Зоя Начева:  В Държавен архив – Смолян са запазени снимки от 1908 година, когато в Смолянския край се обявява хуриета

Зоя Начева – директор на Държавен архив – Смолян, в интервю за Радио „Фокус” – Смолян по повод честването на Деня на Независимостта – 22 септември.

„Фокус”: Г-жо Начева, по повод Деня на обявяването на Независимостта на България да припомните събитията довели до това значимо  събитие за България, какво се случва, за да бъде обявена страната ни за независима?

Зоя Начева: Със Санстефанския мирен договор реално България получава освобождение, но не и свобода и затова продължаваме да я търсим чрез независимост. Така цели 30 години от Освобождението реално нямаме свобода и цели 23 години от Съединението нямаме пък независимост. През 1908 година българската дипломация в лицето на княз Фердинанд успява да улови историческия момент реално и да осъществи този акт на Независимост и така след като Батенберг става жертва с приемането на Съединението срещу волята на Русия като загубва своя трон, династията, идва ред и на Фердинанд да изяви качествата си на държавник. Той наистина показва, че умее да прави голяма дипломация и тръгва да търси признание на България пред Европа като използва разделението на Великите сили и води тайни преговори с европейските държави. Превратът в Турция в този момент е също една изключителна възможност за българската дипломация и когато младотурците правят своя прием на 30 август 1908 г. по повод рождения ден на султана те не канят представител на българската държава, тогава Иван Гешов и го третират като подвластен, и в този момент нашата дипломация използва това като акт на недоволство. Събитията се развиват много бързо, в същото време на 5 септември става голямата стачка на събитията от Източните железници, а на 9 септември 1908 г. българското правителство оглавявано от Александър Малинов се възползва от избухналата стачка на железниците, окупира линията върху българската територия и спира стачката, и така железниците са обявени за българска собственост. Завземането им става стъпка към ликвидиране зависимостта на България от външни сили. Българското правителство действа много бързо в този момент, въпреки реакциите на Германия, на Австро-Унгария, на Турция, правителството, подкрепяно от обществеността в страната на 16 септември взема решение да обяви Независимостта. И така на 22 септември 1908 г. актът на Независимостта е вече факт и в Търново, в Иван-Асеновата църква „Свети 40 мъченици”, изградена в чест на победата ни при Клокотница, княз Фердинанд провъзгласява Манифеста с думите: „Съединената на 6 септември 1885 година България става Независимо Българско царство”. За този ден е казано много в изследванията на историците, че не само тържествува далновидността и прозрението на българската дипломация, но и България като птицата феникс отново възкръсва в цялото свое минало величие и с бъдещо присъствие с право на държава, трон и история.

„Фокус”:Какво пише в Манифеста за обявяване на Независимостта на България?

Зоя Начева: В Манифеста за провъзгласяване на Независимостта на България от 22 септември 1908 г., който се съхранява в централния държавен архив в София се казва следното: „От 1878 година до днес, цели 30 години българският народ непоколебимо верен на паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети неуморно работи, за да бъде достоен и равноправен член на семейството на цивилизованите народи. Българският народ и Държавният му глава  еднакво мислят и желаят за фактически независима държава. Въодушевен от това свято дело, за да отговаря на държавните нужди на народното желание с благословията на Всевишния провъзгласявам Съединената на 6 септември 1885 г. България за Независимо Българско царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този ми Акт ще намери одобрение на Великите сили и съчувствието на целия просветен свят. Да живее свободна и независима България. Да живее българския народ”. Така завършва Фердинанд своя манифест и с този акт вече България става изцяло суверенна държава.

„Фокус”:Какво се случва в Родопите по това време, знаем, че земите на юг от Рожен остават в Османската империя, има ли запазени документи и снимки в Архива от 1908 г?

Зоя Начева: Когато се обявява Независимостта на България Смолянският край е в пределите на Османската империя, но в Държавен архив – Смолян в лични архиви са запазени снимки и спомени на родопчани от 1908 година, когато в Смолянския край се обявява хуриета. Всъщност хуриет означава даване на права и свободи на християнското население, което живее в рамките на Османската империя. През лятото на 1908 г. в българските селища, останали в рамките на империята се чества хуриета и със  започналата младотурска революция населението в Родопите очаква промени, макар че те се оказват краткотрайни. В Архива има запазена снимка на Устовската чаршия пред кафенето на Димо кафеджията, където са се събрали много устовци, заедно с български и турски офицери, като характерното за онзи момент в Смолянския край е това, че тогава са освободени от затворите всички политически затворници. Самото обявяване на хуриета става точно по време на събора на Рожен на 27 юли 1908 г.,  който е особено тържествен. В Архива има снимки където турски и български войници заедно с населението са се снимали заедно. В този ден всички комити слизат от балкана и вече легализирани са посрещнати най-тържествено от населението. От Рожен шествието с комитите минава през Соколовци на път за Пашмакли (дн. Смолян). При пазара в Устово спират и се хващат на хоро заедно турци и българи, след което продължават през Райково за Пашмакли и там при големия чинар, където тогава е бил центърът до късно вечерта празнуват, свирят, пеят и играят хора. На другия ден комитите отиват по селата и почти всички били назначени за кметове или пък за пъдари. В Устово по това същото време е образуван  конституционен клуб, който е средищен за братство и равенство с турците и цялото население се събира пред читалището. Има запазена такава снимка, снимка има и от събитието в Пашмакли. Тези снимки Стою Шишков е обнародвал в списание „Родопски напредък”. Това е събитието, което оставя отпечатък в съзнанието на родопчани от 1908 година и то им вдъхва надежда и оптимизъм за скорошното им присъединяване към Царство България.

Даниела БОЙКОВА