно с 21 Пехотен средногорски полк да овладее Тъмрашкия клин. Още на 5 октомври 1912 г. средногорци водят бойни действия при село Тъмраш срещу редовната турска войска и многобройният башибозук. До 21 часа противникът е разбит. Това е първият бой в Балканската война при започването, на който гръмва българско оръдие, а победата в тази битка е първият успех на българите във войната. Успешният му завършек има значение за повдигане духа на нашите войски. На 8 октомври 1912 г. 21-ви и 9-ти  полк освобождават Девин. След изморителен и дълъг нощен преход на 12 октомври средногорци от изходна позиция Чепеларе, настъпват в три колони към Смолян, Райково и Устово. И трите колони настъпват устремно. Противникът бяга панически, изоставяйки на позициите ранени, оръжия, снаряжение и офицерско имущество. Под звуците на полковата музика 21 пехотен полк влиза като победител в селищата Райково и Устово, където войниците са посрещнати с икони и песнопения. На 16 октомври 21 Пехотен полк и четата на Стефан Калфа се насочват към гара Бук. В същото време турското командване предприема обходен маньовър от Рудозем към Устово срещу Втора дружина и подготвя голям и решителен бой в Родопите. Командирът на бригадата полковник Гешев заповядва спиране на настъплението към гара Бук, отстъпление от района Устово, Райково, Смолян и оттегляне на българските части към границите на Рожен. В този момент на изпитания, загрижен и отговорен за съдбата на българското население в планината полковник Серафимов изрича паметните думи: „Да се отстъпи?! Не! Никога! Аз няма да отстъпя на противника селата, в които вчера бях посрещнат като освободител! Не! Нито поглед назад! Вярвам в несломимата мощ на моя полк! През трупа ми трябва да се мине, пък тогаз!” Вместо отстъпление от заетите позиции от 19 до 21 октомври, 21 Пехотен Средногорски полк води тежки боеве на връх Кавгаджик, днешен Средногорец, в околностите на село Аламидере, днес село Полковник Серафимово. Многочислено превъзхождащият противник оказва ожесточена съпротива и когато едва устояват на нападенията, от съседната височина извиканата от гара Бук Първа дружина атакува във фланг многобройния противник. Под напора на българските войски турците отстъпват в безпорядък. Победата на 21 Пехотен Средногорски полк е пълна. Бойният подвиг на средногорци влиза в аналите на войната, наречен Родопската Шипка.

„Фокус”: Съвсем заслужено паметникът изграден на връх Средногорец е наречен  така, защото е изграден на мястото, където действително са се водили сражения и воини са оставили костите си там. Кога и как обаче възниква идеята да се изгради паметник на това място?

Златка Петрова: 20 години след паметните боеве на връх Кавгаджик, по военни данни кота 1311, наречен по-късно връх Средногорец, няколко местни патриоти между които устовските ловджии Ангел Каръшев, Ангел Христев и Димитър Христев подемат идеята мястото на стратегическото сражение за родопския боен театър, проведено на 21 1912 година да бъде увековечено с паметник. На 25 юли 1932 година в прогимназията в Устово се основава Инициативен  комитет. Средствата за изграждането на паметника се събират от селищата от около паметното място и от Асеновград, Пловдив, Кърджали, Смолян, Чепеларе и други селища. Всички постъпления от дарителската акция се отбелязват в Златна книга, на първата страница, на която стои собственоръчен надпис на цар Борис ІІІ – „Народ, който помни своето минало и тачи свещените подвизи на своите синове герои, е народ с бъдеще!”. На 31 юли 1932 година тържествено е положен основния камък на паметника. Герой на събитието става полковник Владимир Серафимов, който вече е на преклонна възраст, а това е последното му пътуване в този край и поклонение пред костите на неговите бойци. При откриването на паметника след две години за съжаление той вече не е между живите. Решението за преименуване на село Аламидере  в чест на полковник Серафимов се обявява на тържествата за полагане на първия камък през 1932 година, а преименуването става през 1934 година. Заради боевете, разиграни тук през 1912 година върхът влиза в аналите на историята под името Родопската Шипка.

„Фокус”: Г-жо Петрова, в ден като днешния, заслужава да отдадем и заслужено внимание на самия командир на 21 Средногорски пехотен полк  полковник Владимир Серафимов. Кога и къде е роден и какъв е неговия боен път?

Златка Петрова: Той е роден на 12 август 1860 година в село Аджар, днес село Свежин, Пловдивско.  Освободителят на Средните Родопи участва в 4 войни – Сръбско-българската, двете Балкански и Първата световна война. Във всяка от тях доблестния български офицер е награждаван с орден за храброст. Носител е и на други български и чуждестранни отличия. Днес ордените и медалите на полковник Владимир Серафимов са едни от най-ценните реликви от Балканската война, съхранявани в регионален исторически музей „Стою Шишков” – Смолян. Полковник Владимир Серафимов – героят освободител на Средните Родопи, умира на 7 април 1934 година на 74-годишна възраст в град София. Днес едно родопско село – някогашното Аламидере, чийто жители активно подпомагат бойците от 21 полк носи името на полковник Владимир Серафимов, а връх Кавгаджик, където се разиграват съдбоносните боеве, е наречен връх Средногорец на името на полка – освободител.

Даниела БОЙКОВА