Златка Петрова, Регионален исторически музей – Смолян: Навършват се 142 години от освободителния поход на генерал Черевин в Родопите

Радио "Фокус"

Как родопчани са посрещнали своите освободители преди 142 години и кои райони получават своята свобода тогава, Радио „Фокус“ – Смолян разговаря с главния уредник на Регионален исторически музей „Стою Шишков“ – Смолян

Фокус: Госпожо Петрова, преди 142 години в мразовитите януарски дни се е осъществил освободителния поход на генерал Черевин в Родопите. Бихте ли припомнили събитията?

Златка Петрова: 17 януари е велик ден и повод да си спомним още веднъж за онези паметни и драматични дни преди 142 години, когато населението от Родопите посрещна с въодушевление руската казашката кавалерийска бригада на генерал Черевин. В началото на 1878 г. Руско-турската война е вече в своята заключителна фаза. Войските от Западния отряд на генерал Гурко, които преследват отстъпващата турска армия, достигат подстъпите на Родопите. След разбиването на армията на Сюлейман паша при Пловдив и освобождението на града на 4 януари 1878 г. започва настъпателният поход на руските войски в Родопския масив. Боевете при с. Брестник на 4 и 5 януари имат голямо оперативно значение за по-нататъшното развитие на военните действия. Пресечен е пътят на турската армия за отстъпление към равнината. Оттук нататък отстъпващите турски табори се насочват в две основни посоки: източно от Асеновград-Хасково-Кърджали, и втората  – по поречието на Чепеларска река към Гюмюрджина. На 12 януари 1878 г. Казашката кавалерийска бригада на генерал Черевин, в състав от осем сотни, потегля от Асеновград в посока Бачково-Павелско-Хвойна-Чепеларе-Устово-Рудозем-Златоград-Димотика.

Фокус: Как е посрещната Казашката кавалерийска бригада от местното население в Родопите?

Златка Петрова: В Павелско русите влизат на 14 януари късно вечерта. Ген. Черевин е приет в къщата на Бялиолу, но решава да продължат още същия ден към Чепеларе. Но на Бухлийца попадат в снежна буря. Руският генерал с бригадата се връщат в Павелско и през нощта се свиква съвет. Решават павелци, хвойненци и малевци да излязат рано сутринта на 16-и да чистят пътя, затрупан от снежните преспи. Гологлави и въодушевени, с викове „Свубодна България” родопчани в ранната утрин разчистват снега. Колоната минава и по пътя за Чепеларе настига отстъпващия враг. На 16 януари руската кавалерийска бригада е в Чепеларе. „По тесния и заледен присоен път между Лещювица и Долна махала – пише Васил Дечов в книгата си „Миналото на Чепеларе” – полека се движела една дълга черна верига, прилична и на реденица от ели, и на огромна черна засукана връв. Тая верига била руска конна войска…Влизането и настаняването на казаците в махалите и по къщите внесло голямо оживление в ограбеното село и неописуема радост в душите и сърцата на християнското население. Жени и деца с кръстене и плачене (от радост) въвеждали „братушките” в оголените и полуразрушените къщи, но мъчно им било, че не могли да ги нагостят, защото нищо друго нямало в къщи за ядене, освен овесена и арпова каша”. Свидетелят на тези събития, чепеларският свещеник Марин Караджов пише в своите записки: „…6 януари, като бягаха турските войски от русите и ние сички избягахме по баирите. Тогава убраха сичките къщи и церквата…”. Тежка драма изживява чепеларското население при отстъплението и бягството на турските орди по време на войната. Безчинства, палежи, обири, колене на добитък, превръщане на къщите в руини – такава е картината при отстъплението на турците. В приписка към църковния регистър свещеникът отбелязва: „…като бягаха турските войски разбиха вратата и я обраха. Огань беха клали, коне ворзували, говеда колили. Икони, книги горили. На иконостаса кърсталамете строшили. След 6-7 ден като дойдохме, видехме чи излиза млогу турма от прозореца. Турили огань под скалата да са запали. Яла привтасахме да гу угасихме и за векове ще позна дету бил оганя”. Преминаването на руските войски през Рожен вдъхновява създаването на известната родопска песен: „Руско е Рожен заптисал, пиле не дава да форкне, камо ли турчин да мине…”.

Фокус: А как генерал Черевин е посрещнат от жителите на Устово и Райково, днешни квартали на Смолян?

Златка Петрова: На 17 януари 1878 г. камбаните на двете устовски църкви известяват навлизането на русите, които са посрещнати възторжено от местното население. „Радостта беше неописуема – разказва Стою Шишков – миналото се забрави. Това бе за първи път от векове, когато руски крак стъпваше в сърцето на Родопите”. Командващият с щаба си е настанен в дома на родолюбеца Хаджи Иван, а казаците – по къщите на селото. В къщата на търговеца Стою Келевски през студените януарски дни на 1878 г. отсяда казашката част на есаул Пархоменко. От вътрешната страна на вратата на гостната стая стои и до днес надпис: „Здесь квартироваль проходился Кучиньскимь казачье  ІІ полком 18 января 1878 года  командирь – І-а сотня  Есаул А.Н.Пархоменко”. На 18 януари 1878 г. в Устово е сформирана временна околийска смесена българска администрация в състав: Христо Попгеоргиев и Стою Стоянов от Устово, Данаил Костов и Рашид Ефенди от Горно Райково, Вълчо Д. Щърбов от Долно Райково и Салих ага Сивриев от Смилян. В същия ден конен взвод с 30 казаци се отправя за Долно Райково и Смолян.  Райковци ги посрещат на каменния мост в долната махала. Посрещачи и гости заедно тръгват към Горно Райково. Когато шествието стига местността „Свети Константин” заехтяват камбаните, а Васил Коруев произнася слово. През тези дни руски офицер става кръстник на четири новородени в Райково. Той кръщава три от децата с името на Александър ІІ, а четвъртото с името Атанас. Тези деца са: Александър Дечев Сивков, Александър Христов Искилиев, Александър Харитев  и Атанас Димитров Коджебашев. Още същия ден руските войски поемат през м. Поляне за Пашмакли. Населението начело с поп Райчо посреща войниците вън от града. Приветства ги с „добре дошли” и вкупом се упътват към горната махала и пазара.

Фокус: В коя посока продължава освободителния поход на генерал Черевин в Родопите?

Златка Петрова: Руският отряд от Устово, минавайки през Кавгаджик, продължава по долината на р. Арда. В Рудозем настига колоната на отстъпващия Фауд паша и я атакува. Загиват около 300 души и са пленени бойни турски знамена. След тежък поход в снежната буря стигат Златоград. В кореспонденцията на грузинския журналист Георгий Гремели, служил като капитан в казашката бригада, преминала през Родопите, се съобщава: „…На 19-и наближаваме селото Даръдере и долината на река Даръдере. Сред трудностите, преживени от конницата през тази война, най-трудно беше тук. Нямаше и стотина крачки прав път, катерихме се и се спускахме по заледените скатове, на места тъпчехме в преспи …”. Руската армия първоначално прекосява Родопите само по направление Хасково-Кърджали-Момчилград и Асеновград-Смолян-Златоград. Гарнизони тя не оставя в нито едно селище. В по-голямата част от средната и цялата западна част от Родопите руските войски не стъпват. Причините за това са две: Първо – поради развоя на военните действия на изток, и второ – поради зима и трудностите при движение, управление и битово устройване на войската. Това има и съдбоносни последствия за населението на голямата планина.

Фокус: След този освободителен поход за съжаление част от Родопите все още не успяват да получат своята свобода, нали?

Златка Петрова: Изкуствено и несправедливо установената граница съгласно Берлинския договор, която разделя еднородното българско население на две части, довежда до постоянния копнеж и поражда нова борба на хората от двете страни на границата за пълното обединение на Родопската област. Този процес завършва, макар и непълно, с Балканската война. Паметни ще останат дните 19, 20 и 21 октомври 1912 г., когато воините на 21 пехотен Средногорски полк, командвани от прославения командир Владимир Серафимов, извоюваха желаната свобода. Връх Средногорец се превърна в жертвеник, в място за свята клетва и с гордост е наричан от местното население „Родопската Шипка”.

Нели ГЕРГЬОВСКА