Зоя Начева, Държавен архив: Навършват се 66 години от смъртта на Христо Караманджуков – деец на македоно-одринското революционно движение, общественик и книжовник

Снимка: Държавен архив - Смолян

Интервю с директора на Държавен архив – Смолян, по повод годишнината от смъртта на Христо Караманджуков – известен родопски общественик, учител, издател и деец на македоно-одринското движение.

 

„Фокус“: Госпожо Начева, на 21 февруари се навършват 66 години от смъртта на видния родопчанин – Христо Караманджуков. С какво е известен той и каква следа оставя в историята на Смолянския край?

Зоя Начева: Христо Караманджуков е учителят, издателят, общественикът, когото спокойно можем да поставим в пантеона на онези родопчани, които посветиха своя живот и дейност за благото и просперитета на своята любима планина. Близо четвърт век, без прекъсване от 1921 г. до 1947 г., той издава народоучното списание “Родопа”. Няма друго родопско издание с такова дълго съществуване. Само това да беше направил през своя живот, заслугите му нямаше да бъдат по-малко, защото Христо Караманджуков и списание “Родопа” представляват едно неразривно свързано цяло. След изданията на Стою Шишков и Васил Дечев, то е най-голямото по значимост и всеобхватност родопско периодично издание. И учен, и грамотен и неграмотен, и млад и стар, и християнин и мохамеданин ще намерят в него по нещо интересно за себе си. То е енциклопедия, летопис на общородопската действителност по онова време с всичките й лъкатушения и разнообразие. На това списание Христо Караманджуков е редактор, издател и разпространител, издържа го със свои средства и от събраните абонаменти. Затова то е смисълът на неговия живот, с него е живял и изразявал болките и радостите на родопското население. Той е душата на списанието. Чрез него общувал с целия Родопски край, откъдето имал дописници, съдружници и сподвижници.

„Фокус“: Освен общественик и книжовник, Христо Караманджуков е и деец на македоно-одринското революционно движение. Как започва да се занимава с тази дейност?

Зоя Начева: Той е роден е в село Чокманово, Смолянско на 14 декември 1876 г. Той е най-големият син на Иван Караманджук – както го наричали съселяните му. Иван Караманджукът е един от четниците на Петко войвода, участвал във всички борби за народна свобода в този край и в македоно-одринското революционно движение, поради което лежал няколко години в Одринския затвор. Освободен бил през 1908 г. по общата амнистия наречена “Хуриета”. Основното си образование Христо получава в родното си село и в Райково, а гимназията “Петър Берон” в Одрин завършва през 1895 г. Учителствал няколко години в с. Карлуково и Чокманово, а през 1898-1899 г. завършва Серското педагогическо училище. Още като ученик в гр. Сяр взема легално участие в македоно-одринското революционно движение до 1901 г., а след това – нелегално до есента на 1903 г. обхожда и организира комитети в Смолянско, Златоградско, Ксантийско, Гюмюрджинско, Дедеагачко и в Странджа планина. След това завършва Софийския университет – философия и педагогика (1908). От този момент нататък започва и неговата просветна и публицистична дейност.

„Фокус“: Как Караманджуков успява да съвместява дейностите на книжовник, учител, издател и революционер?

Зоя Начева: Като ученик в Серското педагогическо училище става член на ВМРО. През 1900 г. е секретар на околийското ръководство на революционната организация в Ахъчелебийско (Смолянско). Един от инициаторите е за свикване на Пловдивския конгрес на Одринския окръг на ВМОРО (1902), на който е определен за агитатор и организатор в Малкотърновския революционен район. На конгреса на “Петрова нива” през 1903 г. е представител на Ахъчелебийския революционен район. Избран е в ръководното боево тяло на същия район по време на Илинденско-Преображенското въстание. След потушаването му работи за организиране на бежанците от Тракия и учителства в различни селища: в Серското педагогическо училище, Цариградската духовна семинария, Педагогическото училище в Дупница, където го заварва І-та световна война. През 1917 г. като войник в ХІ Македонска дивизия е командирован в град Ниш, където участва в издаването на вестник “Моравски глас”. След войната е директор на гимназията в град Ксанти и има решаваща заслуга тя да бъде преместена в смолянския квартал Райково, а след 1920 г. се установява в София. Пише статии в разни списания и вестници. От 1937 до 1939 г. е главен инспектор в Министерството на Народната просвета. Като такъв използва възможностите си за разкриване на нови училища в Родопите, по назначаване на учители и за развитието на образованието сред българите мохамедани. Взема активно участие в работата на Тракийската организация още по време на създаването й през 1922 г. и в Рило-Родопския съюз. Член е на редакционния комитет на “Тракийски сборник”, а от 1934 до 1945 г. е председател на Тракийския научен институт. През 1921 г. издава заедно с Васил Дечев вестник “Родопски глас” и “Карта на Родопа – Смолено-рупската област”. Автор е на книгата “Западно-тракийските българи в своето културно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение” (1934). Въпреки, че живее и работи в София, обществената и публицистичната му дейност изцяло е свързана с родопските проблеми и тяхното разрешаване. Но “короната” на неговия живот е издаването на списание “Родопа”, което е една енциклопедия на живота в Родопите в средата на ХХ век . Умира в София на 21 февруари 1952 г.

Нели ГЕРГЬОВСКА