Златка Петрова, Регионален исторически музей – Смолян: Навършват се 84 г. от смъртта на полк. Владимир Серафимов – Освободителят на Родопите

Полковник Владимир Серафимов

Интервю с главния уредник на Регионален исторически музей „Стою Шишков“ – Смолян по повод годишнината от смъртта на командирът на 21-и пехотен Средногорски полк и освободител на Родопите – полковник Владимир Серафимов.

 

„Фокус“: Госпожо Петрова, на днешната дата, 7 април през 1934 година умира освободителят на Родопите, полковник Владимир Серафимов. Разкажете повече за жизнения му път?

Златка Петрова: Командирът на 21-и пехотен Средногорски полк Владимир Георгиев Серафимов е роден на 23 август 1860 г. в с. Аджар (дн. с. Свежен), Карловско, в семейството на Гено и Радка Серафимови. Баща му Георги хаджи Стефанов известен като „даскал Гено” в Свежен е първият учител на класното училище, възпитал няколко поколения достойни българи. Той е активен участник в националноосвободителните борби в Карловския край и роднина по майчина линия на Васил Левски.  Владимир учи при баща си до 14-годишна възраст, после продължава образованието си в гимназията в Измир. След 1878 г. се връща в България и заварва родния си дом опожарен, баща си убит от отстъпващите турски части, а семейството прокудено. Осиротелият младеж отива при брат си Коста в София, където се самообразова и работи в адвокатска кантора. През 1880 г. е приет за юнкер в четвъртия випуск на Военното училище в София. За показани отлични познания и военни умения е награден със сребърна казашка сабя от преподавателите си, предимно руски офицери. С нея той не се разделя през целия си офицерски път. Тази сабя, която младият офицер приема и пази през годините със своя възрожденски патриотизъм, той предпочита пред подарената му по-късно сабя от цар Фердинанд. Първата е дарена от дъщеря му Лиляна Тотева на Исторически музей – Смолян, който я предоставя впоследствие за съхранение на кметството на с. Полковник Серафимово, а втората сабя се съхранява в музейната сбирка при поделение 28330, което е наследник на полка.

„Фокус“: Кога започват военните подвизи на полковник Владимир Селафимов?

Златка Петрова: Първото си офицерско звание – подпоручик, Серафимов получава на 30.VIII.1883 г. Назначен е за командир на пристанищната рота в Русе. Следват години на военна служба в Пещера, Пазарджик (тук се жени за Елена Серафимова, която му ражда пет дъщери и един син), Хасково, Карлово, Асеновград, Пловдив и София. Владимир Серафимов участва в четирите войни – Сръбско – българската, двете Балкански и Първата световна. При обявяване на Сръбско – българската война, Владимир Серафимов е командир на Пета рота от Втора дружина на Дунавския полк. В своето първо бойно кръщение край Сливница и Пирот подпоручик Серафимов проявява умело ръководство и самопожертвователност, а с отличните бойни действия, проявявайки небивал личен пример, героизъм и висок боен дух, неговата рота успява с контраатака да разбие многобройния противник. Младият, едва 25-годишен командир получава своето първо воинско наградно отличие за проявен героизъм при боевете при Пирот – орден „За храброст” – II степен, а по-късно повишение в звание „поручик”.  Своят воински патриотичен дълг до Балканската война Серафимов отбива в различни подразделения – в Дунавския полк, в 22-и Тракийски полк, като командир на Портовата рота във флотилията и морската част, в Пети резервен полк, ротен, а след това и ротен командир в 10-и пехотен Родопски полк. Като подполковник той е назначен за командващ 28-и Стремски полк. На 1 януари 1909 г. Серафимов е произведен в чин полковник. В навечерието на Балканската война полковник Владимир Серафимов е назначен за командир на 21-и пехотен Средногорски полк, с който ще запише златни страници във военната история на България, а родопчани ще го приемат като свой освободител. Успешно изпълнява основните стратегически задачи да ликвидира Тъмръшкия клин и да освободи Смолянския край.

„Фокус“: Да припомним подвига на полк. Серафимов и решителната битка на връх Средногорец, която донася дългоочакваната свобода на голяма част от Смолянския край?

Златка Петрова: На 21 октомври започват ожесточени боеве. Според военните специалисти в бой и поход три неща пречат – мъглата, дъждът (снегът) и пътят. И трите трудности съпътстват бойния път на 21-и пехотен полк по време на Балканската война. При такива тежки условия, с цената на много жертви средногорци настъпват. И когато 21-и полк в непълен състав едва устоява атаките на 6-те табора турска пехота, поддържана от една скорострелна батарея, настъпва обратът. Внезапната поява на идващата от гара Бук първа дружина обърква турците. Тя достига съседната височина и атакува във фланг многобройния противник. Веригите полетяха с устрем и викове „Напред на нож” и „ура”.  Поражението на частите на Явер паша край Аламидере вече е факт. Турците отстъпват в безпорядък, оставяйки оръдия, пушки, гранатни сандъци и над 150 загинали турски войници. Със заповед № 95 от 23 октомври 1912 година полк. Серафимов обявява, че положението в района е овладяно. Победа, извоювана с участието на доброволческите чети, с пряката помощ на местното население, с кръвта на 75-те български войници, които на 19, 20 и 21 октомври 1912 г. оставят костите си за свободата на Среднородопския край.

„Фокус“: Какви ордени, медали и документи се съхраняват в Регионалния исторически музей в Смолян, които свидетелстват за героизма и храбростта на полк. Серафимов?

Златка Петрова: В продължение на десетилетия РИМ „Стою Шишков” – Смолян, целенасочено събира и обогатява колекции и сбирки от символи, предмети, архивни документи и други свидетелства, свързани с освободителната Балканска война. Сред тях особено ценна е колекцията от наградни отличия на участници в тази война. Важно място в нея заемат ордените и медалите на командира на 21-и пехотен полк полковник Серафимов, олицетворяващ освободителя в представите на среднородопското население.  Името на полк. Серафимов се свързва с участието му в четири войни: Сръбско-българската, Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Във всяка една от тях е награждаван с най-високото воинско отличие – ордена „За храброст”, който е и първият официален български орден, учреден на 01.01.1880 г. от княз Александър Батенберг. С него се награждават офицери и генерали за извършени от тях подвизи, за проявена храброст по време на война. Благодарение на дарителския жест на неговата дъщеря Лиляна Тотева, през 1963 г. в Исторически музей – Смолян, постъпват голяма част от военните му отличия, което прави колекцията значима като свидетелство за военните му подвизи и кариера. Сред тях е и първият му орден „За храброст” – IV степен, връчен с грамота №220 от 21 април 1886 г. за участието му в Сръбско-българската война. Следващият орден „За храброст” е за участието му в Първата световна война. Сред наградните му отличия е и орден „Св. Александър”, вторият по ред учреден от княз Александър Батенберг, който копира съществуващия в Хесенското княжество орден „Филип Великодушни”. С него се награждават военни и граждански лица „за държавни заслуги, храброст и в знак на лично благоволение на монарха”. Във фонда на РИМ – Смолян, се съхраняват ордените му „Св. Александър” – III степен, с корона и мечове, с която се награждават висши военни и чиновници; „Св. Александър” – IV степен с корона – присвояван на щатни офицери, със звание не по-високо от полковник и „Св. Александър” – V степен без корона и мечове, получаван от младши офицери. Този орден е с грамота №1005 от 14 февруари 1896 г. Следват ордените: „За заслуга” – сребърен, с който се отличавали офицери за мирни и военни заслуги; „За военна заслуга” – IV степен, с който се награждават военни лица „за непорочна служба и извънредни заслуги”. Орденът е придружен със съответната грамота №154 от 14 февруари 1903 г. Колекцията включва почетния знак – Кръст „За 20-годишна отлична служба”, учреден през 1899 г. и предназначен за офицери , и възпоминателни медали: „За Сръбско-българската война 1885 г.” – сребърен, с който се възнаграждавали всички лица, взели участие в сраженията. Медалът е с грамота №914 от 15 август 1887 г.; „За независимостта на България 1908 г.”, учреден през първата половина на 1909 г. и раздаван на бивши поборници, държавни чиновници, висш и младши военен състав от българската армия, намиращи се на служба към деня, в който е обявена независимостта – 22 септември 1908 г. Освен българските ордени и отличия в колекцията са и чуждестранните му: руският „Св. Станислав” – III степен, австрийският военен кръст „За заслуги” – подарен на полк. Серафимов от император Франц Йосиф за участието му в Първата световна война, и иранският орден „Лъв и слънце” – III степен, подарен на полковника от персийския шах по време на посещението му в България, към който е бил аташиран като преводач. В музейната сбирка при военно поделение 28330, което е приемник на 21-и пехотен Средногорски полк се съхраняват още два ордена на полк. Серафимов „За военна заслуга” – V степен и бойната му сабя.

„Фокус“: Кога възниква идеята за издигане на паметник на връх Средногорец, станал известен като Родопската Шипка?

Златка Петрова: Двадесет години след паметните боеве на връх Кавгаджик, наречен по-късно връх Средногорец, местни патриоти подемат идеята мястото на стратегическото сражение за Родопския боен театър, проведено на 21 октомври 1912 г., да бъде увековечено с паметник. На 26 юни 1932 година в прогимназията в Устово се основава инициативен комитет за издигане на паметник. В протокола е отбелязано, че той следва „да се издигне там, където през месец октомври 1912 г. 21-и пехотен Средногорски полк, при голямо себеотрицание и саможертвование, разби по-многобройните турски войски, спасявайки от гибел родопското население”. Председателят на комитета пашмаклийския окръжен управител Петър Попиванов в специално писмо №4 от 15 юли 1932 г. до полк. Серафимов споделя главната цел „издигане паметник в чест и памет на падналите български войници в боевете през 1912 г. в околностите между селата Аламидере и Палас, Пашмаклийско до братската гробница”. Писмото завършва с покана до полковник Серафимов да присъства на тържеството. Средствата за изграждането на паметника се събират от селищата около паметното място, от Асеновград, Пловдив, Кърджали, Смолян, Чепеларе и други селища в страната. Всички постъпления от дарителската акция се отбелязват в Златна книга, на първата страница на която стои собственоръчен подпис от Цар Борис III: „Народ, който помни своето минало и тачи свещените подвизи на своите синове-герои, е народ с бъдеще, X.1932 г.”. На 31 юли 1932 г. тържествено е положен основният камък на паметника. Герой на събитието става полк. Серафимов, командирът на българските бойци, победили на върха през 1912 г. трикратно по-многобройния противник. Полковникът е вече на преклонна възраст и това е последното му пътуване в този край и поклонение пред костите на неговите бойци.  Освещаването на паметника става на 12 август 1934 г. при много тържествена обстановка и в присъствието на 12 хиляди души. Тогава и върхът е наречен Средногорец. Заради боевете, разиграли се тук през 1912 г. и съотношението на силите между българските и турските войски върхът влиза в аналите на историята под името „Родопската Шипка”. Освен с увековечаване името на полковник Серафимов с паметника на връх Средногорец и преименуването на село Полк. Серафимово признателните родопчани продължават идеята да изграждане на негови паметници и в други селища. През 1992 година в ниша до жертвеника на паметника на връх Средногорец е поставен скулптурен портрет на полк. Серафимов с автор – Константин Камбарев. По повод на 80-годишнината от Балканската война в новия център на град Смолян се открива нов паметник на героя – освободител. При откриването на 23 октомври 1992 г. присъстват авторът скулптора Владимир Гиновски, Лиляна Тотева – последната все още жива дъщеря на полк. Серафимов и други негови родственици. През същата година още един бюст-паметник на полк. Серафимов се открива и в град Рудозем по проект на проф. Ненко Маров. Тези два паметника, посветени на прославения командир на славния 21-и пехотен Средногорски полк, освободил Средните Родопи през 1912 г., са най-новите войнишки паметници на територията на Средните Родопи. Така родопчани и много поколения родолюбиви граждани показват и до днес почитта и признателността към Освободителя на Родопите полковник Серафимов, командирът доказал безспорните си командни качества на талантлив военачалник и на човек, защитил достойно целия си живот.

Нели ГЕРГЬОВСКА