Зоя Димитрова, Къща – музей „Ванга“:  Ванга не е била по никакъв начин с властимащите, дори напротив – не ги е харесвала и доста често ги е критикувала

Зоя Димитрова, главен уредник в къща – музей „Ванга“ към Исторически музей – Петрич в интервю за Радио „Фокус“ – Пирин по повод 106-годишнина от рождението на пророчицата Ванга.

Фокус: Г-жо Димитрова, нека започнем с това кога всъщност е родена Вангелия Гущерова и защо се спори около това дали дата е 31 януари или 3 октомври?

Зоя Димитрова: Изключително спорна е датата, изключително спорен е и процесът за установяването й, затова до ден днешен не може да застанем с ясни и категорични позиции коя е истинската й рождена дата, поради факт, че съществуват документи и с двете рождени дати. Но по нейни собствени думи истинската й рождена дата е 31 януари 1911 година и аз съм склонна да се доверя на нейните спомени, и на това което самата тя е знаела и което тя предава в някои от книгите, за които тя дава благословията да се напишат. една от тези книги е на Красимира Стоянова, на нейната племенница – „Истината за Ванга“. Така че общо взето въпросът със спорната рождена дата на Вангелия е изключително сложен и няма скоро да бъде решен.

Фокус: А какво може да ни кажете за семейството и детските години на Ванга?

Зоя Димитрова: Израства в изключително обикновено семейство. Губи своята майка когато е едва 2-годишна, а година по-късно остава и без своя баща поради факта, че баща й Панда Сурчев е мобилизиран по време на Първата световна война да се бори в българската армия. Именно тогава тя остава на грижите на своята  баба по майчина линия и на съседка, която помага за отглеждането на малкото дете. Когато баща й се завръща от армията, той взима Вангелия и започва да я отглежда, но за съжаление в изключителна мизерия. Поради тази причина години по-късно когато се установяват в Ново село, Ванга като най-голямо дете в семейството е имала изключително много задачи и натоварености. Една от отговорностите й е била да прибира пълните менци с млякото на своя баща, който по това време е пастир. Именно тогава, в една лятна вечер, в една буря тя ослепява.

Фокус: Истина или легенда историята, че след бурятя тя получава своите пророчески способности?

Зоя Димитрова: Ние категорично не може да кажем това нещо, но тя самата, отново пак по нейни собствени думи, твърди, че получава дарбата си години по-късно чак когато е на 30-годишна възраст, което е близо 18 години след прословутата вихрушка, в която попада Вангелия.

Фокус: Kакви са всъщност нейните първи пророчества?

Зоя Димитрова: Едни от първите пророчества зад които застава й тя самата си спомня са за близки хора, за близки нейни познати в Струмица. Един от които е мобилизиран войник във времето на Втората световна война, губещ се, нямал никаква връзка със семейството си въпросния господин. Тогава тя предупреждава семейството му,  което се готвило за кончината на войника, предупреждава неговата съпруга, че той не е мъртъв и че ще се завърне точно в 12 часа. В крайна сметка наистина нещата се случват така. Преди това дамата й казала, че ако това е истина ще я награди с жълтъци в знак на благодарност. Това е  и първата награда която Ванга получава за своята дарба.

Фокус: Една от историите свързани с Ванга е, че през 1941 година, докато спи, при нея се явява млад мъж, който самата тя оприличава с Йоан Златоуст. Той й споменава, че той ще бъде до нея винаги и ще й помага в пророчествата. Вярно ли е това нещо и може ли по-подробно да ни разкажете какво знаете Вие за този сън?

Зоя Димитрова: На 6 април 1941 година тя сънува така наречения „буден сън“, в който й се явява приказно красив конник, рус, млад мъж по нейни думи, който й казва, че те е небесна избраница и ще бъде мост между небето и земята, поради факта, че ще настанат тежки временна за България, а и не само, за целия свят. Именно тогава той я уверява, че оттук насетне тя ще е необходима на цялото човечество, за да предсказва и й дава нагласата и вярването, че той ще бъде постоянно с нея и няма да я изостави. Св. Йоан Златоуст е и светецът, който я закриля и я пази до последно. Въпреки че тя е изключително религиозна, вярва и се моли изцяло на всички светии, уважавала е и е почитала някои от тях повече от други, но Св. Йоан Златоуст е бил нейния спътник в живота.

Фокус: За Ванга знаем, че е разговаряла с цветята, чела е по песента на птиците, разчитала е всеки едни знак, който на нас, обикновените хора, ни е чужд. Също така е разговаряла с мъртвите. Какъв обаче е бил начина, по който тя е получавала пророчествата си?

Зоя Димитрова: Самите мъртъвци, още когато човек е влизал при нея са заставали, по нейни думи, аз изцяло винаги използвам самото това което знаем от нея й е факт, но когато човек е влизал при нея тя е започвала да вижда всички, които са искали по един или друг начин да се докоснат до въпросния човек чрез нея. Именно в такива моменти тя е виждала близките на хората, които са стояли срещу нея. Успявала е да направи връзка с отвъдното, защото самите мъртъвци са я търсили, те са били част от нейните посетители.

Фокус: „Не роптайте срещу страданието, което преживявате. Страданието е пречистващо средство, като една дреха, която не е чиста, ако не се изпере“. Това са думи на Ванга, които като че ли тя е изпитала на своя гръб. Кажете ни повече за трудностите през, които й се налага да премине?

Зоя Димитрова: Изключително големи. Тази жена през целия си живот е живяла в изключителна тежест. Всичко което от ранна детска възраст до 85-годишна възраст когато губи своя живот, нейния живот е бил свързан само със страдание и болка. В ранното детство, поради факта, че са били изключително бедни – те не са има с какво да се препитават, а в последствие тя е трябвало да бъде свидетел на човешка мъка ежедневно. Като ви казвам ежедневно имайте предвид, че на ден при нея са минавали по повече от 50-06 души. Нито един от тези хора не е ходил при нея с радостна вест или просто ей така да се докосне до пророчицата. Имало е й такива, но определено всеки е отивал със своята болка, със своето терзание и тя е преживявала тази човешка мъка. Не веднъж и два пъти когато хората са я поздравявали с думите „Добро утро, лельо Ванга“, тя се е обръщала към отсрещния човек и е казвала: „Добро е за Вас, защото сте се наспали, защото цяла вече сте почивали, но аз с моите душевни очи съм ходила и съм виждала мъката не целия свят“.

Фокус: Кога Ванга придобива толкова голяма известност?

Зоя Димитрова: Тя придобива своята известност в годините още по времето на Втората световна война. През 1941 – 1942 година са трудни години за всички. Именно тогава множество майки, сестри, жени се нуждаят от информация за своите загубени синове, братя и мъже по фронта. Още тогава Ванга става изключително популярна в Струмица. Когато тя се омъжва за Димитър Гущеров и идва да живее в Петрич тя вече е била световно известна. Много бързо се разраства нейната популярност.

Фокус: Ванга е смятала, че Рупите са място с много силна енергия, с магия. Какво точно е казвала за Рупите и защо това място е било толкова специално за нея?

Зоя Димитрова: Не само Рупите. Ванга е обожавала Югозападна България, обожавала е да ходи в град Мелник. За града тя е споделяла, че всяка тревичка, че всеки кът земя и говори за историята на този край. В Рупите тя открива онази енергия от която се е нуждаела след като губи своя съпруг, а именно през 1962 година, когато той умира. След смъртта му тя изпада в едно летаргично състояние и се обвинява, че не може да му помогне. Започва все по-често да се вглъбява в себе си и Рупите са мястото в което тя  намира спасение. Там тя успява да се презареди. Поради тази причина тя е ходила много често в тази местност и поради тази причина тя е пожелала на края на своя живот да бъде погребана там.

Фокус: Освен тези стотици хиляди хора, които са търсили помощта и подкрепата от Ванга, при нея са ходили и много политици, държавни ръководители. Какви са били отношенията на Ванга с властта?

Зоя Димитрова: Ванга не е била по никакъв начин с властимащите. Напротив. Не ги е харесвала и доста често ги е критикувала. Разбира се, че при нея както обикновени хора, така и политиците са ходели с глобални въпроси или пък с лични такива, но определено тя не е толерирала тяхното ходене при нея. От своя страна пък те са го правели, защото са имали необходимостта да го направят.

Фокус: А как църквата е приемала Ванга и обратно?

Зоя Димитрова: Аз мога да Ви кажа как Ванга е приемала църквата, а за позицията на църквата би било редно да се обърнем и да попитаме някой друг. Ванга е била изключително вярваща личност. Ванга е тази, която винаги е споделяла и е карала всеки до който се е докосвала да вярва в христовата вяра. За нея чистото православие е било нещо от което се е нуждаела и го е проповядвала не веднъж и два пъти. Тя е изключително религиозен човек, който е почитал всеки един църковен празник. Изключително много са празниците, в които е правила много молитви като започнем от 18 януари – Маслосвета, който е правила на ден Атанасов по случай празника на Св. Атанас. Тя е правела специална молитва – Маслосвет за здравето на всички петричани. Като преминем през прошка или Сирни заговезни, където е канела абсолютно всички нейни близки да идват, да се събират. Тя не веднъж е казвала, че когато човек отиде в църква, когато човек посети храма не трябва да го прави просто ей така да отива, за да бъде част от деня му. Той трябва да отиде и да изслуша цялата литургия иначе в противен случай за нея е било загуба на време.

Фокус: Разкажете ни малко повече й за нейния дом, който днес е музей, а вие сте главен уредник там? Какво може да видим ако дойдем на място и най-вече какво може да усетим?

Зоя Димитрова: Не веднъж и два пъти съм кавала, може би дори пред Вас съм споменавала, че за мен домът на Ванга е един малък, неразпознат храм. В този дом когато човек прекрачи прага още от входната врата усеща една различна енергия която витае, която е енергията на пророчицата Ванга. Заставам зад собствените си думи и ще го потвърдя още един път, поради факта, че в този дом нещата, които се усещат като чувство и енергия се крият зад всяка една вещ.  Къщата е изключително малка, изключително приятна, изключително красива. Този дом е направен по вкуса на самата пророчица, в този дом когато човек дойде и се помоли аз вярвам на 100%, че това което той самия желае винаги ще му се сбъдне и най-малко ще бъде закрилян от пророчицата.

Фокус: Жив ли е споменът за Баба Ванга?

Зоя Димитрова: Изключително. Всеки пази споменът за пророчицата и особено хората, които приживе са се докоснали до нея. Но много по-интересно и много по-вълнуващо за нас всички, които работим за името Ванга е, че много млади хора, които никога не са я виждали, хора, които са на възраст от около 20 години, колкото се навършиха и от кончината на пророчицата миналата година, идват при нас. Идват много студенти, които са на по19 – 20 години и се интересуват от феномена Ванга, поради факта, че техни близки, приятели, роднини са разказвали за чудесата, които е правела. Тази жена ще продължи, вярвайте слушатели, аз винаги съветвам и моите слушатели да вярват в нейните чудеса, защото тя ще продължи да ни закриля и пази. Тя не е случаен човек, който идва на границите, на територията на Петрич и особено на българската държава.

Ливия НИНОВА