Зоя Начева: В Държавен архив – Смолян има запазена книга на Христо Попконстантинов: „Спомените за страшната пролет в Ахъ-Челеби през 1876 г.”

Зоя Начева – директор на Държавен архив – Смолян, в интервю за Радио „Фокус” – Смолян по повод 141-та годишнина от избухването на Априлското въстание.

„Фокус”: Г-жо Начева, на 20 април се навършват 141 години от избухването на Априлското въстание. Известно е, че в нашия, Смолянския край няма бунтове, тук хората не въстават, но са съпреживявали ужаса и страданията, на които са били подложени сънародниците им. Какъв е бил отзвукът тук от жестокото потушаване на въстанието?

Зоя Начева: На 20 април 1876 г. с обявяването на Априлското въстание в Копривщица започва една истинска епопея на храброст и героизъм за българския народ, който е измъчван и ограбван цели пет века и народът ни решава сам да извоюва свободата си и да докаже това пред света. Организаторите на въстанието при избухването са наясно, че то няма как да събори вековната империя с няколко стотин души и черешово топче. Известно е, че в боевете участват около 10 000 въоръжени мъже, но както е известно прибързаното обявяване на въстанието, крайно недостатъчното снабдяване с оръжие, както и неопитността на апостолите и тяхната несъгласуваност обясняват бързия и кървав край на това въстание и фактите наистина са ужасяващи  – 30 000 убити, повече от 12 000 са хвърлени по затворите и заточени, 80 селища са опожарени, а унищожените села са с население над 75 000 души. В крайна сметка, независимо от поражението трябва да се каже, че Априлското въстание на практика е една победила революция, защото за пръв път в своята нова история българският народ привлича и обсебва вниманието на цивилизования свят и това се дължи на вълната на съпричастност и международният отзвук, който предизвиква въстанието. Почти няма държава в Западна Европа, чийто елит да е останал равнодушен пред случващото се в България, става дума за личности с принос към световната култура, наука, литература като Оскар Уайлд, Виктор Юго, Чарлз Дарвин, Джузепе Гарибалди, Лев Толстой,  те използват влиянието си, за да насочат общественото внимание и политиката на своите правителства към ангажираност с българския национален въпрос.  Среднородопието не се включва в Априлското въстание в активни бунтовнически действия и това е известен факт, но от трагичните априлски дни в тогавашните родопчани са останали само ужасът и страхът както за собствената им съдба, така и към съпричастност на това, което се случва на сънародниците им.  В Държавен архив – Смолян имаме запазена книга на Христо Попконстантинов: Спомените за страшната пролет в Ахъ-Челеби през 1876 г.” в неговия личен архивен фонд, в която той разказва за тези епични дни и отражението в родното му село Петково.  Както е известно по това време на годината повечето мъже от Родопите – терзии, овчари,  са на гурбетлък в Беломорието и затова не е чудно, че в Петково, което тогава наброява над 250 къщи и то в дните на въстанието е имало само 25 мъже в селото. Може ли тогава с толкова човека да се вдигне въстание и в повечето села в Среднородопието обстановката е била такава. В предисловието на тази книга Попконстантинов пише още, че в другите страни за едно твърде малко и маловажно историческо събитие, па макар и в най-затънтеното кьоше да се случи то,  цели томове книги ще списват. За миналото още авторът казва: „Сега трябва да ни бъде пред очите пренастоящето, за да можем да се подготвим за бъдещето”.

„Фокус”: В Архива има ли информация за родопчани от Смолянския край, които да са взели участие и да са загинали в бунтовете, в селата, където са въстанали?

Зоя Начева: Има  оскъдни сведения в нашия Архив за загинали родопчани по време на Априлското въстание и това са един учител от Широка лъка –  Ангел Петров, който всъщност загива в Батак,  заедно със своята съпруга Лика, също родом от Широка лъка. По време на въстанието загива и петковецът Тодор Велев Митровски, като няма други сведения за загинали. Има спомени в Архива също, в  които намират отражение тези кървави дни по Българско и при тях преобладава мъката, теглилата, изпитанията  и състраданието, което са преживели в Смолянския  край и в цялата Родопа планина, но все пак трябва да се каже, че в онези тежки времена тук до такива масови изстъпления тук не се е стигнало и това вероятно се дължи на факта, както пише в спомените, че тук мирно си съжителстват и в много случаи си помагат родопчаните, изповядващи различните религии – християнска и ислямска.  Точно в този период между тях не са регистрирани трагични сблъсъци. В един спомен четем: „Ни един българин с мохамеданска вяра от Ардинската долина и Южните Родопни ребра не знаем да е взел участие в тези събития. Обратно. Случаите на явно състрадание към пострадалите не бяха рядкост и благодарение на това шепата българско население на Родопите оцеля в нищо непокътнато”.  Това може би е била най-важната причина, която е спомогнала на Среднородопското население в спасяването му от издевателствата на османските орди в този период. И ето защо вече век и половина след кървавия погром на Априлското въстание трябва да направим един съвременен прочит и да засилим нашата национална гордост, защото с цената на хиляди жертви народът ни показва в онези решаващи дни, че е готов да се бори и е готов да заслужи свободата си. Без Априлското въстание нямаше да има нито Цариградската конференция, нито освободителната Руско-турска война от 1877-1878 г.

Даниела БОЙКОВА