Зоя Начева, Държавен архив – Смолян: За тези 55 години успяхме да се превърнем в разпознаваема институция за обществото и търсен партньор сред културните среди в региона

Снимка: Държавен архив - Смолян

По повод 55-годишнината от създаването на Държавен архив – Смолян и професионалният празник на архивиста, Радио „Фокус“ – Смолян разговаря с директора на институцията.

 

„Фокус“: Госпожо начева, днес е професионалния празник на архивиста и ден, в който се навършват 55 години от основаването на Държавен архив – Смолян. Каква е равносметката за дейността на институцията за този период ?

Зоя Начева: Днес е празник на архивите, а за нас е двоен празник, защото днес навършваме 55 години. Архивната система на България се създава с Указ № 515 на Президиума на Народното събрание през 1951 г на 10 октомври. Тогава възникват първите архиви в страната в 10-те по-големи градове, постепенно се създават такива и в останалите градове, а нашият архив е един от трите последни, които са създадени едва през 1963 г. Въпреки, че сме един от най-младите архиви, едва на 55 години, ние успяваме много бързо да достигнем останалите и дори да ги изпреварим в много отношения. Мога да кажа, че за тези 55 г успяваме да натрупаме архивно богатство от 2030 фонда на учреждения и изявени личности от нашия регион, от които 1750 са учрежденски, а 280 са личните архивни фондове. За краткото време от съществуването на архива успяваме да спечелим първи и призови места в пет области. Първо, че сме събрали най-богатата колекция след Народната библиотека „Кирил и Методий“ от османо-турски документи над 10 000, от които почти всички са преведени. Имаме най-голямата колекция от архивни снимки – над 50 000, имаме най-голямата колекция от стъклени фотографски плаки. Можем да се гордеем и с факта, че първи успяхме да въведем в архивната информационната система цялата наша фондова база – историческите справки, фондовете, инвентарните описи, до ниво на заглавие всичко е въведено и може да се ползва свободно от гражданите през интернет, с ключови думи.

„Фокус“: Как върви процеса на дигитализация на архивните единици?

Зоя Начева: Успяхме да натрупаме доста преднина и в областта на дигитализацията. Вече има голям брой такива снимки, които са качени във фотосайта на системата и имаме голям напредък и с тази дейност. С всички тези постижения архивната институция успя за тези 55 години да се превърне в разпознаваема за обществото. За тези 55 години имаме 55 издания, сред които документални сборници, издания вестници, десетки изложби и презентации, публикации на архивните специалисти в регионалния печат, в списания, научни издания и сборници. Всичко това допринесе архивът да се наложи като един търсен партньор сред културните среди в региона. Успешно завоювахме своя територия и място в 21-ви век като водеща културна институция и в областта на дигитализацията на нашето историческо минало.

„Фокус“: Как ще отбележите професионалния си празник днес?

Зоя Начева: Избрахме да отбележим годишнината си с изложба на снимки и документи от един от най-богатите по обем фондове на Христо Попконстантинов. Неговата 160-годишнината съвпадна с нашата и се гордеем с неговия фонд, който се съхранява при нас, а той е с национална, не само с регионална значимост. Той е не само голям по обем и значимост, но и съдържа близо 1000 архивни единици, които са с дължина 5,5 линейни метра. Това е създадено само за 41 години, в които е живял. Той е един от трите колоса, трите върха в родопската историография  заедно с със Стою Шишков и Христо Караманджуков. Те са тримата родоповеди, които са като Света троица за нашето родопознание. Издадената от тях книжнина е едно истинско възраждане за Родопа планина. Благодарим и на Регионалната библиотека „Николай Вранчев“ – Смолян, че се включиха в тази инициатива. По този начин ще може много по-обширно и всеобхватно да представим този колос в съкровищата на Среднородопската книжнина. Кой е Христо Попконстанинов ще научим от презентацията на Дарина Славова – библиотекар-библиограф, а изложбата ще представи Бисерка Учикова-Дурева, старши експерт в Архива.

„Фокус“: А кой всъщност е Христо Попконстантинов и какъв е неговият принос в историята на Родопите?

Зоя Начева: Той е роден през 1858 година в село Петково. След това на 10 години учи при учителя Марко Савов в Устово. Още ненавършил 15 години започва да учителства в родното си село. По време на Освобождението изучава морзовата азбука и постъпва в телеграфната служа на временното руско управление в Асеновград, а след това в София. През 1890 г записва стенографски курс, който завършва с отличие и веднага е привлечен за стенограф в Народното събрание. На следващата година печели конкурс за бързопис и така още от 1890 година до края на живота си той е стенограф във всички заседания на Народното събрание, като става и ръководител на стенографското бюро там. Така 9 години до края на живота си до 1899 година ръководи това бюро и обучава стенографи. Той е автор и на учебника по стенография и избира вида стенографско писмо, което да се приложи в България, спрямо нашия език, което е по-удачно да бъде приложено. Успява да създаде повече от 17 самостоятелни научни труда, над 25 научни изследвания, публикува в периодични издания. Има над 30 проучвания в политическия, културния и обществения живот. Едни от най-значимите му произведения, чиито ръкописите се съхраняват при нас са „Спомен за страшната пролет в Ахъчелеби“, издаден през 1876 г, биографичната книга за Капитан Петко войвода. Той е автор на първата биография на Войводата, която пише още през 1895 година страница от ръкописа която също се съхранява при нас. Със своята човечност и състрадание, Христо Попконстантинов е минавал за родопски консул в София. Така са го наричали и към него са отправяли най-различни молби и той е гледал да помогне на всеки с каквото може. Много широк е кръгът с известни личности, с които е имал пряк контакт. Имал е пряка кореспонденция с капитан Петко войвода, с Иван Вазов, с Константин Иречек, със Захари Стоянов, със Стою Шишков, с Иван Шишманов и много, много други личности.

Нели ГЕРГЬОВСКА